Предприемчиви, ентусиазирани и родолюбиви плевенчани са се опитали през 30-те години на миналия век да направят своя град земеделски център на Северна България с панаир, подобен на Пловдивския. Първата стъпка в начинанието им била да организират голямо селскостопанско изложение, което да покаже постиженията на региона в земеделието. Стъпката е била повече от успешна. В изложението участвали над 500 производители. В града се стекли толкова много посетители от близо и далече, че домакините едва успели да им намерят места, където да преспят.
Ентусиазираните организатори решили изложението да се провежда на всеки три години. Фортуна обаче решила друго. Скоро след това избухнала Втората световна война. България взела страната на хитлеристка Германия и на българите вече не им било до изложения. После дошъл 9 септември 1944 г., а с него и комунистическият режим, които имал съвсем други намерения за развитието на селското стопанство...
На материали и снимки от мащабното изложение попаднала наскоро Пепа Митева, главен специалист в Отдел „Държавен архив” – Плевен:
„Всичко започна от любопитството ми към стария периодичен печат. Докато преглеждах един брой на плевенския вестник „Северно ехо” от 27 май 1936 г., попаднах на статия от тогавашния директор на Областната стопанска дирекция в Плевен Илия Димитров. Статията се оказа много интригуваща. В нея авторът доста емоционално защитава тезата защо Плевен трябва да стане център на земеделието в Северна България. Обосновава се много добре и сравнява идеята си с Пловдивския мострен панаир. Тръгнах по тази „нишка” и се върнах назад във времето чрез „Северно ехо”. Открих, че идеята се е родила още през февруари същата година, когато се събрало стопанското ръководство на Плевен. Още тогава са започнали обмислят да всички подробности – до най-дребния детайл. Как да организират изложението, как да намерят подкрепа в интелектуалния елит на града, как да си осигурят разрешение и финансиране от Министерството на земеделието и т.н. Развълнува ме като цяло начинът, по който са подходили - дори това, че чрез статията във вестника са се обосновали пред хората в града какво, защо и как искат да го направят.”, разказва Митева.
Подготовката на изложението продължила близо две години и половина. За него министерството на земеделието и държавните имоти отпуснало 200 000 тогавашни лева. Митева решила да потърси в Държавния архив дали има останали някакви следи от този период. Така намерила фонд №13К, който е на Областната служба по земеделие в Плевен. Материалите за изложението били събрани в 150 страници – сред тях имало различни документи, свързани с проекта. Описано е всичко - как ще изглеждат залите, как ще бъдат подредени експонатите, кореспонденцията, която са водили и др. Намерила и албум с много добре запазени снимки от онова време.
„В комитета, който отговарял за изложбата, са били околийският агроном Атанас Дереков, специалисти от стопанската дирекция като Михаил Златарев и Георги Гетов, учителят от земеделското училище в с. Горен Дъбник, Плевенско – Тончо Пейковски, и други, свързани с работата на стопанския съвет. Уточнени са датите на изложбата - от 30 септември до 9 октомври на 1938 г. Важно било да се избере подходящо място, както и да се помисли за настаняването на гостите. Не пропуснали и да издействат намаление за пътуващите с жп транспорт до Плевен в дните на изложението. Отначало идеята била да се използва сградата на средищното училище “Св. св. Кирил и Методий” в Плевен, салони от братството на черквата “Св. Параскева” и от женското благотворително дружество “Развитие”. Но от директора на училището получили отказ, като мотивите били, че се прекъсва учебният процес. Директорът имал и опасения от вероятни щети върху наскоро ремонтираната сграда на училището. По-отзивчиви се оказали от Популярна банка – Плевен. От черквата “Св. Параскева” и от женското благотворително дружество “Развитие” отговорили положително на поканата срещу приличен наем”, продължава разказа си Митева.
