"Пас към миналото": Недовършената писта край Сливен, която щеше да сбъдне мечтата за Формула 1

"Пас към миналото" е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.

Днес изглежда невероятно, но през не толкова далечната 1989 година в България се изгражда автомобилна писта, която може да бъде използвана дори за състезания от Формула 1. Впечатляващо е, че страната ни не само е успяла да получи разрешение от Международната автомобилна федерация (ФИА), но също така да построи основните трасета и инфраструктура.

Как Сливен почти чу рева на Формула 1

От момента, в който възниква идеята през 1984 г. до края на социализма през 1990 г., държавата е инвестирала 25 милиона лева в строителството, а допълнително са осигурени още 800 милиона долара от три чуждестранни компании. Ако проектът е бил реализиран по план, то през 1992 г. Сливен щеше да стане сцена на най-бързите пилоти на планетата.

В началото на 80-те години трима италиански инвеститори обикалят Балканите, търсейки терен, подходящ за база на Формула 1. По това време турската писта "Истанбул парк" все още не съществува, докато в Унгария тепърва мислят план за изграждането на бъдещата "Хунгароринг". Тогавашният председател на Съюза на българските автомобилисти (СБА) и бивш съратник на другаря Тодор Живков - генерал Иван Врачев, се среща с италианците и обсъжда вариант да се построи трасе на българска територия. Той успешно убеждава Живков в потенциала на проекта и няколко години, след като той е "дал зелена светлина", вече няма никакви пречки и работата започва.

Защо Сливен?

В продължение на няколко месеца се разисква въпросът къде да бъде построена пистата. Вариантите са два - край Самоков и в землището на Сливен. В крайна сметка е решено трасето да бъде изградено в местността Романуша, източно от Сливен, където теренът е равнинен с неплодородна песъчлива почва. Като основни аргументи за избора са посочени близостта му до морето, както и фактът, че наблизо има летище (днес изоставено), което в средата на 80-те е имало капацитет да обслужва както граждански, така и карго самолети.

Проектът за милиони

Пистата била предвидена да отговаря на изискванията за провеждане едновременно както на автомобилни ралита, така и на състезания с камиони. Общата дължина на трасето била 4 266,95 метра, половината от които в прави отсечки. Завоите били общо 13, като на всеки километър са по три – 8 десни и 5 леви. Наклоните по тогавашните стандарти не е трябвало да са по-големи от 20% при изкачване и 10% при спускане. Тук те са съответно 4,1% и 5,8%, а разстоянието между най-високата и ниска точка е 56 метра. Стартовата права е с дължина 697,19 метра. Първоначалният вариант е предвиждал ширината при стартовата полоса да е 15 метра, а в останалата част да се свива до 11.

Проектът бил многомащабен. Планирало се в Романуша да се изградят картинг писта, къмпинг с 320 места, паркинг за 30 000 автомобила, няколко хотела, бунгала, тенис кортове и игрища за волейбол и футбол, технически център, хеликоптерна база, които да отговарят на изискванията на ФИА за провеждане на надпревара от Формула 1.

Съюзът на българските автомобилисти предоставил около 25 милиона лева за проекта. Планът бил държавата да влезе в сдружение с три чуждестранни фирми, за да осъществи целта си, най-известната от които била германската "Шнайдер". Останалите две са от Италия и САЩ, като за американците се е знаело, че имат акции в "Боинг". През 1988 и 1989 година се водели преговорите с чуждестранни инвеститори във Виена и Мюнхен, докато едновременно вървял строежът.

Политическите пормени сложиха край на българската мечта за Формула 1

Точно, когато проектът е вече готов, ФИА приема нови правила за пистите от Формула 1, което налага преработването му. Тази промяна се оказва ключова за почти завършения вече спортен комплекс. Според специалистите, ако тя не е била приета, целият проект е можело да бъде завършен преди преломната 1989 г. и политическите промени е нямало как да се отразят. Но това не се случва, тъй като новият премиер Андрей Луканов прекратява строежа.

На фона на случващото се край Сливен, в братска Унгария вече са завършили своята писта и то за рекордно кратък период. "Хунгароринг" започва да се строи в края на 1985 г. успоредно с нашата, но само 8 месеца по-късно тя е в напълно завършен вид. Трасето отваря врати на 24 март 1986 г. и веднага става част от календара на Формула 1 като първата писта в Източна Европа, на която се провежда кръг от шампионата, на фона на Студената война.

Една мечта, която за малко да стане реалност

Това е една от причините българският проект постепенно да започне да губи инерция. Въпреки това, строежът продължава, а краят му идва едва след промените през 1989 г. Затова има основание да се смята, че главната причина за замразяването на мащабното спортното съоражение е изцяло вътрешна, след като местните амбициозни ръководители биват заменени от нови партийци без национално мислене. Така мечтата, че в България ще се провеждат състезания от Формула 1, се изпарява над прашното трасе край Романуша.

Днес почти изградената писта, със заровените в нея 25 милиона лева, стои изоставена. Основите на трасето, както и изградените отводнителните системи все още могат да бъдат видени. Така, вместо рев на болиди и овации от трибуните, чуваме само тишината на една забравена мечта...

Снимки: "Изоставено в България"

Автор: Дария Александрова