"ГЕРБ и Пеевски управляват държавата - изпрахте ги!", "Номинацията на Деса Атанасова за КС е смърт", "Прегърнахте се с корупционерите!", "Всички сте маскари!", "Отказвам се от вас!". Това са новите рефрени на симпатизантите на ПП-ДБ, които хулят своите, късат ризи и така подготвят почвата за добре познатото им старо - техните избраници да се откажат и да върнат еднолична власт на ГЕРБ и ДПС, със златния пръст на "Възраждане". Дали го иска демократичната общност? Едва ли, но за да не ѝ се случи в действителност, трябва спешно да се събуди и да осъзнае няколко отрезвяващи факта:
1. Правителството е на ПП-ДБ, с партиен премиер и “свои” министри в най-ключовите и ресурсни ведомства. Нали никой не си въобразява, че ще има големи промени на ротацията? На другия фронт парламентът дефакто изпълнява приоритетите на ПП-ДБ. Нали никой не си въобразява, че ГЕРБ и ДПС мечтаят за съдебна реформа, например? И може би най-важното в дългосрочен план - ПП-ДБ започнаха да сменят хората в ключови административни структури и предприятия. Да, не във всички. На мечтателите за радикална и незабавна промяна да припомним, че техните хора са втори на изборите, с 63 депутати. И след 15 години пълно овладяване на държавата от дуото ГЕРБ-ДПС, дори само една трета от новите кадри да са на ПП-ДБ, пак е огромна крачка за по-малко от година на власт. Радикалните ПП фенове трябва да разберат, че държава се променя отвътре. Всичко става с хора отвътре - и не става изведнъж. И съвсем не става, ако си извън властта и между избори громиш статуквото с фейсбук изявления. А че Бойко Борисов трудно приема новите назначения е явно от постоянните му критики към кабинета, в частност към министрите на ПП-ДБ. Колкото до Пеевски, него наистина го перат, даже го чистят химически - основно “независими” анализатори и политолози, които твърдят в медиите, че управлявал държавата - докато всъщност пуска прессъобщения и прави изявления. Да припомним, че когато Пеевски наистина въртеше цялата държава на пръста си заедно с Борисов, нито го виждахме в парламента, нито чувахме позицията му по който и да е въпрос, нито някой коментатор дръзваше да го спомене в ефир. Дали е изпран - социологическите проучвания ще кажат има ли промяна в резултатите. Според последното на "Маркет линкс" от декември м.г. Пеевски продължава да е най-мразеният политик в държавата.
2. Подкрепата на ПП-ДБ за Десислава Атанасова в Конституционния съд е кошмарна. Симпатизантите с право са бесни. Защо ѝ трябваше на Надежда Йорданова да се прегръща с нея? Цената на тази сделка тепърва ще се види при преговорите за регулаторите. Но да слезем на земята - едва ли това ще е последната кандидатура на ГЕРБ, която ПП-ДБ ще трябва да преглътнат, за да получат подкрепа за своите, качествени кандидати. И тук пак се връщаме на въпроса с назначенията, които са най-важното, за да се промени нещо в държавата. Ако ПП-ДБ се фръцнат и излязат от управленската сглобка, за да се харесат повече на гневните фенове, а ГЕРБ и ДПС останат да решават всичко с лесни плаващи мнозинства с ИТН и "Възраждане", навсякъде ще има само Атанасова, години наред. Няма да има Белазелков - никъде, както нямаше и допреди "сглобката".
3. Корупционните схеми с мирис на тандема ГЕРБ-ДПС могат да се обяздват единствено с инструментите на властта. Просто няма друг начин. Нито една форма на корупция не може да бъде спряна от медийни репортажи, нито от протести, нито от възмутени хора във Фейсбук, ако ги няма хората вътре в администрацията, които да натиснат копчето. Затова е важно ПП-ДБ да противодействат на инсталираните от ГЕРБ и ДПС калинки. Как си представят идеалистите, че изобщо е възможно да се спрат безконтролните източвания от "черната касичка" - Държавната консолидационна компания, без министър на икономиката, който твърдо поддържа линията на Денков, Петков и Василев? Да си припомним, че по времето на ГЕРБ предприятията на ДКК превъзлагаха проекти без обществени поръчки и предплащаха на фирми стотици милиони /за правителствен комплекс, за ремонт на язовири/. Парите ги няма, нито има и следа от това, за което бяха отделени. Правителството, само защото е сглобка, а не еднолична власт на ГЕРБ-ДПС, започна да решава проблема и да връща милиони по сметките на ДКК.