Организаторите на изложението помислили и за това къде ще настанят посетителите от други градове и райони. Обърнали се към командира на казармата в Плевен с молба да предостави помещения, в които да преспят част от гостите на града. Командирът не бил в Плевен, но като научил за молбата, отговорил, че родната войска винаги е била отзивчива към инициативи от подобен род и с готовност ще окаже съдействие. После разпоредил да се осигурят необходимите помещения. По същото време в Плевен имало и събирания на земеделски организации, които се занимавали с просвета на населението. За тях били осигурени легла и одеала, а за останалите – помещения със слама за спане на пода.
Самото откриване е било също много впечатляващо – с молебен за благоденствие, манифестация, речи и т.н. За него дошли двама министри - на търговията и на земеделието и държавните имоти. От различни краища на Плевенско са пристигнали земеделски производители. На тържеството те са били подредени в определен ред, като най-отпред са били участници във войните, за да повдигнат патриотичния дух на хората. Специално място било отредено на ветерани от Шипка и Сливница и за генерали от запаса във военни униформи с техните ордени и награди.
Проекто-програмата на изложението включвала 17 точки:
1. Земеделско образование – домоустройство и уредба, подобрение на храната и облеклото на селското население, селско-домакински проучвания, здравно-хигиенен отдел.
2. Опитно поле – лозарска опитна станция, опитно поле.
3. Селско-стопански двор – вид и размер на селскостопанските сгради, разположение и връзка между отделните стопански сгради, земеделско-стопански проучвания, кооперативно дело.
4. Зърнени храни, варива и производните от тях.
5. Търговско – индустриални растения и свързаната с тях индустрия.
6. Фуражен отдел.
7. Млекарски произведения.
8. Пчеларски и бубарски отдел.
9. Овощен отдел.
10. Лозарски отдел.
11. Зеленчуков отдел.
12. Растителна защита.
13. Експортен отдел – яйца, млечни произведения, грозде и овощия, диаграми за износа на Плевенска област съпоставени с тази на цялата страна.
14. Гори и води.
15. Ветеринарна медицина.
16. Организация на селскостопанския труд.
17. Говедовъдна изложба.
Програмата обхващала не само работата на земеделските стопани, но и техния бит и култура. От “Съюза на завършилите земеделски училища” в България изработили диаграми и картограми, изразяващи появата, състоянието и развитието на съюза и разпространението на вестник “Земеделски възпитаник”. Плевенска пчеларска кооперация “Нектар” представила всички необходими пчеларски материали, видове хранилки, мед, медоносни растения, болести и препарати, диаграми за състоянието на пчеларството и бъдещето му. От овощния отдел - диаграми, които показвали средния добив от 1 хектар в килограми за всеки вид плодове. От млекарския отдел представили близо 80 мостри бяло саламурено сирене, 20-ина мостри полски и полубалкански кашкавал и още толкова мостри чисто краве масло. От фуражния отдел – показали над 250 проби зърнен фураж, показали и как се съхранява цвекло през зимата, как се суши сено, машини за прибиране и приготвяне на фуража и др. От лозарската опитна станцияпредставили проби вина, сортове вина, винарски практики, машини, уреди и др.
Специално за изложбата били изработени от шперплат макети на селски дом, разпределение на селскостопанския двор – обор, торище, кош за зърнени храни, кокошарник, свинарник, купи от сено, дърварник, стая за приготвяне на храната на домашните животни, цветна градина и ограда. Подотделът “Подобрение на облеклото на селското население“ предоставил за изложбата лен, коноп, памук, вълна, коприна, готови платове, горни мъжки, дамски и детски дрехи, килимчета, възглавници, покривки. Изложбата обхващала цялото земеделско производство в областта с участието на всички областни служби – просвета, медицина, инженерство и др.
Освен да демонстрира културно-стопанските постижения в областта изложбата имала за цел да привлече вниманието на страната и изтъкне значението на града Плевен като голям културно-икономически център, на който логично му се полага признанието да дирижира стопанския и културен живот в Северна България, показват архивите.
„Докато проучвах тези документи, имах чуството, че съм попаднала в една изгубена България. Това чисто родолюбиво чувство, което са имали хората тогава, се усеща в цялата организация на тази изложба. Нещо, което в днешна България трудно се намира”, твърди Пепа Митева.
