Промени в енергийната стратегия на страната приеха депутатите след гласуване в парламента.
"За" промените гласуваха 162 народни представители, 10 - "въздържал се" и нито един "против".
Като основна задача в стратегията е заложено изграждане на нова над 470-километра инфраструктура в посока от газоразпределителната станция в Петрич по посока Провадия към Сърбия. За строителството ще са необходими над 2,8 млрд. лева.
Като друга мярка в стратегията е заложено България ще участва с миноритарен акционерен дял – между 10 и 20 млн. евро в строежа на терминала за втечнен газ (LNG) в Александруполис, Гърция.
Стратегията обхваща още и изграждането на електронна борса за търговия и на газовия хъб „Балкан“. Като основни източници за неговото захранване е посочено – от Русия , местен добив от България и Румъния, природен газ от Южния газов коридор, от САЩ, Катар, Алжир, Египет през съществуващи и нови терминали за втечнен природен газ.
До промените в енергийната стратегия на страната се стигна заради променената обстановка с газовите потоци на Балканите и развитието на проекта „Турски поток“.
Пред Actualno.com, мненията си за промените изразиха водещите фигури в парламентарната комисия по енергетика Таско Ерменков, Рамадан Аталай и Валентин Николов.
Таско Ерменков, зам.-председател на парламентарната комисия по енергетика: Подкрепяме по принцип всички мерки, които водят до това да запазим ролята си на транзитираща страна
Г-н Ерменков, какво е Вашето обяснение за екстрената актуализация на енергийната стратегия?
Вероятно има развитие по отношение на снабдяването с газ и транзита, който се изгражда. Преди около седмица беше открита първата тръба на Турски поток и може би в момента на дневен ред са поставили вариантите за изграждането на втората тръба, която по идея би трябвало да бъде тръбата, която е за Европа. Това е за което толкова бързаме. Другото, което разбрах, макар че министърката на енергетиката не можа да ми отговори, но статията във вестник „Комерсант” сигурно е изиграла някаква роля за бързането с актуализацията на енергийната стратегия, колкото и да изглежда това несериозно. И още нещо, което е от „Теорията на конспирацията“ – предполагам, дебело подчертавам, че нямам такава информация, но може би опитът за вкарването в парламента на тези решения, които са от компетентността на Министерския съвет, е резултат на недоверието на руската страна към правителството и търсене на гаранции на по-високо ниво за сериозност на намеренията.
Как преценявате предлаганите промени?
Ако трябва да говорим по същество за измененията, които предлагат, трябва да кажа, че според мен, а и според доста колеги в енергийната комисия, промени в енергийната стратегия в последния момент са абсолютно излишни. Няма нещо в съществуващата енергийна стратегия, което да пречи на реализирането на този проект, за който министър Петкова пледира – изграждането на „Турски поток“ с вариант през България за Европа. Единствената причина, която според мен съществува това е опит за прехвърляне на отговорността на правителството за недалновидната му политика по отношение на транзита на газ и връзките, които трябва да осъществява върху парламента. Защото утре някой ще зададе въпрос: Вие защо се отказахте от транзит от 11 куб. м. газ, които вървяха за Турция и получавахте пари, а сега ще транзитирате газ в обратната посока, с което каквито и решения да правите, този транзит от 11 млрд сте го загубили. Това е единият въпрос, който ще бъде зададен. Вторият въпрос, който ще бъде зададен е след като вие сте успели и сте изчислили че с една тръба от около 15 млрд. куб. м. газ, т.е. строителство на нова тръба за Европа ще печелите по 4 млрд. за 20 години, колко щяхте да спечелите, ако трябваше да транзитирате 63 млрд., които бяха предвидени в оригиналния „Южен поток“ и кой ще носи отговорност за неполучените пари? Защото ако за 15 млрд.куб м. се получава 4 млрд. лв. печалба за 63 млрд. куб. м. щяха да бъдат над 16 млрд. лв.
