„Агресивността е един интересен феномен. Появата й при децата има два центъра – единият е в много ранна възраст – между две и три години, а другият се проявява в юношеска възраст. Когато се прояви рано и родителите не реагират адекватно, има сериозна опасност тя да стане много трайно и устойчиво поведение и коригирането й е много трудно“.
Това заяви професорът по психология Румен Стаматов по повод зачестилите през последните години случаи на агресия – явна и прикрита, сред деца и подрастващи. Пред родители, учители и възпитатели в детски градини в пловдивския район „Западен“ той изнесе лекция, на която разясни основните причини за възникването на този проблем.
„Семейната атмосфера е ключов фактор за появата на агресия при децата. За да бъде тази атмосфера добра, основна роля играе разговорът. Когато няма общуване с децата, това създава несигурност у тях и оттам те реагират с агресия“, категоричен е професорът. По думите му в съвременното общество общуването между родителите и малчуганите е заместено от телевизора, мобилните устройства и компютрите, като това сериозно ограбва семейната среда. „Не очаквайте нищо хубаво да се случи, когато едно дете още преди да е получило първия си биберон или памперс, вече получава телефон или таблет. Добрата семейна атмосфера означава да има обич, да има загриженост, да има споделяне, да се разговаря с децата – нещо, което за съжаление не се случва“, допълва професор Стаматов.
Като друга предпоставка за израз на агресивно поведение при децата, той изтъкна липсата на граници, с които те да се съобразяват и които да спазват. „Когато поставим граници, но започнем да отстъпваме от тях, създаваме проблем“, категоричен бе той. Като пример психологът даде редица случаи, при които детето реагира с упоритост и инат на определени забрани, докато не стане на неговото. Това често е съпроводено от постепенно ескалиране на поведението му в името на постигане на целта си. „Когато отстъпваме, ние формираме опозиция, а опозиционното поведение е форма на агресия. Затова ясно поставяте граници, като може веднъж да обясните мотивите си за тях, но след това няма повече коментари“, казва професор Стаматов.
Важен фактор за недопускане на агресия при децата е и контролът. „Липсата на родителски контрол е един от най-силните фактори за появата на агресия. За съжаление една голяма част от родителите нямат идея как техните деца прекарват деня си. Запомнете – родителството не е просто удоволствие, то е преди всичко задължение и отговорност“, смята професор Стаматов. Той апелира родителите да разговарят с децата си, да се интересуват от това как минава денят им, къде и с кого прекарват времето си, за да не се стига до неприятни изненади.
Заниженият родителски контрол от своя страна пък води до липса на самоконтрол у самото дете. „Можете да сте сигурни в едно – нищо хубаво няма да излезе от деца, при които има нисък самоконтрол“, казва професор Стаматов. Той цитира изследване, според което децата, които имат проблем със самоконтрола, впоследствие по-често имат тежки поведенчески проблеми, емоционално нестабилни са и са с нисък академичен успех. По думите на професор Стаматов изграждането на правилен самоконтрол у детето обаче е доста сложна задача. Това се корени в желанието на всеки родител да даде най-доброто на децата си, като често в този свой стремеж те ги оставят да правят каквото поискат и с годините малчуганите израстват без какъвто и да било контрол и самоконтрол.
Според психолога често възпитаването в условия на липса на самоконтрол върви ръка за ръка с изграждането на грешна самооценка у детето. „Родителите трябва много да внимават, за да не развиват нарцисизъм у децата. Нарцисизмът винаги граничи с агресивно поведение и има много тежки последствия. Запомнете – ако хвалите децата, правете го само за усилия, които са положени от тях“, подчертава професор Стаматов.
Друго нещо, което създава проблеми с агресивността, е стремежът към материални блага. „В съвременния свят ние искаме все повече вещи, а това създава консумативно отношение. Това обаче във времето води до разочарование, а оттам и до агресивно поведение, защото материалното никога не може да доведе до вътрешна удовлетвореност“, заяви професор Стаматов. Той даде пример за това как е бил свидетел как малчугани са се оценявали и сравнявали с друго дете според телефоните, които имат. „Това какво притежава, става мярка за оценка както на другите, така и на собственото му достойнство. Детето развива мисленето: „Аз съм това, което притежавам“, казва професор Стаматов. Той уточни, че за формирането на подобен род ценности огромна роля играят и медиите. Именно те постоянно лансират идеала за пари, власт и известност. Паралелно с това медиите са отговорни и за непрестанно показване на актове на насилие – нещо, което дава отпечатък върху детското поведение. Според професор Стаматов дори детските филмчета са изпълнени с изключително много форми на насилие. „За съжаление често ние като родители ставаме съпричастни с този процес, защото гледаме същите тези програми, а това дава сигнал към детето, че нямо нищо нередно в тях“, завършва професор Стаматов.
