Напоследък все повече земеделци обръщат поглед към овощните градини. Тяхната обработка не е сложна и дълга и освен това има редица земеделска техника, като мотофрезите, мотоблоковете и мотокултиваторите, които вършат чудесна работа. Естествено, като всяко засаждение обаче и това има специфични изисквания, които не трябва да се пренебрегват. Ако всички те бъдат спазени, овошките са доходно земеделие и могат да бъдат добър източник на приходи.
Къде да разположим овощната градина?
Самото разположение на градината и подготовката на почвата са двете най-важни неща, защото веднъж допусната грешка при тях, трудно се отстранява, а понякога и е невъзможно. Теренът определя количеството светлина, колко дълбоко в земята ще се захванат корените и всички климатични условия, които ще влияят на градината. За овощна градина е най-добре:
- северното или североизточното изложение;
- равен терен или съвсем леко наклонен;
- да има река наблизо, която не е сезонна;
- защитено място от силни ветрове;
- достатъчно налична влага.
Ягодите, примерно, прасковите и семковите овошки могат да се засадят на съвсем лек наклон. Всички други дръвчета могат да понесат и по-голям наклон, но е важно да се знае, че колкото по-голям е наклонът, толкова по-трудно може да се фрезова земята. Освен това, не всички мотоблокове и мотофрези могат да се справят лесно с наклонени повърхности, така че, ако планирате да отглеждате промишлени овошки, тогава по-добре се спрете на равен терен.
Ако пък си говорим за надморска височина, то тогава на най-високо виреят къпините, ягодите и малините - цели 1300 м. На по-ниско трябва да се разположат орехите, ябълките, вишните, крушите, черешите и сливите, на най-ниско, до 600 м., са разположени кайсиите и дюлите.
Каква трябва да е почвата, за да са щастливи овошките?
Без никакво съмнение ще ви кажем, че от почвата зависи колко плод ще дадат дръвчетата. Корените на растенията се нагласят, така че да успяват да извлекат максимално много хранителни вещества и ако почвата не им позволи, дръвчето умира. Примерно, водонепропускливите почви са лош избор, защото ограничават кислорода. Друга голяма грешка е да се слагат овошки в почви, където подпочвените води са под метър и половина дълбочина или направо до повърхността. Това не е добра среда за кореновата система на овощните дръвчета.
Как можем на пръв поглед да разберем дали една почва е подходяща? Най-простичкият отговор е като се огледаме, какво има посадено наоколо. Ако видим здрави овощни дръвчета, даващи плод, значи няма да има проблем с тази почва. Важно е да се отбележи, че някои видове овошки не могат да се садят, ако преди това в същата почва са били изкоренени други овошки. Примерно, след семкови овошки трябва да се посеят костилкови. След ябълкови дръвчета, трябва да се изчакат 20 години преди да се посадят нови ябълкови.
Какви овошки да изберем и как да ги групираме?
Ако разполагате с много слънчево място изберете праскова, бадем или кайсия. Помислете и за това, дали дърветата са самооплождащи се, защото ако са такива, трябва да ги групирате заедно. По този начин, те ще се самооплождат и ще се берат по-лесно. Ако овошките обаче не се самоопрашват, тогава между тях, трябва да се сложат 2 други сорта. Добрата практика е 6 към 2.
Ако сеете различни сортове е най-добре, те да цъфтят заедно и да се самоопрашват по едно и също време, освен това да раждат плод по едно и също време и животът на дръвчетата да е с една и съща дължина.
Как да поливаме овошките?
Поливането и отводняването са толкова важни, колкото и предварителното фрезоване на почвата. Как да се изгради системата за поливане е нещо, което трябва да се обмисли предварително. Изключително удобни са системите за капково напояване, но те са и доста скъпи и не всички могат да отделят пари за такава инвестиция. Най-добре е градината да е с наклон в едната посока и то не много силен, за да може при поливане излишната вода да се отича.
Да торим ли овошките?
Да, торенето е важно за почвата и нейните свойства. След подравняване се слага оборска тор, която се закопава на над 20 см. дълбочина. При риголване пък може да се сложи фосфорна тор. Друг вариант е използването на калиева тор, като изборът трябва да е определен от вида на почвата.
Може да се използва и така нареченото зелено торене, като растенията се заорават вътре в почвата, за да я подхранят. Проблем е обаче теренът да е с кореново-издънкови плевели. Тогава преди риголването задължително трябва да се обработи с хербициди. Те обаче не винаги действат бързо и ефикасно. Най-добре е плевелите да са в буйна вегетация, защото химикалите навлизат в самото растение през зелените му части. Така достигат и до корените, ако растението е с по-бавна обмяна на вещества, по-бавно действа химикалът. При някои дългогодишни плевели, ефикасното им отстраняване може да достигне до 20 дни.
Какви дръвчета да закупим?
Има ясни правила какви трябва да са дръвчетата спрямо сорта им. Примерно, при прасковите, ябълките, кайсиите и крушите трябва дръвчетата да имат 3 или повече коренчета, които да са по-дълги от 1 педя. Височината на стеблата трябва да е над 90 см., дебелината - около 1 см.
Как се садят дръвчетата?
Ямите се правят с различна дълбочина, ако почвата е риголвана (60х60х50) или не риголвана (80х80х60). Ако зимата е мека и температурите са над 0 градуса, тогава засаждането може да стане и по-рано. Важно е да се натори почвата при засаждането, ако не е наторена преди това. Хубаво е преди да се положат, дръвчетата да се оставят за една нощ във вода и за още една в смес от вода, глина и тор. Така се развиват повече власинки по корените и така по-лесно се нагаждат в почвата. След като се засадят, се поливат обилно с вода и след това се запълват празните места с тор, така че да се запази влагата в дълбочина.
