"Пас към миналото" е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
Хокеят е един от най-тежките спортове в света. Играта е изключително физическа и изобилства от здрави сблъсъци, някои от които могат да доведат до доживотни травми. Поради тази причина хокеистите са считани за едни от най-коравите спортисти. Това обаче не е така и историята на човека, изплъзнал се на смъртта цели три пъти, го доказва.
Клинт Маларчук е роден на 1 май 1961 година в Гранд Прери, Канада. Като всички канадци още от малък той е много запален по хокея и е един от обещаващите млади вратари в страната. В крайна сметка през 1981-ва сбъдва мечтата си да играе в Националната хокейна лига, след като от драфтата го взима вече не съществуващият Квебек Нордикс. След това кариерата му преминава през Вашингтон Кепитълс, преди през 1989-та да бъде разменен с Бъфало Сейбърс.
Ужасяващият инцидент, който преобръща живота на Клинт Маларчук
Шестнайсет дни и пет мача след пристигането си в Сейбърс Маларчук преживява нещо ужасяващо, което преобръща живота му завинаги. На 22 март в мач срещу Сейнт Луис Блус канадецът е на косъм от смъртта. След сблъсък между нападателя на Блус Стив Тътъл и Уве Круп от Сейбърс, двамата се забиват във вратата на Малачук. При падането кънката на Тътъл прерязва дясната страна на врата на стража – сериозно е увредена каротидната артерия, а югуларната вена е почти изцяло срязана.
От врата на Маларчук започва да шурти огромно количество кръв. Самият той споделя по-късно, че си е мислил, че умира. „Единственото, което исках да направя в онзи момент, бе да се махна от леда. Майка ми гледаше мача по телевизията и не исках да ме вижда как умирам“. В този момент на помощ на вратаря се притичва треньорът по физическа подготовка на Бъфало Сйбърс – Джим Пицутели, който е бил военен лекар и е служил по време на войната във Виетнам. Пицутели, без да се замисля, бърка в раната и стиска силно с ръка разрязаните вена и артерия, за да може да намали кръвозагубата.
След това помага на Маларчук да се махне от леда, докато дойде линейката. През това време от съблекалнята на Сейбърс звънят на майката на хокеиста, по негово желание, за да може да ѝ каже, че я обича преди да умре. Самият той също така иска да бъде викнат свещеник. Пицутели обаче отказва да се примири и продължава да се бори за живота на канадския страж. Бившият военен продължава да стиска артерията и вената, като с коляно оказва огромен натиск на ключицата на хокеиста. По този начин се забавят дишането и метаболизма, което може да е от решаващо значение при голяма кръвозагуба.
В крайна сметка в залата пристига линейка и Маларчук е откаран в болница. Той губи общо литър и половина кръв, а за да бъде зашито мястото, са необходими 300 шева, тъй като раната на врата му е 15 сантиметра. Той прави пълно възстановяване и се връща на леда след изумителните 10 дни. Оказва се обаче, че има по-голям проблем. Раната на вратаря зараства, но психиката му е сериозно повредена и това тепърва ще преобръща живота му.
Сърцето на Маларчук спира
Маларчук, който от малък се бори с обсесивно-компулсивно разстройство, изпада в тежка депресия. Той започва да взима редица медикаменти и болкоуспокояващи, както и да злоупотребява с алкохол. Само година след инцидента на мача със Сейнт Луис Блус той за втори път се среща очи в очи със смъртта.
„Мисля, че бе следващият сезон. По онова време не спях въобще. Имах проблясъци, видения, сънища. Разбира се, държах всичко в себе си. Не казваш такива неща на никого, заради стигмата, че ние сме професионални спортисти, хокеисти и трябва да сме корави. Това е много грешно. Психическото или емоционално заболяване се смята за слабост, а не за болест. Затова много хора страдат в мълчание. Но трябва да стане ясно, не си слаб, а болен“, разказва по-късно той пред вестник „Вашингтон Поуст“.