Има и трети въпрос – защо когато „Южен поток“ трябваше да бъде построен и беше договорено, че България няма да инвестира нито една стотинка в строителството, а всичко ще се изплаща от дивидентите от функционирането на този поток, вие сега ще трябва да извадите от някъде 2.8 млрд. лв., за да го построите и откъде ще ги вземете?
Четвърти въпрос, на който нямам отговор и ще се задава е: Вие на времето, когато бяхте в опозиция 2013 – 2014 г. пътека направихте до Брюксел да говорите колко е скъпо и едва ли не опорочено строителството на този газопровод с 3.5 млрд. евро за 63 млрд куб. м. газ, а сега искате да дадете около 3 млрд. лв. за една четвърт от този газ. Какво се получава – получава се, че инвестиционната ви компонента на кубически метър транзит за изграждане и капацитет е два пъти по-голяма днес, отколкото тогава. Но ние не ходим до Брюксел, защото сме национално отговорни. И когато министър Петкова правеше презентацията сега във вторник на комисия по енергетика и си позволи да каже, че винаги в областта на енергетиката сме демонстрирали разбиране и единство по проблемите, аз й напомних, че това става от 2015 г. насам. Преди 2015 нямаше никакво единство и разбиране. Имаше едни екскурзии до Брюксел, където колегите от ГЕРБ, во главе с днешния министър председател направиха всичко възможно онзи проект да не се случи. И сега ще се върна на стратегията и промените – защо ги правят – именно за да не им се търси отговорност на тях. Затова сега се прехвърля отговорността на парламента. Утре като попитат правителството защо направихте тази сделка и защо тя е толкова по-лоша от онази, отговорът ще бъде – защото има решение на Народното събрание.
Реална ли ви се струва новата алтернатива?
Тя е единствената. Министър Петкова при обсъждането във вторник каза, че това е най-добрият вариант за България. Аз й отговорих, че това, което тя ни предлага е най-малко лошият вариант от нещата, с които разполагаме в момента и е най-лошият от онези, които имахме като възможности, но пропиляхме.
Каква позиция ще изразите по предлаганите мерки?
Ние ще подкрепим по принцип всички мерки, които водят до това да запазим ролята си на транзитираща страна. Ще се радваме много, ако в Черно море бъде открит газ при сондиранията в Хан Аспарух. За България това ще е най-голямата стъпка по отношение на газовите доставки и няма да ходим в Брюксел да питаме по каква причина и как се оскъпяват проектите. Надяваме се това да бъде тема не на европейските чиновници, а на българската система за контрол на разходите върху обществените средства. И ако има такива да се търси отговорност за това оскъпяване, но в България, не навън.
Последното нещо, което искам да кажа е, че тази загриженост, която проявяват управляващите по отношение на промените в стратегията е някак много едностранна. Има не по-малко важни други въпроси, които също трябва да залегнат в стратегията, ако ще правим промени. Например за вътрешните централи - въглищните и за ядрената енергетика.
Рамадан Аталай, член на парламентарната комисия по енергетика: Трябва да направим всичко възможно, за да не пропуснем поне този път възможността да получаваме директен газ на територията на България
Г-н Аталай, как ви се струва предложението за актуализация на енергийната стратегия?
Не мисля, че е необходима промяна в стратегията, за да се реализират предложенията. Не би трябвало в стратегията да влизат технически проекти на каквото и да е. Стратегията е онзи документ, който разглежда развитието на енергетиката поне с 20 – 30 години напред. Това, което предлагат управляващите е решение, което трябва да вземе Министерството на енергетиката и да го осъществи поради ред пропуски на поредни правителства, управлявани не само от ГЕРБ. Ако Иван Костов не беше решил да се прави на по-велик от Папата, сега щяхме да имаме директна връзка и доставка на газ от Русия. В последствие вече сегашният премиер, ако не се беше подал на натиска от различни големи братя, също щяхме да имаме директна връзка. Може би сегашният шанс да се включим в трасето на „Турски поток“ е вече не последния влак, а последното купе на последния вагон на последния влак и трябва да направим всичко възможно, за да не пропуснем поне този път възможността да получаваме директен газ на територията на България. Разглеждам въпроса като една възможност да не изпаднем в онази ситуация ,която беше 2009 г. Опасностите са реални и за мен би трябвало управляващите, особено премиерът да бъде много неспокоен, ако пропусне определени решения, защото може да се наложи да търсим газ не знам откъде.
