Точно когато си мислим, че лидерът на „Атака“ Волен Сидеров не би могъл да измисли по-голям абсурд, той ни доказва, че грешим. През тази година емблематичните му моменти не бяха един и два, а юмрукът, който отнесе в лицето, бе като гол на българския национален отбор по футбол - неочакван и обединяващ нацията.
Годината започна за Сидеров със задвижване на делото срещу него за инцидента на летище „Варна“. Според самия политик процесът беше политическа поръчка, целяща да възпрепятства неговата кандидатура за президент на предстоящите през 2016-та избори. Разбира се, делото не му попречи да захранва своите привърженици, противници и пасивните наблюдатели на действията му с култови изказвания, сред които - че е апостол и че докато той е жив, за България има надежда. През септември пък приятелката на Сидеров Деница Гаджева го дари със син, който бе кръстен Волен-младши.
Тези акценти обаче бледнеят пред „клекшоп периода“ на политика, когато той разгърна пълния си потенциал. На 10 октомври Сидеров спретна първата си „атака“. С помощта на депутати от партията си той вдигна скандал до едно от магазинчетата до НАТФИЗ с обвинението, че там се продават наркотици. Според очевидци е бил във видимо нетрезво състояние и се държал агресивно спрямо собствениците, а и спрямо пристигналите по-късно полицаи. В следствие на скандала прокуратурата поиска сваляне на имунитетите на Сидеров и дясната му ръка Десислав Чуколов. Дни по-късно главният прокурор Сотир Цацаров внесе в Народното събрание искания за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу двамата депутати. От своя страна Сидеров и Чуколов обявиха, че ще го съдят за „съзнателно разпространени неверни позорни обстоятелства“.
Скоро след това Сидеров влезе в нов сблъсък с полицията, този път на предизборен митнинг на „Атака“ в столицата. В продължение на 15 минути националистът води диалог с началника на отдел „Охранителна полиция" към СДВР Борислав Муеров, като поиска униформеният да му се легитимира и го обвини, че е получил политическа поръчка да спре мероприятието. Междувременно се оказа, че в джоба на Сидеров имаше предмет, който приличаше на нож. Служителят на МВР поиска националистът да покаже какво носи, но той не се подчини.
На 23 октомври депутатът отново нахлу в НАТФИЗ заедно с Чуколов и още десетина души, сред които 5-6 високи и яки момчета. Групата се качи на втория етаж, където се провеждаха учебни занятия, твърдейки че търси студенти, които били „нападнали“ Сидеров. Когато не ги намери обаче, започна да обижда и заплашва присъстващите младежи.
Третото (и кулминационно) действие от пиесата се разви на 25 октомври - в деня на местните избори. Вечерта Сидеров и компания пак нахлуха в театралната академия под претекст, че студент е посегнал на техен човек и са отишли да го търсят. Десетки студенти се събраха във входа на сградата и пред нея, скандирайки „Вън“ и „Дайте го на нас“. Към импровизирания протест се присъединиха и случайни минувачи. Напрежението ескалира и се наложи Сидеров да бъде изведен от НАТФИЗ от полицията. Тълпата побесня и се опита да стигне до националиста, силите на реда образуваха кордон. Едър мъж обаче успя да го пробие и да осъществи мечтата на не един и двама българи, като удари с юмрук Сидеров под дясното око.
По-късно стана ясно, че мъжът, за когото се чуха призиви да получи орден „Стара планина“, е Камен Попов - крупен бизнесмен, познат в рокерските среди, и член на партията на Боян Расате. Той отрече да познава лично Сидеров и така и не обясни защо го ударил, а твърдеше, че просто се е опитал да излезе от мелето и не помни случилото се добре.
Междувременно хиляди хора излязоха на мирно шествие на 26 октомври, за да изразят възмущението си от поведението на Сидеров и да поискат смъкване на имунитета му. На следващия ден Народното събрание реши да състави комисия, която да обсъди предприемането на мярката.
Малобройни протести имаше и в подкрепа на националиста, на тях поддръжниците му направиха популярна мантрата „Сидеров герой, Чуколов - и той“. Самият Сидеров обаче се чувстваше не като герой, а като хайдутин и съратник на чилийския президент Салвадор Алиенде, убит от американците заради социалната си дейност.
Работата на комисията, обсъждаща свалянето на имунитетите, не бе безоблачна, особено след като нейни членове получиха заплахи по телефона от привърженици на „Атака“. Все пак искането бе прието с голямо мнозинство и на ниво комисия, и на ниво Народно събрание. На 5 ноември имунитетите на Сидеров и Чуколов паднаха заради случката с клекшопа. Преди второто гласуване депутатите заявиха, че са готови сами да се откажат от протекцията си, което бе изненада, тъй като дотогава упорито твърдяха, че са жертви и няма да го направят.
На 11 ноември парламентът разреши ареста на Сидеров и Чуколов. Националистите реагираха гневно и поискаха ограничаване на правата на главния прокурор. Двамата бяха задържани за 72 часа, но пуснати ден по-късно срещу гаранция от 6000 лв.
На 17 ноември прокуратурата поиска постоянен арест за Сидеров и Чуколов. В края на месеца пък главният прокурор Цацаров отново настоя за премахване на имунитета на атакист номер 1, този път за стари негови прояви - хулигански изпълнения в Батак през 2011 г. и нападение над журналиста на СКАТ Теодор Ангелов при учредяването на миналия парламент през 2013 г. Искането бе уважено и на 17 декември депутатите пак свалиха протекцията на Сидеров.
Как ще продължи шоуто „Волен“ през 2016 година и ще се стигне ли до ефективна присъда за някое от многобройните изпълнения на политика? Предстои да разберем. А междувременно Волен Сидеров-младши ви честити новата година.
