Пак сме на дъното в ЕС по справяне с корупцията, продължава ерозията на демокрацията, COVID-кризата стана повод за ограничаване отчетността на институциите и контрола... на лице са тенденции към автократичност в политическия живот. Това са част от констатациите на "Прозрачност без граници", установени с Международния индекс за възприятие на корупцията - 2020.
Къде сме
България е на 69-то място в световната класация с индекс от 44 пункта – два пъти по-нисък от водещите държави, което ни нарежда на последно място в ЕС по справяне с корупцията.
Средният индекс за европейските държави е 64 – доста висок, докато българското представяне с 44 точки е в групата на изоставащите, заедно с Унгария и Румъния, т.е. последното място на България отново е факт, подчерта Калин Славов, изпълнителен директор на "Прозрачност без граници" при представянето на изследването.
"Отново сме в опашката с доста нисък индекс, който показва системни проблеми при справяне с корупцията", коментира той и поясни, че това се отнася за всички с индекс под 50.
Динамиката
По думите му, динамиката на индекса за България за периода 2012 - 2020 прилича по-скоро на диагноза - хронично продължаващо заболяване. "В последните 8 години се движим в много тесен коридор, показващ системен проблем в борбата с корупцията и не можем да се откъснем и пречупим тенденцията", посочи той.
За сравнение Славов отбеляза, че Гърция за същия период прави повишаване от 13 точки и вече преминава границата от 50, което я нарежда сред държавите, които започват да овладяват корупционните процеси.
Коронакризата и корупцията
COVID-кризата открои проблема с неглежирането на социалните системи като здравеопазване и образование, стана повод за ограничаване отчетността на институциите и за осъзнато възпрепятстване на гражданския контрол, изтъкна още Славов.
Той посочи и основните дефицити, които се откроиха през годината - непрозрачно изразходване на публични ресурси с формално изпълнение на закона, заобикаляне на правилата за обществените поръчки, формално спазване на правилата за избор и назначаване на лица на висши ръководни длъжности в институциите. Продължава концентрацията на властта в медиите, политическа намеса и уволнения на журналисти, добави той.
Коронавирусът стана повод за ограничаване на гражданския контрол над институциите, но и за нарушаване на системата за контрол и възпиране между самите институции, посочи още Славов и припомни, че в началото на годината бе прекратен контрола върху изпълнителната власт от страна на парламента, спрян за не малко време беше и съдебният контрол върху администрацията.
Диагнозата
Според директора на "Прозрачност без граници", диагнозата "овладяна държава" отдавна важи за нашата страна.
"Ерозията на независимостта на съдебната система продължава – имаме неефективни разследвания, неефективно санкциониране на неприемливо поведение на лица, заемащи висши държавни длъжности", изтъкна Славов.
"Именно в тези условия е възможно без последствия въздухът да бъде отровен с горене на вносен боклук, водата от язовирите да се източва безконтролно като цели градове и региони остават на тежък режим; горите са безжалостно изсичани, а хотелите биват наричани подпорни стени и министри ни убеждават в това от екраните на телевизорите със седмици", коментира той.
"В България демокрацията е в отстъпление", констатира още той и добави, че отиваме в посока на автократизация на управлението.
От изследвани 202 държави в света са идентифицирани 26 страни с тенденции на автократизация на управлението и България е една от тях, показва изследването на "Прозрачност без граници".
Индексът за върховенството на закона показва огромен проблем – липсата на върховенство на правото в България, посочи още той и отбеляза, че най-ниско е оценен процесът на установяване на правото - законодателният процес.
"Законодателният процес е прояден от лобизъм, той е доведен до хаос - заобикалят се обсъжданията, оценките за въздействие, мотивите към законопроектите", изтъкна Славов.
Законодателният процес е сведен до про форма, като често се заобикалят предвидените в Конституцията и Закона за нормативните актове процедури, които гарантират защита на широки обществени интереси, подчерта той.
"Не се правят обществените обсъждания, използва се т.нар. кратка писта – внасяне на законопроект от народен представител, без оценка на въздействието и финансова обосновка, използват се закони, които нямат нищо общо с регулираната материя, за да се правят промени от много значим мащаб.
По думите му, всичко това, сведено през политическата воля на една пирамидално конструирана партия и лобизъм на тъмно, дава всички съставки на рецептата за получаване на автократично управление.
В 2020 г. е налице е срив в демокрацията, отстъпление от спазване на демократични стандарти, затруднени възможности на гражданското общество за участие в изработването на законодателството, коментира положението на страната Ваня Нушева от "Прозрачност без граници".
Тя изтъкна понижения рейтинг на законодателството, относно избирателния процес и припомни, че в последните две години законодателството по отношение на провеждане на избори и финансиране на партиите претърпя силно дискусионни промени, които не позволяваха равен терен за работа на всички политически субекти.
Препоръките
Като приоритетни насоки за противодействие на корупцията, Нушева посочи засилване на обществения надзор на институциите, осигуряване на прозрачни процедури за обществените поръчки и разходването на обществени средства, защита на демокрацията и насърчаване на гражданското участие.
Перспективата
Според председателя на УС на Асоциация "Прозрачност без граници" Огнян Минчев засега не може да се направи оптимистична прогноза в краткосрочен и средносрочен план з а рейтинга на страната в световната класация за оценка на възприятието за корупция. "В българския публичен живот още нямаме сериозна заявка за стратегия, която да реформира институциите като повиши капацитета на публичната администрация и да разреши структурни проблеми, чрез които ще повишим относителния си рейтинг", посочи той.
Снимки: Ива Иванова / Actualno.com
Минчев отбеляза, че през последните 20 години имаме поредица правителства, които са еднакво оценявани по капацитет за борба с корупцията. "Имаме една и съща картина – България е в тази позиция с много малки отклонения от 20 години", каза той за стойността на индекса за 2020 г. и мястото на страната в класацията. По думите му, това се дължи на обстоятелството, че институционални реформи, които променят капацитета на институциите и тяхната ефективност са правени за последно през последните години на XX век.
Автор: Ива Иванова
