Александър Гарибов е роден на 24 март 1970 година. Той е български икономист, бивш изпълнителен директор и бивш председател на Управителния съвет на ПФК ЦСКА (София) в периода 2006 - 2008 година. По образование Гарибов е магистър по финанси от Стопанската академия "Д. А. Ценов", магистър по държавно управление от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е и бивш главен секретар на Агенцията по държавни вземания на Министерството на финансите. В момента е част от партия "Българска социалдемокрация - Евролевица". Пред "Actualno.com" Гарибов коментира застрашена ли е в момента националната сигурност на България и геополитическата обстановка в Европа.
Предизвикателствата пред националната сигурност са комплексен проблем и изискват системен подход за осигуряване на дългосрочна, последователна и балансирана политика, която да гарантира националните интереси на Р.България с оглед направените цивилизационни избори за принадлежност към европейските ценности.
С оглед на сложната геополитическа обстановка е важно да се определят прецизно националните интереси именно в контекста на средата за сигурност. Важно е да отбележим, че въпреки напредъка на технологиите, географията остава съществен фактор при определяне на политиката за сигурност.
Особено важна е връзката между икономическата основа и политико-военно инструмент при провеждане на политиката за сигурност, защото основополагащо е разбирането, че силната икономика може да осигури необходимите отбранителни способности и обратно – политиката за сигурност създава благоприятна среда за инвестиции и създава прогнозируема среда за развитие на стопанския живот.
Външно политическата обстановка в близката и средната зона на сигурност на България е тревожна. Констатираме, че съседни страни имат горещи конфликти по границите си – Черноморските държави – Турция, Грузия, Русия, както и предпостваки за възникване на такива по вектора – Румъния–Молдова-Приднестровие-Украйна, Гърция също има конфликтни точки в средиземноморието.
Средната зона на сигурност – по периметъра на централна и източна европа, близък изток , северна африка има горещи конфликти. Конфликтът в Сирия не е решен, Ирак и кюрдския въпрос също не е решен, политическите режими в северна африка след вълната от цветни революции не са стабилни.
Най-внимателни трябва да бъдем при провеждане на нашата европейска и северно-атлантическа политика. Като членове на съюзите – ЕС и НАТО, България трябва да изпълнява определени ангажименти, които пораждат дискусии. Конфликтът в Украйна подлага на изпитание уменията за оценка на стратегическтата ситуация и визията за дългосрочното стабилизиране на региона.
При оценката на Средата за Сигурност е важно да оценим възможностите за въздействие на Европейския Съюз върху кризата в Украйна. Важно е да преценим желаното крайно състояние, което трябва да бъде постигнато и механизмите за самостятелното му възпроизвеждане, за да бъде постигнат баланс на интересите в региона и траен мир.
Политиката за сигурност на ЕС отстъпва инициативата на НАТО, което променя центъра на тежеста на блока, респективно взимането на стратегическите решения на политическия съюз. Санкциите, които съюзниците приеха по отношение на Русия, нарушават икономическите потенциали на европейските икономики, респективно ограничават стратегическите вектори на сигурност на основните играчи – Франция, Германия, то своя страна Великобритания – противостои на европейските континентални сили и е по-скоро младши партньор при реализацията на морската концепция за баланс спрямо континета.
На глобално ниво наблюдаваме тенденция на формиране на двуполюсен модел между две суперсили и реализиране на класическата морска стратегия на (адмирал Алфред Махън) по отношение на евразийския континент. Китай се превръща в основен опонент на “хегемона“ от последните десетилетия по съвсем обективни причини. Въпреки, че е втора икономика в номинално изражение на БВП, се наблюдава динамика подобна на тази при САЩ до IIСВ – като основен производител на индустриални стоки се превръща световен донор на финансов ресурс. Този статут на Китай определя и неговата цел за гарантиране на доставките на суровини и осигуряване на търговските потоци за своята икономика същевременно на основен конкурент на досегашния световен производител номер едно – САЩ.
България в географския и политическия аспекти попада в зоната на стълкновение с посока изток – запад. Характерът на противопоставянето е продиктуван от глобализационната стратегия на атлантическите структури. Отделно внимание изисква ситуацията в Западните Балкани и стратегиите, които се реализират върху региона, като и тук могат да се открият противостоящи стратегии, което е видно от реализацията на транспортните коридори – изток-запад и север-юг.
Всички изброени по-горе аспекти на външната политика се отразяват пряко върху стопанско икономическото развитие на България и изискват политически мъдро поведение от национално отгворен политически елит.
Позицията на ПП „Българска Социалдемокрация – Евролевица“ е призив за МИР вместо ВОЙНА защото :
- Възможностите за военно решение на кризата са изчерпани, възможната ескалация на конфликта може да разшири противопоставянето в регионален и глобален мащаб – време е за мирни преговори;
- България е заинтересована черноморската зона да не се превръща в конфликтна – за нашата икономика това е гибелно;
- България не е заинтересована от възстановяването на статуквото от студената война – сценарий за нова ЖЕЛЯЗНА ЗАВЕСА става все по-вероятен;
- България прояви солидарност с украинския народ и е готова да участва във възстановяването на следвоенната икономика на Украйна;
- Категорично заставаме на позиция ЕС да възстанови своя военен и външнополитически потенциал за самостоятелно въздействие при кризи от военно-политически характер.
