Изолацията на ДПС е утопия, реторическо упражнение. ДПС разполага с реална власт по етажите на държавната йерархия. Никой не може да преодолее партийната фиксация на турския етнос, нито стратегическото му значение на балканската карта.
Това казва пред в. "Труд" психиатърът и теолог д-р Николай Михайлов. ДПС не понася посегателства срещу партийно-корпоративния интерес. Веднага развиват сърцераздирателна реторика, превръщат се в разтревожени гаранти на евроатлантическите ценности. Борисов има респект към ДПС, към политическия инстинкт на лидерите. ДПС е незаменимо за междинни договаряния и задкулисна подкрепа. Майстори са на "историческите компромиси". Като нашето момче Радан, казва още Михайлов.
Според него "вторият мандат на Борисов е ефект на протестите и тяхната еволюция от граждански радикализъм към политически опортюнизъм". "Това е разочароващо, а може би неизбежно. Идеята за съюз с Борисов дремеше в недрата на протеста от самото начало, но решението дойде след морални терзания. Победиха тези, които твърдяха, че съюзът с Борисов не е проблем, а решение. Съображението "власт" надделя. Така от бунт срещу олигархията изобщо протестите деградираха до бунт срещу "червените боклуци " в частност. Премиерът беше върнат в играта като "антикомунистическа" резерва и муле за реформаторски багаж. Неотдавна Борисов заяви, че без него протестите биха били "нищо". С днешна дата това звучи напълно убедително. Ключовата дума на този сезон е реформа, а съотношението между нейното произнасяне и нейното осъществяване е загадката на това, което предстои", подчертава д-р Николай Михайлов.
"Силовите полета на реалната политика не съвпадат с партийни граници и нямат нищо общо с декларираните принципи. Реалната политика е олигархична игра, тайна власт. Вижте КТБ. Грабеж без последствия. Искров вън, подуправителите вътре. Цветан Василев карантиниран. Четири милиарда неизвестно къде. Политическите сили на плаж. На такъв фон съдебната реформа изглежда детска игра. Вътрешният политически разказ няма нищо общо с официалния. Това трябва да се има предвид и с него трябва да се свиква", смята още той.
На въпроса дали има разлика между образа на Бойко Борисов като премиер в първия и във втория му мандат д-р Михайлов отговаря: След като получи църковен орден, върху него слезе благодушие и допълнителен разум. Има нови нюанси в начина му на самовъзприемане, нищо изтерзано, лека монархическа умора. От премиера бяха целунати много европейски лидери, а и той самият беше целунат. И от Могерини, мисля. Бойко Борисов е еротически осъществен лидер, с големи постижения в допирната политика. Обича, обичат го, обича се. Такова нещо не е било. Образът му не е убедителен, а свръхубедителен. Борисов е триумф на масовия вкус, поискан е от "референдум".
Той смята, че "Реформаторският блок не може да завърши този мандат по метода на историческите компромиси". "На някакъв етап ще трябва да обявят, че им се пречи. Без вувузели няма да мине. От друга страна са силно изкушени да останат във властта - заради нея и за да завършат "реформите". Реформаторската представа за бъдещето предполага партньорство с ГЕРБ и ДПС от задкулисното пространство", подчертава д-р Николай Михайлов.
Според него "силен резултат за ГЕРБ и слаб резултат за партньорите би стабилизирало управлението". "Ще стане ясно очевидното: на терена са Бойко Борисов и всички останали. Тъй като залогът е голям, местните избори протичат като борба за вот и борба за интерпретация. Накрая обявяват подкрепените кандидати за партийна победа. Местните избори са невъзможни без шашма и превратни впечатления. Но залогът е голям. Ако ГЕРБ спечели още местна власт, а БСП загуби и тази, която има, ще стане ясно, че левите са свлачище, а ГЕРБ магистрала, както би казал премиерът. В управлението ще настъпи мир, защото са безалтернативни", смята още той.
