Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Има ли расизъм в класическата музика?

29 юни 2020, 17:52 часа • 3552 прочитания

Има редица явления, които не привличат вниманието на медиите и не са особено зрелищни, но казват много за основните трансформации в нашето общество. По-специално това се отнася до упадъка на класическата музика в Съединените щати. Нейната публика се свива от няколко години и е критикувана за неспособността си да се адаптира към нарастващото етническо разнообразие на страната. Стигна се дотам, че дългосрочното й оцеляване е под въпрос. Истински символ в социологическо отношение: една от основните културни практики на елита на страната от момента на нейното основаване трябва, както се казва, да се промени или да изчезне, пише френският вестник Le Figaro в своя статия, представена от агенция "Фокус". 

Числата са наистина тревожни: според скорошно проучване броят на хората, които поне веднъж годишно са били на концерт на класическа музика, е спаднал от 13% през 1982 г. на 8,6% през 2017 г. Освен това от 1982 до 2002 г. броят на зрителите под 30 години намалява от 27% на 9%. Успоредно с това се наблюдава намаляване на общия брой любители сред населението: през 1992 г. 4,2% от възрастните американци казват, че знаят как да свирят на музикален инструмент, а през 2008 г. са били само 2%. Що се отнася до продажбите на албуми, въпреки че ситуацията леко се подобри през последните две години, общият спад в дългосрочен план е несъмнен. Страната все още се гордее с едни от най-известните оркестри в света (Чикагския симфоничен оркестър и Лос Анджелиската филхармония), въпросът за общия упадък вече не може да бъде подминаван.

Специализираната преса обяснява всичко по различни причини: икономически модел, основан главно на частни средства, намаляване на учебните програми в училище и конкуренция от по-популярни жанрове сред младите хора.

В такава ситуация класическата музика е призвана да преосмисли себе си. Според експерти, един от основните проблеми е промяната на сегашния й образ: той се смята за "твърде бял". Според данни от 2016 г. само в оркестрите е имало само 1,8% афроамериканци и 2,5% латиноамериканци. Освен това композициите, изпълнявани на концерти, са в по-голямата част от случаите произведения на композитори от европейски произход, които в Съединените щати се считат за недостатъчно „приобщаващи“. Така наскоро вестник „San Francisco Chronicle“ изрази съжаление, че градският симфоничен оркестър представя изключително произведения на бели мъже през сезон 2017-2018.

Твърде бялa и старa - твърди се, че класическата музика не съответства на демографските промени в страната. Така според прогнозата малцинствата ще растат и ще станат по-голямата част от населението до средата на века, докато те вече представляват 45% във възрастовата група 18-23 години. Затова редица американски публикации осъдиха прекалено етнически еднородния характер на американската класическа музика. The New York Times я нарича най-малко разнообразната институция в страната и я обвинява, че прикрива проблемите на расизма, докато Seattle Magazine призовава за борба срещу нейната белота. Специализираната преса не изостава: уебсайтът на Националното обществено радио (NPR) нарича тaзи среда „изключително бяла и все по-маргинализирана“, а New Music USA твърди, че класическата музика е расистка по своя характер.

Обвиненията се основават на следната логика: ако в някаква структура има твърде малко хора от неевропейски произход, има подозрения, че набира персонал по дискриминационен начин или дори носи отпечатъка на „структурен расизъм“. В последно време подобни критики попаднаха в различни индустрии, като например киното (#OscarsSoWhite), хокея (#HockeySoWhite) и предприятия от Силиконовата долина (#SiliconValleySoWhite). Всички структури са тествани и изследвани от гледна точка на отвореност към „разнообразие“.

В класическата музика това трябва да доведе до приоритетен набор от музиканти с различни етически корени, промяна в списъка на привидно задължителни композитори и нови концертни формати в сътрудничество с популярни певци сред младата публика, както е предложено в лекцията „Как разнообразието може да спаси класическата музика“ от Лигата на американските оркестри. 

Надяваме се, че този проект за етническа преориентация ще даде нова сила на класическата музика в Америка. Скептиците предпочитат да залагат на невероятна любов към това изкуство сред младите поколения азиатски американци. Те представляват все повече любители и професионалисти, което противоречи на общоприетата мъдрост, че класическата музика е трудно достъпна за малцинствата. Децата на имигранти от Китай, Корея, Сингапур и Тайван са непропорционално много в консерваториите, а родителите им ги тласкат към подобни училища, защото виждат това като гаранция за дисциплина и саморазвитие. Въпреки това, все още не е ясно дали тяхната демографска тежест сред населението ще преодолее настоящата тенденция към спад.

В тази връзка ситуацията в САЩ контрастира на ситуацията в няколко азиатски страни, например в Китай. Въпреки че класическата музика беше забранена в страната по време на Културната революция, днес около 50 милиона млади китайци се учат да свирят на пиано, вдъхновени от световноизвестни звезди като Ли Юнди, Ван Юйцяй и Лан Лан. Китай стана и първият потребител и производител на пиано в света: 80% от глобалното предлагане. Средната възраст на публиката на концертите там е много по-ниска, отколкото в Северна Америка, което обещава голяма публика в дългосрочен план, както в концертните зали, така и в интернет. Всичко това обяснява думите на бившия музикален директор на Нюйоркската филхармония Лорин Маазел: „Нуждаем се от защитници на нашата традиция в класическата музика и ако класическата музика оцелее (...), тя може да намери основните защитници в Китай.“

Оптимистите ще се радват, че азиатската публика с радост приема щафетата на изоставено културно наследство. Песимистите ще видят това като още един симптом, че Западът забравя за корените си и с безразличие гледа към отклонението на собственото си културно богатство. Незабележимо и рядко попадащо на първа страница явление, което е от голямо значение за развитието на нашата цивилизация.

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес