В трите големи града на България – София, Пловдив и Варна, на местни избори се гласува мажоритарно и за районни кметове. На местния вот 2019-а, битката за районни кметове беше толкова оспорвана, колкото и тази за общините. Факт е, че почти всички районни кметове в столицата бяха избрани на балотаж. За вота в Общинската избирателна комисия на София се бяха регистрирали 344 кандидати с желание да станат районен кмет на някой от 24-те района. Най-много мераклии имаше за район "Красно село" - 18. Следват "Младост", "Овча купел" и "Искър" - със 17, а за "Люлин" са 16. А каква е развръзката от балотажа четете тук.
В Пловдив желаещите да оглавят някой от шестте района бяха 72. Най-много бяха регистрираните кандидати за "Централен", за "Северен" и "Южен" - по 13.
Във Варна за петте района се състезаваха 45 кандидати. Там интересът бе най-голям към районите "Одесос" - 11 души и "Приморски" – 10. И тук, както и в Пловдив, всички райони се печелят от кандидати на ГЕРБ. В София, обаче, ГЕРБ загуби половината райони!
Защо обаче има толкова много кандидати за районни кметове, при положение, че по думите на заместник-председателката на Общинския съвет в София Милка Христова (БСП) пред медиите "районният кмет е цар с картонена корона"? Дали е така? И как би се справил един кмет, който управлява например стохиляден район (Люлин, Надежда или Младост) район, без да може да се разпорежда с бюджет и със сравнително ограничени правомощия?
В повечето случаи районните кметове са заложници на политическата конюнктура. Изпълнението на техните предизборни обещания зависи от това кой ще бъде избран за кмет на общината, дали ще е от същата партия или от друга. И кои политически сили ще доминират в общинския съвет, както и коя партия ще преобладава в дадена ресорна комисия. Ето защо:
1. Бюджетът на даден район е част от общия бюджет на общината. За София средствата за районите се отпускат на тримесечие. Приходната част на районните бюджети се формира от постъпления от общинския бюджет и от собствени извънбюджетни сметки - наеми, дарения и др.
Районният кмет изпълнява бюджета на общината в частта му за района, според чл. 46, ал.1, т.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА.) По закон районните кметове са второстепенни разпоредители с бюджетни средства, което значи, че не формират и реално не разполагат със свой бюджет. На практика районните кметове не могат да управляват самостоятелно големи проекти, тъй като бюджетът, отпускан от голямата община на района, не се отнася за капиталови разходи. Така че жителите на районите не трябва да очакват от своя кмет големи чудеса.
2. Районните кметове не събират и местните данъци и такси. Това прави дирекция "Общински приходи" на Столичната община.
3. Районите кметове не са самостоятелни юридически лица, следователно рядко управите им могат да вземат самостоятелни решения. Районният кмет сключва договори само ако е упълномощен от кмета на града.
Според чл. 46 от ЗМСМА, районните кметове изпълняват бюджета на общината в частта му за района; отговарят за стопанисването на определени от общинския съвет обекти на общинската собственост; организират провеждането на благоустройствени, комунални и др. мероприятия; назначават и освобождават служителите в районната администрация; водят регистрите на населението и гражданското състояние и ги актуализира в ЕСГРАОН; осигуряват извършването на административни услуги на физически и юридически лица; осигуряват спазването на обществения ред в района; ръководят защитата на населението при бедствия и аварии; организират изпълнението на актовете на общинския съвет и на кмета на общината за района.
Един районен кмет може да участва в заседанията на общинския съвет със съвещателен глас. Според Закона за устройство на територията районният кмет, както и главният архитект на района могат да съгласуват и да одобряват районните устройствени планове. Или казано с други думи – да дават прословутите разрешителни за строеж. Може би това последното обяснява защо на последните местни избори мераклиите за районни кметове бяха повече от 500.
