Турският журналист Дениз Берктай специално посещава страната ни преди изборите и от Велико Търново пише коментар в своята авторска рубрика за някои последици от войната в Украйна върху България.
На 9 юни в България ще има парламентарни избори - петите предсрочни избори за последните три години! Войната в Украйна допълнително подхранва вътрешната нестабилност в България: от една страна има кръгове, близки до Русия, а от друга са прозападни кръгове. А по средата - затова ще стане дума по-долу.
Исторически поглед
Както е известно, ролята на Царска Русия България да бъде освободена от Османската империя е огромна. С идването на руснаците пред Йешикьой (Сан Стефано) до Истанбул през 1878 г. султан Абдулхамид трябва да приеме Санстефанския договор. Съответно България е създадена като огромна държава, обхващаща днешните Къркларели, Западна Тракия и Македония. Но тъй като създаването на такава държава, обвързана с Русия на Балканите, не е в интерес на Австрия и Англия, Берлинският конгрес ограничава българската държава до територия, наполовина по-малка от днешна България и освен това я направи княжество, зависимо от Османската империя. По-нататъшната история на България преминава в борба да стане напълно независима от Османската империя и да достигне идеала от Сан Стефано. Прави впечатление, че 3 март, годишнината от Санстефанския договор, се чества като официален празник в България както по времето на социализма, така и днес.
Ролята на руснаците за българската независимост доведе до връх на българската симпатия към Русия. Но България не е на страната на Русия и в Първата, и във Втората световна война, като става съюзник на Германия. Все пак, и в двете войни българи не вземат почти никакво участие във военни действия срещу руската армия - именно заради вкоренения рефлекс на признание към Русия в българското общество (бел. ред. - голямото изключение е Първа конна дивизия, начело с генерал Иван Колев и какво се случва в Добруджа). Влизането на България в НАТО през 2003 г. се възприема от доста "носталгично настроени" по-възрастни българи като "предателство и неблагодарност" от народа към Русия.
Настоящето
Официалната подкрепа на България в настоящата война в Украйна за Киев и по същество за водения от САЩ и ЕС западен блок също раздели българското общество. Президентът Румен Радев е проруски настроен, а първата партия ГЕРБ е прозападна. Западната политика на правителството предизвиква реакцията на значителна част от обществото. Освен това икономическата цена на подкрепата за Украйна и влошаването на отношенията с Русия все повече разгневяват големи кръгове от хора. Реакции предизвика идеята 3 март, годишнината от Сан Стефано, да бъде премахнат като национален празник.
Когато бях в Плевен, превърнал се в символ на Руско-османската война от 1877-78 г., където Гази Осман паша се съпротивлява на руснаците 145 дни, се опитах да говоря с хора от всички сфери на живота. Някои казваха, че са благодарни на Русия, но други твърдяха, че "руснаците сложиха край на турския суверенитет и установиха свой собствен суверенитет" и гледат към Запада. Споменът от времето на СССР е горчив за мнозина - репресиите на тогавашния режим не са забравени така, както им се иска на носталгично настроените.
Има и такива по средата: тези, които казват: "Нека бъдем добри с Русия и със Запада". Въпреки че тази група може да е от полза за Русия сега, това не е група, която Русия би искала да я подкрепя в дългосрочен план.
Следователно колебанията на българите между Изтока и Запада продължават от 1878 г. Ефектите от войната в Украйна ще видим на изборите на 9 юни.
Автор: Дениз Берктай, за Сumhuriyet
Превод: Ганчо Каменарски