Имате предвид намерението на руснаците от 2020 г . да се спре използването на досегашната инфраструктура ли?
Да. Мисля, че руснаците вече твърдо са взели решението за спиране на подаването на газ през Украйна и Румъния. И след като вече имат доставена връзка на територията на Турция, нищо друго не ни остава, освен да се свържем там.
Какви перспективи виждате?
Ако сме достатъчно комуникативни и защитим националния си интерес може обратното по таз тръба, по която доставяме да транзитираме газ в посока, в която получаваме сега.
Да снабдяваме Украйна ли?
Или Румъния, или Украйна, дали в екстрени ситуации, дали при нормални ситуации – това са неща, които са възможни.
Ще имаме ли диверсификация на източниците?
Близо 2 години се чака България да вземе решение за участие в строителството на терминала за втечнен газ на пристанището до Александруполис. Според мен закъсняваме и то много. Ако ще имаме диверсификация, тя ще дойде от това газово „разтоварище“. Дано се случи, за да можем да получаваме втечнен газ от Алжир, от другите държави наблизо, които имат втечнен газ. И това е включено в промяната на стратегията – нещо, което е технически проект, което е работа на правителството, на Министерството на енергетиката и подвластните му фирми Булгаргаз и Булгартрансгаз.
Изглежда вече премиерът толкова се е уплашил, че ако има начин всяко решение ще прекара през Народното събрание. За да може да се скрие, ако нещо не се реализира и да каже – „Народното събрание взе това решение, Народното събрание ни натовари, но ето не се случи“. Крайно неподходящо е в стратегия да се записват цифри и технически параметри.
Много въпросителни остават. Необмислянето на нещата, които ще се случат оттук нататък ме безпокоят много повече, отколкото това безсмислено внасяне на промяната в стратегията.
Валентин Николов, зам. председател на парламентарната енергийна комисия: Предполага се че преговорите с руснаците са довели до конструктивни изводи
Г-н Николов, защо искате актуализация на енергийната стратегия?
"Газпромекспорт" са обявили, че вече нямат нужда от капацитета, който са заявили за трансбалканския газопровод, т.е. условно казват, че пренасочват всички количества към турския газопровод. Това означава, че ние трябва или да сменим входната точка и да търсим ликвидност на т.нар газов хъб „Балкан”, или да се съдим, защото имаме подписан договор до 2030 година и да си търсим пропуснатите ползи от 1 - 1.5 млрд. лева. Но ако пристъпим към варианта за сменяне на точката и подпишем с тях споразумение да минават 15.8 млрд. куб. м. газ през България на година, ще ни е донесе ползи от порядъка на 4 млрд - 4.5 млрд. лв.
Какви са изгледите от преговорите?
Водим преговори от доста време, но те са тайни. Предполага се че тези преговори са довели до конструктивни изводи накрая, след като в. „Комерсант” са обявили, че имат решение да минава тръбата и през България. Все пак „Комерсант” не е случаен вестник, не е сайт, който бълва фалшиви новини.
Оптимист ли сте?
Определено. 80% от газопреносната система на Балканите е в България.
България може да бъде заобиколена. Алтернативата е ясна. Но тази алтернатива, говоря за алтернативата Гърция – Италия, ще изисква определен брой години, за да може да се оползотвори. Докато ние сме почти готови, предвид факта, че Булгартрансгаз разполага с трасето на „Южен поток“, има ОВОС, всичко е направено и може да се ползва. Така че ние сме пред строителство, а не пред начален проект.
Интервютата проведе: Ива Иванова
