Правителственият законопроект за Държавен бюджет за 2020 г. мина на първо четене през Икономическата комисия и Комисията за наблюдение на приходните агенции, след обсъждане на съвместно заседание и утре влиза във водещата бюджетна комисия, предаде репортер на Actualno.com.
С 13 гласа „за“ и 7 „въздържал се“ депутатите от Икономическата комисия одобриха проекта, а колегите им от Комисията за наблюдение на приходните агенции го приеха с 11 гласа „за“ и 8 „против“. И двете комисии отхвърлиха варианта на макрорамка с включен бюджет на ВСС.
При дебатите Румен Гечев от БСП предупреди, че още утре в Бюджетната комисия, а и в пленарна зала, проектобюджетът ще бъде критикуван, най-вече заради липсата на обвързаност с икономическото развитие. "Правителството се опитва да си сложи по-ниска летва, за да изпълни бюджета по-лесно, но това не може да продължи дълго", възрази той и заяви, че опозицията ще настоява между първо и второ четене правителството да обвърже бюджета с икономиката.
"Какви мерки ще вземете, за да сме подготвени за задаваща се рецесия", попита той вносителите и подчерта, че правителството трябва да каже накъде ни движи с този бюджет - "дали ни движи към средните европейски показатели по групи страни – силно развити, Източноевропейски и пр., за да се види, или ни бута към слабо развити страни към Африка и Азия, от които не би трябвало кой-знае колко да се учим". Гечев възрази на представителите на правителството, че новата макрорамка се намаляват разходите. "Не може просто да се съобщава, че намаляваме разходите, още повече, че идва криза. Ролята на държавата е, като идва криза, да помага за излизане от кризата. А тук – даже се задава криза, но ние се движим към африканския модел на ниски разходи", възрази той и изрази любопитство как финансовият министър ще защити това.
"Имате правото да правите политики, но трябва да се вслушате, защото някои неща противоречат на европейските практики", каза той на управляващите.
"Предлага се запазване на ниските данъци – добре 10%. Коя развита страна е с 10%", попита още Гечев и посочи, че "най-конкурентоспособните страни са с най-високи данъци на най-богатите и с най-голяма намеса на държавата при разпределение".
Червеният депутат изрази недоволство и от наливането на повече пари в нереформирани сфери и визира здравеопазването и образованието. "От една страна, се увеличават заплатите на учителите със 17% - добре. Ще станат 1050 лева в средното образование, а във висшето - 1060. Не може един професор да взима заплата колкото на учител по физическо. Това не е добре. Ето какво правим в образованието, от което зависи българската наука и конкурентоспособността на икономиката", посочи Гечев.
В отговор икономическият министър Емил Караниколов отбеляза, че даването на пари в един сектор не означава че той ще започне да работи по-добре. "Инвестицията в заплатите на учителите и преподавателите трябва да бъде продължена", категоричен е той. "Държавата беше абдикирала", изтъкна още той и посочи като основен проблем на икономиката доходите и пенсиите. "Но правителството има програма и ние я спазваме. Заложени са повече средства за образование; минималната работна заплата ще стане 650 лева до края на 2021 г, за догодина я правим 610 лева. Да, не е достатъчно, но с тази програма са спечелени избори", добави той.
Като антикризисна мярка икономическият министър посочи спазването на строга финансова дисциплина.
Той съобщи, че в момента се разработва законодателство за индустриалните зони в уверение, че ще има възможности за инвеститорите. Караниколов не пропусна да изтъкне, че тази година, само за 8 месеца със 17 млрд. евро износ сме подобрили рекордната за страната 2008 година, когато сме имали износ малко над 15 млрд. евро. "Подобрихме рекорда. Това не е случайно. Ръстът показва, че България става все по-конкурентна. Работим много активно в тази част", увери той и същевременно призна, че българската икономика трудно върви напред. В сравнителен план той изтъкна, че предимството ни са ниските оперативни разходи.
От Министерството на туризма увериха, че за първите 9 месеца спадът в сектора бил под 1%, в рамките на 0,8% и че не са се отразили толкова катастрофално спадовете в туристопока от Русия и от Германия. Спад на пазарите Русия и Германия бил компенсиран от Великобритания, Украйна, Чехия, Полша. Предвидените в бюджета за догодина 15 милиона лева за национална туристическа реклама щели да бъдат за участие в над 24 изложения в чужбина, продължаване на съвместни кампании с европейски туроператори. Подкрепа за организирания туризъм ще има максимално справедлива и така осъществена, че да няма съмнения за държавна помощ към частни субекти, увериха от Министерството на туризма.
