Адвокат Валентина Каменарска изнесе сериозни аргументи срещу новата наредба, с която Столичната община въведе по-високата цена на билета и увеличи глобите за нередовните пътници.
Каменарска е публикувала цялостен анализ на vkamenarska.com, подкрепен с аргументи от различни закони, които доказват, че гласените глоби от 40 лв. за нередовен пътник и акт за неплащане на глобата от 200 лв., са незаконни.
Ето какво трябва да знаем, за да са спазени правата ни като пътници в градския транспорт в столицата.
1. В случай, че дадено лице не е заплатило цената на билета, то по закон няма право да бъде санкционирано с налагане на административно наказание.
Столична община няма никакви контролни правомощия по осъществяването на превоза на пътници с МГТ на територията на общината, който превоз е по дефиниция „обществен превоз на пътници“ (арг. § 1, т.1 от Закона за автомобилните превози) и в тази връзка разпоредбата на чл. 34 от Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен – чл. 101 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), в който изрично е предвидена административнонаказателна отговорност за пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг документ – предвидени са наказания „глоба“ от 10 лв. (за превоз в населени места), 30 лв. – за междуселищни превози, и 300 лв. – за международни превози.
Уредбата на автомобилните превози в посочения закон, се явява приложима и за масовия градски транспорт (арг. чл. 17, ал.4, т.1 от ЗАвтП). След като в закон е уредена административнонаказателна отговорност за „пътуване без билет“, т.е. без превозен документ, недопустимо е с наредба на общински съвет да се въвеждат нови състави на административни нарушения, невизирани в закона, защото това противоречи на основен принцип в административнонаказателното право, визиран в чл. 2, ал.1 от ЗАНН – само със закон могат да бъдат установявани състави на административни нарушения, като единственото изключение се съдържа в чл. 2, ал.3 от ЗАНН – тя дава възможност на общинските съвети при издаване на наредби да установяват съставите на административни нарушения и наказанията за тях, но ако това е предвидено в ЗМСМА.
И доколкото в ЗМСМА няма предвидени каквито и да било възможности за уреждане на обществените отношения с обществения превоз на пътници (арг. чл. 21, ал.1 от ЗМСМА и обяснимо при наличието на ЗАвтП – бел.с.), общинският съвет няма възможност с такава наредба да предвижда и състави на административни нарушения.
„Център за градска мобилност“ ЕАД без оглед на това, че е дружество с общинско участие има друг ред за събиране на вземанията му, доколкото извършваната услуга е по договор за превоз и цената на същата е цената на билета.
Недопустимо е едноличният собственик на капитала в това търговско дружество-превозвач – имайки и качеството на административно-контролен органи и нормотворец на общинско ниво, да обезпечава по този начин тези вземания, и затова развиващите се правоотношения по превоза са изцяло в сферата на гражданското право, дадено лице не е заплатило цената на услугата – не може да бъде санкционирано с административно наказание, което дори е по-голямо в сравнение с това, което законът предвижда (чл. 101 от ЗАвтП) (в тази насока е и Реш. на АССГ по к.н.а.х.д. № 5519/2011 г.).
2.Кметът на Столична Община е единственият, който има право да издава Наказателни постановления, но не и да превъзлага функциите си
В чл. 34 от Наредбата, са определени лицата, които извършват контрол по редовността на пътниците. Тези лица не са компетентни да съставят актове , а и наказващия орган да издава наказателни постановления. Кметът на Столична община възлага на Изпълнителния директор на ”Център за градска мобилност” ЕАД да определи длъжностните лица, които да осъществяват контрола по редовността на пътниците в обществения транспорт, като актовете се съставят от длъжностните лица – контрольори.
В чл. 39, ал.4 от ЗМСМА, кметът на общината и кметът на района могат да оправомощават заместник-кметове да изпълняват техни правомощия в случаите, когато това е предвидено в закон. В тази разпоредба ясно е посочен нормативният акт, с който трябва да бъде предвидена възможността за такова „оправомощаване“ и то на заместник кмет да изпълнява правомощията на кмета, вкл. и тези по административно наказване и е очевидно, че с Наредба на общинския съвет това не може да стане, а е необходим само и единствено закон. Още по-малко кметът има право да възлага контролни функции върху частно търговско дружество и по-точно на неговия изпълнителен директор!
3. В чл. 35 ал.5 от Наредбата право да издава Наказателни постановления има кметът на Столична общината или оправомощено от него лице.
В ЗМСМА е предвидил изрична компетентност на Кмета на общината без възможност за „оправомощаване“ (арг. от чл. 44, ал.1, т.9, изр.2 in fine от ЗМСМА). Императивната обща разпоредба на чл. 48, ал.1 от ЗАНН предвижда, че административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган (в случая – от Кмета на СО), като никъде в закона не е допустимо преписката да се разглежда от други органи.
4. Следва да знаете, че непълнолетните лица от 16 до 18 годишна възраст носят лична административнонаказателна отговорност.
Т.е. не могат да бъдат санкционирани техните родители или попечители! Важно е да знаете, че на лица под 18-годишна възраст не може да се налага наказание „глоба”, а само „обществено порицание” и те не подлежат на имуществени санкции-чл.15 ал.2 от ЗАНН. Решение от 10.01.2014 г. на СРС по адм. д. № 7129/2013 г.
5. МВР няма право да отдава държавни служители под наем, на частни търговски дружества, за ползване, с цел събиране на вземанията на търговското дружество.