- Друг пример: спортният министър на ПП, непрекъснато атакуван от ГЕРБ, разкри, че 22 милиона са предплатени за физкултурни салони, за които няма и следа дори да са започнати. По-късно кадър от времето на неговия предшественик от ГЕРБ Красен Кралев беше хванат с подкуп за федерация. Дали някой щеше да разбере за тези случаи, ако в министерството си кадруваха само старите муцуни от едно време?: Арестуваха треньора на щангистите заради скандала с подкуп в Министерството на спорта
- Министърът на транспорта, партиен кадър на ПП, също си навлече сериозни атаки, след като спря опорочени поръчки за нови влакове за 2,6 млрд.: Провалени са поръчките за доставка на високоскоростни влакове за милиарди
- Една от най-ярките схеми, с която се свързват лицата на Промяната - тази на ГКПП "Капитан Андреево", беше не само разкрита, но и окончателно елиминирана. Новото ръководство на БАБХ, назначено от ПП-ДБ, не само не допусна обратно фирмата, свързана с Таки и Ами, на границата, но и създаде конкуренция между 6 фирми, които извършват товаро-разтоварна дейност - най-големият източник на приходи.
- Най-големият трън в очите на ГЕРБ и ДПС - Асен Василев, пък си довърши работата от кабинета "Петков", като извади на показ сериозни нарушения на ЗОП при възлагането на ремонтите от Агенция "Пътна инфраструктура", след проверка на АДФИ, възложена от него през 2022 г. Няма съмнение, че той, като съпредседател на ПП, е най-трудният за преглъщане от коалицията ГЕРБ-ДПС, най-малкото заради въведените правила за прозрачност на всички плащанията с държавни средства.
4. Ако всички бяха маскари, нямаше да чуете за нито един скандал около сглобката. Ако се бяха сдушили, омешали и прегърнали, както възмутено обясняват разочарованите, всичко щеше да върви по мед и масло, с розови листенца и Менделсон. Скандалите, провокациите, протестите и атаките обаче са логични, когато ПП-ДБ отказват да влязат в схемите на свикналите с безгранична власт Борисов и Пеевски. Вместо да бъдат тричани, че не могат да се наложат по всички въпроси в държавата с 63 депутати, ПП-ДБ имат нужда от подкрепа. Не се усети такава при мащабната атака срещу Асен Василев и Даниел Лорер, подета и лично от Бойко Борисов, с навързани внушения около частни имоти. Не се усети подкрепата и при същинската война за ръководството на НЗОК, с бюджет от 8 милиарда, в която Денков щеше да хвърли оставка, ако за подуправител беше избран номинираният от ГЕРБ корумпиран чиновник. Не се вижда подкрепата за битката, която води спортният министър от ПП за критерии и прозрачност в разпределянето на средства за федерациите. Не е достатъчна и подкрепата за отбранителния министър Тагарев, срещу когото воюва цялата пропагандна машина на Кремъл. И колко още протести на зърнари с майбаси може да понесе земеделският министър? Някои министри вече намекват, че са готови да хвърлят оставка. В чисто човешки план ще е разбираемо ако всички от ПП-ДБ просто се откажат и оставят всичко на добре познатите корупционери. Това ли е целта на недоволните фенове?
5. ПП е млада партия, а ДБ се маргинализира до 7% електорат. Затова малко повече зрялост и реализъм откъм симпатизантите е жизненоважна, за да продължи тази толкова трудна промяна. Срещу България се води открита война чрез дезинформация и лобизъм от Кремъл. Тази година предстоят ключови европейски избори, а в Европа все повече набират сила националистическите партии. Искат ли феновете на ПП-ДБ да гледат отстрани, и да са абсолютно безсилни да променят каквото и да е, ако се възцари отново схемата ГЕРБ-ДПС - с неизбежните договорки с проруското президентство? Да не забравяме, че партиите извън управлението /тук не броим платения вот на ДПС/, особено за малко по-дълъг период, отчитат трайно спадащ брой избиратели. Справка - Демократична България.
В близките години няма да има еднопартийни управления на страната. Тази истина е болезнена. Но е крайно време демократичната общност да вземе осъзнато решение дали иска да се развива и подсилва структурите си - с необходимите компромиси по пътя, или иска да се откаже от своите и да продължи с възмутените призиви, докато ГЕРБ-ДПС се връщат бавно и сигурно към безграничната власт в България.
Автори: Кирил Иванов и Атанас Асенов
