5-10% от гласовете идват от купен вот или гласуване от страх. Това каза в предаването „Лице в лице“ по bTV Ива Лазарова, която е изпълнителен директор на Института за развитие на публичната среда.
„Видяхме през последните дни акциите на МВР. Те традиционно се повтарят във всяка кампания. Обикновено виждаме, че те са на едни и същи месата. Това по отношение на криминалния елемент, но има и много административни проблеми, които също могат да повлияят върху активността на избирателите“, поясни тя.
Още: Ето къде на 9 юни ще има избори 3 в 1, а комисиите ще приемат 840 протокола
Според нея анализът на данните от 2013 г. насам показват, че има сериозни девиации в поведението на избирателите в около 800-850 секции.
„Има секции, в които на едни избори се гласува масово за дясна партия, а само няколко месеца по-късно се гласува за лява партия. Оказва се, че тези гласоподаватели нямат характерна политическа култура, която да е устойчива“, обясни тя.
Още: Изборен туризъм към малки общини - тенденция в годината на местния вот (ВИДЕО)
Това според нея навежда на мисълта, че става думи или за купен вот, или за натиск върху избирателите. „Много хора се страхуват и са готово да гласуват така, както работодателят им каже. От това се оплакват голяма част от политическите партии след изборите, но практиката е устойчива във времето“, допълни експертът.
Според Ива Лазарова тези практики формират до 10% от гласовете. „Ако преминаването на бариерата от 4% може да доведе до 13 мандата, то бързо се изчисляват тези колко депутати влизат в парламента с тези 5-10%“, смята тя. Експертът от Институт за развитие на публичната среда посочи също така, че повечето партийни формации не правят нищо за хората и за това те да се чувстват по-спокойни и по-свободни в своя избор.
Още: Ива Лазарова, ИРПС: Видеонаблюдението не гарантира прозрачни избори (ВИДЕО)
Относно връщането на хартиените бюлетини тя коментира, че „изкривяването на изборното поведение не намалява, каквато и да е технологията на гласуването“.
