Първата роля в киното на големия Антъни Хопкинс е във филма "Лъвът през зимата". Заснет през 1968 година по едноименната пиеса на Джеймс Голдман, филмът е дело на режисьора Антъни Харви. Ако Антъни Хопкинс прави първи стъпки в голямото кино с този филм, то другите звезди са безспорни- Питър О'Тул и Катрин Хепбърн.
20 години по-късно филмът "Лъвът през зимата" е планиран в програмата на най- голямото и посещавано кино "Комсомол" в Пловдив, но копието се оказва повредено.
Това става ясно от разлистване на разхвърляните във фоайето архивни папки.
Кой знае още какво може да излезе от тях, ако не лежаха сред локви от поредния дъжд, боклуци и дори следи от физиологични нужди наоколо.
Макар и името на киното да бе сменено с удобно подходящото "Космос" малко след 1989-та, това не умилостиви нито хода на историята, нито въображението на местните управи оттогава насам. Киното загина. По време на закона Лучников, ще рече в края на 90-те, площадът пред него бе върнат на реститути и се осея с временни постройки. Така на спокойствие, закрито от погледа на минувачите, киното продължи да загива. Ударите нанасяше смяната на властта и на неговото стопанисване, смяната на технологиите, бумът на видеото, после интернет, после моловете.
Сгради като кино "Космос" има във всеки голям град на страната. Че и не толкова голям. Киното беше масовото изкуство, но няма как да върнеш пак опашките за билети, времето им мина. А оттук нататък?
В Пловдив специално това кино се превърна в едно камъче, което си подритваха през годините мнозина. Като топка, която отиваше ту в една врата, ту в друга. Но все нямаше гол. Спорадично ентусиазирани младоци, склонни да презрат видимата разруха, правеха там фотоизложби и разни хепънинги, което обикновено се рекламираше като велика проба изкуство, но накрая всичко се изчерпваше с някоя друга метла и опънати въженца там, където може да се стъпи.
А залата на кино "Космос" си я бива. Голяма, просторна, с удобни седалки, със сцена. Както в Пловдив нямаме подходяща зала за редица събития, така тя си стои заспала и като пещерата на Аладин само чака някой да я отвори. Една от ползите от хепънингите е, че отваряха прозорците на прожекционната кабина и оттам можеше да се види залата.
През април беше обявена обществена поръчка за киното. През юни приключи седемгодишна съдебна битка за площада, общината плати на реститутите и в момента премахва временните постройки. Какво ще стане оттук нататък, обаче, не е е много ясно. Вградено в самото сърце на гъстонаселения център на Пловдив, киното преди години имаше своя простор, който откриваше фасадата му. Дали това ще остане или там ще има многоетажен паркинг, който съвсем ще го скрие, може да се гадае.
А, и още нещо. Кино "Космос" е един от ключовите обекти в кандидатурата на община Пловдив за Европейска столица на културата. Само дето годината на столицата вече преполови, а трябва да си Индиана Джоунс, въоръжен с мокри кърпички, за да се осмелиш да влезеш вътре.
Не че няма какво да видиш, много даже е интересно.
И тъжно. По земята се търкалят метални кутии, пълни с филми. Тук таме филмовата лента е пропълзяла, сякаш се опитва да избяга. Взех си малко за спомен. 24 кадъра в секунда. Не улучих нито Питър О'Тул, нито Антъни Хопкинс. Някакъв незнаен актьор го возят в кола. Жалко.
