Народните представители ще гласуват промените в Конституцията на трето четене в сряда. Ако промените бъдат приети, те окончателно стават част от основния закон.
ОЩЕ: Промените в Конституцията бяха приети на второ четене
С внесените поправки се ограничават правата на президента при назначаването на служебен кабинет, лицата с двойно гражданство получават правото да заемат публични длъжности, ВСС разделя се на две колегии - Висш прокурорски съвет и на Висш съдебен съвет, както и се ограничават правомощията на главния прокурор. Освен това според текстовете три месеца след обнародването на промените се провежда нов избор за главен прокурор, както и за нов състав на Висшия прокурорски съвет и на Висшия съдебен съвет. Националният ни празник остава Трети март.
Служебен кабинет
Народните представители ще гласуват поправка, която е пряко обвързана с начина, по който се формира служебен кабинет. Според измененията ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство.
ОЩЕ: НС ограничи лицата, между които президентът ще може да избира служебен премиер
За служебен министър-председател президентът назначава като има избор само измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите. Депутатите ще гласуват и още едно ограничение на правомощията на държавния глава - да бъде избиран само, ако е с българско гражданство.
Двойно гражданство
Депутатите ще гласуват поправка, според която за народен представител и министър може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял в страната последните осемнадесет месеца.
ОЩЕ: Нов текст в Конституцията: Депутатите вече ще могат да са с двойно гражданство
Регулатори
Нароните представители ще гласуват и промените в Конституцията, които предвиждат решенията за избор на регулаторите да се приемат с мнозинство две трети от всички депутати.
Главен прокурор
Депутатите ще гласуват главният прокурор да се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране. Според измененията главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратури като кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието. Освен това промените предвиждат президентът да не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
ОЩЕ: Съдебната реформа в Конституцията също мина на второ четене
За извършено престъпление от общ характер главният прокурор или негов заместник се разследва и обвинението се поддържа пред съда от прокурор, който е заемал длъжността съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия или с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища до момента на назначаването, гласят разпоредбите.
ВСС
НС ще гласува и окончателното разделяне на Висшия съдебен съвет на два отделни органа. Според измененията Висшият съдебен съвет ще състои от 15 членове и ще включва председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание. Промените предвиждат Висшият съдебен съвет да остане административен и кадрови орган единствено за съдиите и се предлага и създаване на прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите.
По отношение на Висшия съдебен съвет съгласно предложените промени петима от членовете се избират от Народното събрание, като двама – председателят на ВКС и председателят на ВАС, са членове по право. Мандатът им ще бъде 4 години и няма да могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.
Според измененията прокурорският съвет ще бъде съставен от десет членове, от които: шест, избирани от Народното събрание; двама, избирани пряко от прокурорите; един от следователите и един от главния прокурор като член по право. Предвижда се ограничение в състава на органа - от квотата на парламента да бъдат избирани прокурори и следователи, защото противното би довело до разместване на баланса между квотите, предвиден в Законопроекта. Мандатът им ще бъде 4 години и не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.
Предвижда се създаване на Инспекторат на съдебната власт, който да се състои от главен инспектор и десет инспектори. Главният инспектор и инспекторите се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години с право да бъдат преизбирани само за още един мандат. След приключване на мандата им главният инспектор и инспекторите не могат да заемат длъжности в органите на съдебната власт, гласят разпоредбите. Измененията предвиждат Инспекторатът към ВСС да проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции, да извършва и проверки по сигнали.
Изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се избират в срок от три месеца след влизане в сила на законите. До избирането на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет, Съдийската колегия и Прокурорската колегия на досегашния Висш съдебен съвет изпълняват функциите на Висш съдебен съвет, съответно на Висш прокурорски съвет, гласят още разпоредбите.
Конституционен съд
В основния закон ще се запише, че всеки съд може да сезира Конституционния съд по своя преценка или искане на страна, но само за противоконституционност на закон, приложим по делото - няма да има възможност да се иска тълкуване на Конституцията.
