В подножието на Стария град на Пловдив се намира една от най-красивите църкви в града - храмът „Света Неделя“. Тук често се стичат богомолци, които освен да запалят свещичка за здраве, се отбиват и до едно истинско чудо. Зад църквата, в самия й двор, има две стъпки, за които всички казват, че сбъдват желания. Наричани от всички „Стъпките на Богородица“, миряните вярват, че Божията майка им помага след молитва пред тях.
За момента няма единодушие откъде са тези стъпки, като някои дори смятат, че те принадлежат на Света Неделя, а не на Богородица. За едно обаче всички са съгласни – молитвата пред тях, отправена с вяра, помага при всякакви желания.
За това кога са положени основите на самата църква също се знае малко. Със сигурност тя е изградена преди 1720 година, когато е спомената от посетилия Пловдив йерусалимски патриарх Хрисант. Заради опасност от срутване през 1829-та година на мястото на старата черква временно бил издигнат параклис, назован отначало „Свети Атанасий“, а впоследствие – „Въведение Богородично“. В този параклис, който и до днес стои в северна част на църковния двор, бил пренесен красивият иконостас на старата църква, датиращ от 18 век.
В Пловдивската митрополия се пази решение на църковните енориаши начело с Иван Коюмджиоглу за издигането на новия храм. То носи дата 27 януари 1832 година, като през август завършването на строежа било отбелязано от неизвестен автор с три гръцки стихотворения. Църквата била осветена на 19 септември 1832 г. от митрополит Никифор.
Съградена от брациговски майстори начело с Петко Петков Боз, новата, изцяло каменна постройка била с внушителни за времето си размери: дължина 30 метра и ширина 25 метра, като на практика това бил най-големият храм в града по това време. След Освобождението към нея бил добавен купол на 16 метра над земята, изписан с образ на благославящия Христос. По-късно по проект на архитекта Михаил Ненков била издигната и висока камбанария.
Както много други сгради, храм „Света Неделя“ пострадал силно от голямото земетресение в Южна България през 1928-а година и се наложило да бъде основно ремонтиран. Тогава повредените стенописи били реставрирани, а свободните полета – запълнени с нови изображения, дело на художниците Мильо Балтов и П. И. Джамджиев.
Църквата притежава интересни икони на Димитър Зограф, Станислав Доспевски, Никола Одричанин. Дърворезбата в църквата е дело на Дебърската школа. Към храма през Възраждането е функционирало училище, в което през 1864г е учил големият българския възрожденец Йоаким Груев. Църквата пък е назована като храм-паметник на борбите за църковна свобода в Пловдив.
Храмовият празник е на 7 юли, когато се почита паметта на Света великомъченица Неделя. Параклисът в двора пък чества свия празник на 21 ноември – Въведението на Пресвета Богородица в храма и Ден на християнското семейство и православната християнска младеж.