„Помня, че бяхме на парти за Супербоул в Пат ЛаФонтен (б.а. – съотборник на Маларчук в Бъфало). Не бях спал около 10 дни. Седях на един висок стол, за да не мога да заспя и да видя отново онази кънка. Постоянно преживявах този кошмар, сърцето ми непрекъснато биеше учестено, потях се, хващах се за врата. Реално това бе една недиагностицирана травма“.
„Стигнах до момент, в който трябваше да поспя. Тогава взимах много силни болкоуспокоителни, тъй като имах операция на счупен палец. Когато се прибрах след партито, не мислех много трезво. Взех шишенцето с лекарствата, а на него пишеше: „Не употребявайте заедно с алкохол, може да доведе до сънливост“. Тогава си помислих: „Точно това ми трябва“.
Клинт Маларчук признава, че е изпил четири или пет болкоуспокоителни, както и че е пресушил една бутилка уиски. В този момент сърцето му спира. След няколко дни се събужда в болница. Заради психическите проблеми и прекомерната употреба на алкохол и медикаменти кариерата на канадеца замира и той напуска НХЛ след края на сезон 1991/1992 след 316 мача – 141 победи, 130 загуби и 45 равенства. Маларчук започва да играе в нискоразрядни отбори и дивизии и се отказва през 1997-ма.
Вратарят опитва самоубийство
Той решава да започне да учи за ветеринарен лекар, тъй като заедно с жена му Джоан живеят в ранчо в Невада, където последно играе канадецът. Той също така е бил треньор на вратарите на няколко отбора в НХЛ, но продължава да се бори с психическите проблеми, както и с тези с алкохола и злоупотребата с медикаменти. През октомври 2008-ма Клинт Маларчук преживява своя катарзис, след като за трети път в своя 47-годишен живот се сблъсква със смъртта.
След тежък период на психическа нестабилност, в комбинация с алкохол и лекарства, той решава да сложи край на живота си. Маларчук влиза в плевнята с пушка .22 калибър и дърпа спусъка. Куршумът минава през брадата му, удря се в зъб, рикошира и засяда в черепа, но без да засегне мозъка и друг важен орган и без да представлява опасност за живота му. След няколко дни Клинт е изписан от болницата. Малко по-късно той се подлага на шестмесечно лечение в психиатрична клиника, където се бори с алкохолизъм, обсесивно-компулсивно разстройство, както и посттравматичен стрес.
„Започнах да търся помощ. Намерих страхотен лекар, който много ми помогна. Аз съм оцелял след опит за самоубийство. Не искам да тръгвам отново по онзи път. Когато се събудиш и имаш куршум в главата, който просто си стои там, започваш да мислиш по друг начин за случващото се“, признава Маларчук пред „Вашингтон Поуст“.
Мисията на Клинт Маларчук
В крайна сметка Клинт Маларчук разбира, че не му е писано да умре толкова рано. Той решава, че ще опита да помогне на колкото може повече хора като него. Канадецът има издадени няколко книги, в които разказва за живота си и как се е справил с изпитанията. Той и жена му са активисти за по-добро осъзнаване на психическите проблеми при хората и спортистите. Самият Клинт пък е мотивационен говорител и работи с пострадали от войната ветерани, както и хора с подобни на неговите проблеми.
Той вече 15 години не пие и не взима медикаменти. С една дума – чист е. Маларчук признава, че все още има „добри“ и „лоши“ дни, но продължава борбата си. Той също така продължава да разказва своята изумителна история и се опитва да помогне на възможно най-много хора, след като три пъти бе на прага на смъртта, но успя да се измъкне.
Автор: Бойко Димитров
ОЩЕ: "Пас към миналото": Докторът футболист, който поведе Бразилия към демокрация
*Очаквайте статии от рубриката "Пас към миналото" всеки понеделник от 07:00 часа в Actualno Sport
Още интересни истории ще откриете в завладяващите спортни рубрики на Actualno.com!
---------------------------------
За да не пропускате нашите спортни рубрики и останалото спортно съдържание, можете да последвате Facebook страницата "Спортни новини - Actualno.com", да поставите отметка на Actualno.com/sport в браузъра си или да го добавите на началния екран на Вашето мобилно устройство чрез бутона "Add to home screen". За други въпроси - пишете ни във Facebook или на имейл адрес editors@webground.bg
