Когато чух за изненадващата смърт на Кийт Флинт изпитах странно чувство – като при внезапна и окончателна раздяла със стар приятел, с когото много пъти сме прекарвали весело, но отдавна не сме се виждали. Едва ли съм единственият. Трагичната новина за кончината му хвана музикалните фенове неподготвени и ги потопи в носталгични спомени.
Кийт Флинт и Prodigy изгряха през 90-те и бързо се превърнаха в нещо като религия. Слушаха ги всички млади хора – от срамежливите и примерни подрастващи до лошите момчета от квартала и футболните агитки.
Музиката на Prodigy изпълваше с енергия, текстовете и видеоклиповете бяха крайно провокативни и често показваха страшното лице на постмодерната реалност. Хитове като Smack My Bitch Up, Poison, Breathe, Firestarter бързо завладяха класациите и скандализираха Великобритания, а в наскоро отворената към модерния свят България изглеждаха като нещо невероятно.
Излязла от подземния свят на техното, групата имаше неумолимо желание да шокира всички, a Кийт Флинт определено се открояваше с пънкарската си визия и скандално поведение.
Да го наречем ексцентричен е много меко казано. Див, непредсказуем, безкрайно енергичен, за много хора той беше пълна откачалка. Но талантлива и интересна откачалка, от онези, които едновременно пораждат погнуса и възхищение със същността и поведението си, излизащи извън всякакви рамки.
Вокалистът на Prodigy беше ярък и харизматичен, със саморазрушителна душевност и обичаше да живее на ръба. Със сигурност е имал и своите вътрешни демони. Може би затова често прибягваше до наркотици, алкохол и опиати. А може би му се е сторило като добра идея да превърне организма си в менделеева таблица.
Хиперактивен и неконтролируем още от дете, Флинт обожава да провокира и шокира всички около себе си и да се наслаждава на реакциите им. От малък е запален моторист, пристрастен към адреналина и екстремните преживявания. Когато е на сцената, този психопат със странна прическа и налудничав поглед умее да наелекризира публиката както никой друг. Феновете подивяват, а Prodigy се раздават на макс и грам не им остъпват.
Самият Флинт признава, че единствено на сцената се чувства истински свободен и може да изрази себе си. „Затова съм наистина искрен на сцената. Не съм там заради красотата на гласа ми, или за да бъда най-добрият танцьор. Излизам да изразя себе си и да разбудя публиката“, казва вокалистът на Prodigy.
Половин година преди да навърши половинвековен юбилей, той отново шокира всички и сам реши да се раздели със света, доказвайки, че човек като него не може да си отиде мирно, тихо и естествено. Освен за феновете, новината за смъртта му дойде като гръм от ясно небе и за колегите му от групата. Лиъм Хоулет призна, че е шокиран, страшно ядосан, объркан и с разбито сърце.
Загубата е наистина огромна. Музикалният гений на Хоулет и харизмата на Флинт бяха двигателят на Prodigy - донесоха им световна слава, превръщайки ги в една от най-великите (ако не и най-великата) групи в електронната музика. И ако Хоулет е мозъкът на Prodigy, то Кийт Флинт беше сърцето и душата на групата. Без него Prodigy никога няма да са същите.
Флинт сигурно е имал своите причини да се самоубие. По-тъжното е, че в света сякаш остават все по-малко талантливи екстремисти и диви бунтари, които показват истинския си живот и това, което реално са, а не онова, което им се иска да бъдат.
През 90-те израснахме сред такива хора – в музиката, киното, модата, спорта. Родени артисти със специфичен и неподражаем стил, които непринудено и без усилие удивляват останалите. Да си истински не беше нещо велико, както смятат сегашните младежи, а нормално състояние на духа, защото тогава всички бяхме автентични. Израсналите с Prodigy може би скърбим най-вече за онези "наши" времена, чиито символ беше Кийт.
Автор: Илия Лазаров
