Спортът ориентиране може да бъде полезен в борбата с когнитивния упадък, деменцията и болестта на Алцхаймер, сочи ново изследване на кинезиолози от университета "Макмастър". Причината е, че ориентирането съчетава едновременно физически и умствени натоварвания, водещи до ползи за човешкия мозък.
Спортът ориентиране помага в борбата с деменцията
Ориентирането е спорт, който изисква навигация с карта и компас - обикновено в непозната горска местност, но не само. Колкото по-интензивно се прилага ориентирането, толкова по-големи са и ползите, които могат да помогнат дори при тежки заболявания като болестта на Алцхаймер.
Проучването, което е продължение на изследване, публикувано през 2023 г., разглежда когнитивните ефекти от ориентирането при различни нива на интензивност.
Ориентирането подобрява пространствената памет
"Забележително е, че дори една-единствена тренировка по ориентиране подобрява пространствената памет при участниците в нашето изследване", казва водещият автор Ема Уодингтън, дипломант в катедрата по кинезиология във Факултета по естествени науки, която провежда работата заедно с колеги от Западния университет.
"Това предполага, че участието в ориентиране, дори и рядко, може да подобри пространствените способности, с потенциал да забави тяхното намаляване с възрастта", допълва авторът на изследването.
Защо ориентирането е подходящ спорт в борбата с деменцията?
Изследователите са се фокусирали върху ориентирането, тъй като то изисква от спортистите да се ориентират бързо през серия от контролни точки на непознат терен, използвайки само карта и компас.
Чрез фокусирано внимание и дедукция състезателите по ориентиране използват пространствена информация, за да вземат бързи решения, докато се движат по трасето.
При тази форма на навигация се използва хипокампусът - област от мозъка, която е по-податлива на възрастово влошаване в сравнение с други. Дегенерацията в тази област може да влоши обучението, паметта и пространственото познание.
Какви са резултатите от изследването
В рамките на проучването, публикувано наскоро в списание PLOS One, групи от активни, здрави млади хора без опит в ориентирането преминаха по трасе в кампуса на университета Макмастър, като някои от тях вървяха пеша, а други бягаха. Контролната група се упражняваше интензивно, без да се налага да се ориентира.
С помощта на кръвни проби изследователите измерват нивата на лактат - показател за интензивността на упражненията, и на мозъчния невротрофичен фактор (BDNF) - фактор, стимулиращ мозъчната пластичност. Те тестваха ефективността на паметта преди и след сесиите.
Изследователите установили, че бягането повишава лактата, BDNF и паметта в по-голяма степен, отколкото ходенето, като особени ползи за пространствената памет имало сред тези, които бягали по време на ориентиране.
Загубата на способността за ориентиране е сред най-ранните и най-често срещаните симптоми на болестта на Алцхаймер, която засяга половината от засегнатите лица, дори в най-лекия стадий на болестта.
Ориентирането като превантивна мярка за когнитивните способности на човека
"Тъй като не е известно лечение за деменция, превантивните мерки, които могат да помогнат за предотвратяване на свързаното с възрастта влошаване на когнитивните способности, са от съществено значение", казва Дженифър Хейз, канадски ръководител на катедрата по мозъчно здраве и стареене в университета Макмастър, която е ръководител на изследването.
Съвременната зависимост от превозни средства с навигация, управлявана от GPS, може да означава, че повечето хора не използват уменията си за намиране на път, което може да доведе до дефицит на пространствена памет и отслабване на чувството за ориентация, които ориентирането може да възроди, казва тя.
Изследването на дългосрочните ефекти от ориентирането във времето върху човешкото познание и при различните възрастови групи е важна област за бъдещо проучване, казват изследователите.
Източник: brighterworld.mcmaster.ca
