България благодари на Европейската комисия (ЕК) за този доклад, който прави преглед на прилагането на върховенството на правото. Докладът е положителен, обективен, ясно очертаващ резултатите от сътрудничеството с ЕК. Това заяви правосъдният министър Десислава Ахладова след огласяването на доклада от ЕК. Комисията акцентира върху сфери, които спазват върховенството на правото в ЕС, тези области съвпадат с приоритетите на правителството. ЕК приветства реформата на антикорупционното законодателство и институционалната рамка в България, добави Ахладова.
Правомощията на специалния прокурор ще са съобразни с препоръките на Съвета на Европа, каза Ахладова. Тя припомни, че се разработват промени, гарантиращи независимост на съдебната власт и допълни, че за тях се търси широка политическа подкрепа.
Страната ни е готова да обсъжда промени в законови текстове, които касаят лобизма и медийния плурализъм, посочи тя.
Според Ахладова в доклада комисията се акцентира върху сфери в насока гарантиране на правото и тези области съвпадат с приоритетите на правителството.
Докладът изрично посочва, че в началото на годината бяха инициирани серия от разследвания по високите етажи на властта, като в някои от случаите бяха повдигнати обвинения. ЕК акцентира върху усилията на българското правителството за борба с корупцията, консолидираната законодателна рамка и дейността на специализираните структури, както и в съдебната власт, които свидетелстват за решимостта на българските институции за справяне с проблема с корупцията, каза министърът на правосъдието. В резултат на доброто взаимодействие между органите на съдебната и изпълнителната власт бяха предприети различни действия по наказателно преследване срещу голям брой лица, заемащи висши държавни длъжности за извършени от тях корупционни престъпления - става въпрос за министри, зам.-министри, народни представители, кметове на общини и райони.
Ахладова заяви, че по тези дела се работи много активно с Германия и Италия. ЕК положително оценява работата на административните съдилища, като подчертава, че през последните години намалява времето за разглеждане на административните дела. Посочва, че по отношение на дължината на производствата пред ВКС България е на едно от челните места. Относно правомощията и уредбата на специалния прокурор ще се чака становище на Венецианската комисия по внесените законопроекти за изменение на НПК и Закона за съдебната власт. Работата по промените в Конституцията също ще бъде изчакано становище на Венецианската комисия, съобщи Ахладова.
„За гарантиране на свободата на медиите и плурализма България има приети правила и прилага нормативна уредба по отношение на декларирането на медийната собственост, съгласно Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Доставчиците на медийни услуги декларират и регистрират своите действителни собственици в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Съществува и още един механизъм за деклариране по реда на Закона за мерките срещу пране на пари. България прилага и законодателство за защита и условия за разширяване на конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност. В сферата функционират и контролни органи – СЕМ и КЗК“, припомни правосъдният министър.
Ахладова коментира твърдението в доклада, че липсва законова регламентация за лобизма, през 2016 г. е била установена в едва 6 страни-членки и увери, че България подкрепя такава инициатива и установяването на такъв режим, и ще започне проучването на добри практики, които ще бъдат успешни у нас.
„Правителството потвърждава вече поетия ангажимент за гарантиране върховенството на правото в България, като член на ЕС и готовността на страната за активно участие в диалога за върховенството на правото“, каза в заключение министър Ахладова.
В доклада обаче се подчертава, че заплахите срещу журналисти също са особено притеснителни в България, Хърватия, Унгария, Словения и Испания. Липсата на прозрачност при собствеността на медиите, все по-чести заплахи срещу журналисти от всякакъв вид и предизвикателства в борбата срещу корупцията - това са основните критики в доклада за България в новия хоризонтален механизъм за върховенството на закона. Специално внимание се отделя на главния прокурор: "Въпреки този напредък, в България съчетанието на правомощията и длъжността на главния прокурор оказва значително влияние, тъй като главният прокурор може да отмени или измени всяко решение, взето от който и да е прокурор, което не е било разгледано от съдия. Освен това той може да командирова прокурори до 3 месеца без тяхно съгласие и да им дава писмени указания, включително по отделни дела". Напомня се и колко трудно обвинител номер едно може да бъде свален от поста си - с квалифицирано мнозинство гласове във ВСС за предложение, което да бъде отправено към президента. И изрично се подчертава, че всички прокурори и следователи де факто са подчинени на главния прокурор, както и че правомощията му не са уникални за българската съдебна система, но има притеснения предвид комбинацията на тези правомощия с позицията на обвинител номер едно като член на Висшия съдебен съвет (ВСС). В доклада се коментира предложението на правителството ръководителя на инспектората към Върховната касационна прокуратура, който да се избира от Прокурорската колегия, да поеме разследванията срещу главния прокурор и заместниците му. "Той би се ползвал с процесуална независимост от надзора върху разследване срещу главния прокурор и неговите заместници, но остава подчинен на главния прокурор в други сфери на дейност. Някои елементи от процедурата по назначаване и разследващите правомощия на „специалния прокурор“ предизвикаха опасения и би било важно законопроектът да отчита препоръките на Съвета на Европа".
