България счита, че всяка ревизия на международни договори, какъвто е Лозанския мирен договор от 1923 година, трябва да става само по взаимно съгласие на страните в съответствие с международното право. Освен това, България смята, че дискусия по мирни договори и съществуващи граници не е от полза за международната общност и стабилността в региона Това казва в своя официална позиция Външно министерство.
По същество позицията е същата, каквато е и на Гърция, изразена още от гръцкия президент Прокопис Павлопулос по време на вчерашната му среща с турския му колега Реджеп Ердоган. Павлопулос беше категоричен, че Гърция не вижда проблем в договора. В по-умрен тон, гръцкият премиер Алексис Ципрас каза същото като Павлопулос - че само на база международното право може да има ревизия.
Ето какво казва МВнР по въпроса: "Република България винаги се е придържала към принципите на международното право, Устава на ООН и принципите на Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. Всяка ревизия на международни договори може да се извършава само по взаимно съгласие между страните в съответствие с международноправните норми. Надяваме се, че нашите съседи ще продължат по пътя на диалога, основан на европейските ценности и принципи в интерес на мира и сигурността в региона, което бе обсъдено днес на среща с посланика на Република Турция в МВнР. България смята, че дискусия по мирни договори и съществуващи граници не е от полза за международната общност и стабилността в региона".
Междувременно в Народното събрание вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов каза, че няма политическа партия в България, която да се съгласи с това, че някой може да претендира за промени на границите и отпадане на международни договори, които гарантират суверенитета, на която и да било държава - позицията на всички трябва да е еднаква, уточни още Каракачанов.
Според условията на Лозанския договор, Източна Тракия и Караагач се предават на Турция, а Западна Тракия - на Гърция. Турция също така се отказва от претенции към островите в Егейско море, присъдени на Гърция, и официално се отказва от Кипър. Тъй като по Ньойския договор на България се забранява да се въоръжава, за да не се променя договорът за частта му за военните клаузи, срещу което остро реагират Югославия, Румъния и Гърция, се въвеждат 30-километрови демилитаризирани зони по българската граница с Турция и Гърция в Тракия. С подписването на Лозанския договор България признава предаването на Западна Тракия на Гърция, като си запазва от международноправна гледна точка възможност да претендира за получаване на икономически излаз на Бяло море по чл. 48 на Ньойския договор.
Всъщност, големият проблем за Турция от гледна точка на Лозанския договор е положението в Егейско море. Сега Турция контролира само 8% от площта на морето, което затруднява възможността Анкара да налага своята гледна точка по отношение на комуникациите и транспорта в тази ключова зона. На този въпрос изрично е отделено внимание от бившия турски премиер Ахмет Давутоглу в книгата му "Стратегическа дълбочина".
