Историите за силата на духа и оптимизма на параолимпийците, които представят България и носят медали в страната ни продължават и днес. След Радостин Тодоров, Даниела Тодорова и Мустафа Юсеинов в следващите редове ще можете да грабнете допълнително вдъхновение и от състезателите Иванка Колева и Дечко Овчаров. Казват, че чрез силата на духа можеш да постигнеш много неща, а параолимпийците ни са пример, че така може да сбъднем и най-смелите си мечти.
"На първо място ме възпита да имам вяра в себе си, на дисциплина, морал, да бъдеш силен не само в спорта, а и в живота. От всеки капан да можеш да се измъкнеш, на това ме е научил спортът", така описа за Actualno.com Иванка Колева какво е за нея спортът и на какво я е научил.
Иванка започва да се занимaва със спорт още през 1985 г., а през 1992 г. в Барселона е първата ѝ Олимпиада. И така до ден днешен не минава ден, без да отделя време на тренировки. Вече има зад гърба си цели 6 Олимпиади и се надява догодина в Рио да запише своята 7-ма, с която ще стане абсолютна рекордьорка.
Само от един разговор с нея човек може да разбере с какъв оптимизъм и спортен дух е заредена Иванка. Дух, който може веднага да предаде на теб и да те накара да разбереш, че няма невъзможни неща.
През 2000 г. тя става параолимпийска шампионка на гюле в Сидни. "Това е най-скъпият ми медал - този в Сидни; беше ми най-силната година тогава. А тласкане на гюле е моята сила в дисциплините", казва състезателката.
"В Нова Зеландия през 2011 г. беше най-разочароващият ми момент. Тогава от Световното се върнах без медал; беше най-отвратителната година. Има и такива моменти в спорта. Късметът не беше с мен нито на диска, нито на гюле", добавя шампионката.
Иванка Колева споделя, че тренира всеки ден, но сега смята да намали тренировките. На гюлето е успяла да покрие достатъчно нормативи за Рио, но в дисциплината хвърляне на диск 20 см не са достигнали да си покрие норматива. "Ще се старая сега в Катар да покрия квотите си и да представя родината", обещава шампионката. На игрите в Сочи Иванка печели сребърен медал в тласкането на гюле.
От своя страна Дечко Овчаров навлиза в големия спорт през 2002 г., като преди това е участвал само на държавни първенства, общопрактикуващо. "2002 г. е първото ми Световно във Франция. Първоначално нямах големи големи успехи, както може би повечето спортисти, спечелих 7-мо място на копие", споделя параолимпиецът.
Първоначално хвърлянето на копие е била основната му дисциплина, но в момента това е диска. През 2004 г. е първата Олимпиада на Дечко в Атина, където отново не успява да спечели медал. Следващата година на първенство във Финландия обаче той побеждава именно олимпийския шампион от Атина по хвърляне на копие и взима златен медал.
"Състезателите бяха от цял свят, не само Европа, беше малка Олимпиада. Тогава победих олимпийския шампион на копие, който беше станал миналата година и взех златен медал. Това състезание мога да го запомня като най-сладката победа, беше много оспорвано. Оттогава общо взето взимам всяка година медали, освен на Олимпиади. Само медал от Олимпиада ми липсва. Дори съм многократен световен и европейски", споделя Дечко.
За игрите в Сочи той разказва, че е тръгнал болен и не е очаквал да постигне успехи. Там обаче Дечко завоюва златен медал на гюле и 2 бронзови на копие и на диск.
"Лошото за нас е, че в момента са много близки състезанията едни до други. Ако си направил на едното добър резултат не е сигурно, че ще можеш да го направиш отново. Ако има разлика от 3-5 месеца ще е много по-лесно", коментира той. От тази седмица параолимпийците ни са в Катар за Световното първенство.
В България Дечко има спечелени над 100 медала, а от международни състезания над 20. Той споделя, че дори няма обособено място за тях. От 2005 г. само 2008 г. и 2012 г. не е взимал медал.
Иванка пък е 2 пъти световна шампионка, има две 2-ри места на Европейско, като едно от тях е на щанги. "Специално на щангите не съм очаквала, излязох напълно неподготвена и освободена, а останалите ме бяха подценили", казва тя. "Винаги има много голяма конкуренция и интересни неща най-вече при мен. Не помня състезание, в което да няма конкуренция, а и аз съм винаги съм била добра конкуренция на останалите. Имам правило никога да не подценявам противника най-важно правило за един спортист", споделя олимпийската шампионка.
Относно болната тема за финансирането на спорта в страната и особено за параолимпизма Дечко споделя: "На никой в България не стигат парите за подготовка, нито пък за добър живот. Освен това нас ни имат за половин хора, тъй като ни плащат и на половин. Всеки следващ медал например го плащат до 10%, не 10. Така може и 1%", казва състезателят.
Ако спечелиш медал едната година, на идната от това зависи колко ще ти дадат за подготовка. На Олимпиада е най-добрият вариант да вземеш медал, тъй като те са най-добре осигурени. Единственият проблем е, че нямаме спонсори, които да се грижат за нас. Всички имаме много големи успехи и се радваме, че хората се гордеят с нас, допълва още той.
"Нямаме масажисти и доктори. Един национален състезател, като отиде на състезание с един човек се занимават още 5. Това нещо промени ли се, с малкото хора, които участваме, ще взимаме още повече медали", сигурен е световният шампион.
Като член на параолимпийската организация Иванка споделя, че всъщност бюджетът е много орязан. "За подготовки не стига, Илия Лалов се чуди откъде да намери средства за състезания", казва тя. Състезателката обяснява още, че разликата в състезанията и до кое място се получават награди идва от двете международни параолимийски организации.
На Световно е до 6-то място, на Европейско до 3-то, а на Олимпиадата до 8-ма позиция.
И двамата обаче са категорични, че най-голямата награда, която може да получи един спортист, е признанието на хората.
"Уважението е най-голямата награда, която може да получи един спортист. Трябва да се държи на това, а не защото е инвалид да се държи по различен начин. На това много държим и аз особено. Ние сме хора с достойнство", завърши параолимпийската ни шампионка.