Буди недоумение следният текст „ Изпълнителният директор на „Център за градска мобилност” ЕАД има право да наема на договорни начала от Столична дирекция ”Полиция” полицейски служители за контрол и опазване на обществения ред при проверки по редовността на пътниците в превозните средства.”
Как се наемат полицейски служители, които са държавни служители, от частно търговско дружество, на какви договори се наемат същите и какви са техните правомощия, когато са наети на договор с частно търговско дружество? Полицейските служители се назначават с конкурс и са държавни служители. Те нямат право да работят с частни търговски дружества на трудов или граждански договор като полицейски служители.
Служителите на МВР нямат право да извършват контролна дейност, както и дейност по опазване на обществения ред по силата на договор! Тази дейност следва да е предвидена в Закон, а не в Наредба, а още по-малко в договор! Ако полицейските служители действат по силата на някакъв договор/ако изобщо може да се приеме, че имат право да работят като някакъв вид охранители на частно търговско дружество/, то те не могат при тази дейност да се ползват от правомощията предвидени в ЗМВР! Държавният СОД е закрит още към 2013г., тъй като МВР не бива да извършва търговска дейност. С работата на сектор „Сигнално-охранителна дейност“ налице е бил конфликт на интереси, поради това той вече не съществува.
Всички дейности от полицейски служители, които те извършват като наети по договор лица от частно търговско дружество са дейности не на полицейски органи, а на граждани и то възползващи се от служебното си положение. Поради това те нямат право да упражняват която и да било от дейностите визирани в ЗМВР, включително да изискват документи за самоличност, да употребяват физическа сила или да задържат лица.
В случай, че действат като полицейски служители, те не могат да придружават контрольорите, а следва да бъдат сигнализирани и извикани на мястото на извършване на нарушението против обществения ред.
Защитата на обществения ред обаче не е някакво абстрактно понятие, за да могат полицейските органи безконтролно да упражняват правомощията , предоставени им от ЗМВР. Невалидирането на билет или карта не могат да обусловят налагане на принудителни административни мерки по съображения за обществен ред или обществена сигурност , тъй като същите следва да са съответни на степента на опасност, която се извлича от конкретните обстоятелства и от личното поведение на лицето. / така ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 от 22.03.2011 г / Т.е. за да бъдете задържани от полицейски служители, следва да е налице реална, актуална и достатъчно сериозна заплаха за обществения интерес /например да сте нападнали контрольора/.
6. Съгласно конституцията на Република България и правилата за лична свобода и неприкосновеност на гражданите, прави принудителното задържане от контрольор криминално престъпление от страна на длъжностното лице.
Не на последно място следва да се обърне внимание на употребата в множество членове в Наредбата на глоголът „заставя”, като „заставянето” следва да се извършва от контролните органи. Какво означава длъжностното лице да „застави” някой да извърши нещо? На първо място всяко лице, съгласно чл 30 от Конституцията на РБ има право на лична свобода и неприкосновеност, както и да не бъде подлагано на унижаващо отношение-чл. 29 ал.1 КРБ. Физическото посегателство е криминализирано, според българския НК, както и леката телесна повреда, като тя се изразява във всякакво посегателство върху човек, причиняващо му болка/ щипане, стискане, блъскане/.
Криминализирана е принудата- в чл.143 от НК, изразяваща се в това, контролните органи да „заставят” чрез сила, заплашване или злоупотреба с власт, нередовният пътник да извърши нещо или да търпи нещо против волята си. криминализирана е и заканата, както и лишаването от свобода, каквото е принудителното задържане от контрольор.
Гражданите, дори и в качеството на длъжностни лица-контрольори, не могат да ограничават свободата на придвижване на други граждани, нито да извършват т.нар. „граждански арести”. Всяко поведение в този смисъл е престъпление, според българския наказателен кодекс, а осъществилото го лице, отговаря както наказателно, така и за вреди, пред пострадалото лице.
Когато ви съставят акт за пътуване без редовен превозен документ, вие имате право да получите копие от акта, който ви съставят. Подписът ви върху акта не означава, че се съгласявате с него, получаването на екземпляр от акта обаче, значително би улеснила обжалването на наказателното постановление, което се издава въз основа на него.
Самият акт не подлежи на обжалване. В него са изложени единствено констатации за извършено нарушение, като в последствие въз основа на акта се издава наказателно постановление, което е обжалваемо. Срещу самият акт имате право да възразите, както към момента на съставянето му и подписването му от Ваша страна, така и в три дневен срок, след издаването му.
Ако сте отказали да подпишете акта, то следва същият да бъде подписан от един свидетел, който да гарантира, че сте отказали да се запознаете с него и да получите копие.
Липсата на подпис на свидетел, който е присъствал лично на съставянето на акта и на нарушението, прави акта абсолютно незаконосъобразен и същият ще бъде отменен от съда.
Важно е да знаете, че в акта задължително следва да е описано дали сте пътували с превозен документ, който е редовен или съответно не е или изобщо е липсвал редовен документ за превоз. Всяко неправилно дефиниране на нарушението, води до отмяна на наказателното постановление и акта, въз основа на който е издадено същото.
В акта задължително следва да е отбелязано не само, че е налице „пътуване без превозен документ“, но и отказ на пътника да заплати билет за еднократно пътуване, продаван от контрольор по редовността на пътниците, като това е задължителното условие, за да бъде ангажирана отговорността на нередовния пътник.
