Смесени чувства изпитва Ивет Лалова след финала на 100 м на европейското първенство в Цюрих, където тя финишира пета и загуби титлата си в дисциплината. Българката обаче, вярна на себе си, предпочете да остане позитивна, предаде bgathletic.com.
„По някакъв начин съм доволна, защото наистина дадох всичко от себе си. Направих всичко възможно и в подготовката си, и в режима си, и в живота си. И когато накрая стигнеш жив и здрав там, за където си тръгнал, не може да не си доволен, каза Лалова. - Толкова много проблеми ми се случиха. Контузих се в първия си ден на подготовката си. И когато накрая стигнах на първенството си казвах „оцелях, ето, тук съм”. До някаква степен това ме успокоява. Дадох всичко, но ето такова време уцелихме на финала.”
„Голямо напрежение, голямо чакане заради това, че прекратиха състезанието. В един момент не знаехме в колко часа ще бъде полуфиналът, кога ще бъде финалът. Всичко това не може да не се отрази. Появи се и дъжд точно преди финала. Много студено. Аз съм „глезена” спринтьорка и ми се отразяват зле атмосферните условия. Вятърът беше -1.7 м/сек, което за мен е убийствено. Наистина момичетата, които са пред мен, са с по десетина килограма по-тежки от мен. Не искам да звучи като оправдание, но наистина, за мен насрещният вятър има значение. Такава ми е физиката.”
Като всеки голям спортист, който се познава и по уважението към съперника, Ивет не пропусна да поздрави добре представилите се спринтьорки.
„Радвам се поне, че спечели момиче, което заслужава и е много голям талант и гледайки нея съм много голям оптимист за европейската атлетика за в бъдеще. Няма да изчезне след един месец. На финалът си беше голяма битка. Момичетата направиха добър сезон. Аз бях в голямо напрежение. От всякъде ме питаха, провокираха. Вчера (б.а. след сериите) френските журналисти ме питаха дали ме е страх. Аз отговорих, че няма от какво да ме е страх. В крайна сметка това състезание не решава моята кариера. Нали всичко, което имам до тук в моята кариера, остава. Да, залогът тук беше много голям. Освен златния медал, всичко останало, дори и среброто, е крачка назад. Но е много трудно. Самият факт, че нито една от финалистките от Хелзинки не успя да влезе във финала, е показател. Верена още от зимата е финалистка, стабилна цял сезон. Не успя.”
Съпругът на Лалова – Симоне Колио, е с националния ни тим и приема много присърце цялото представяне на Ивет.
„Симоне сигурно е по-притеснен и от мен. Сигурно се ядосва. Но и той самият, виждайки този вятър, този дъжд, знае, че това са тежки условия, за да покажа най-доброто си бягане. Знаех, че за финала трябва да направя много хубав старт, бърз, ефективен, и така и стана. Обаче с този вятър не мога да се боря, наистина. Най-силната ми част е накрая и не можах да я покажа. Беше някаква борба с вятъра. И на полуфиналът имахме вятър, но ни духна само за един момент. Тогава направо другите спряха, а аз продължих.”
„Европейското продължава. Имам още две дисциплини. Оптимист съм за 200 м, защото работих много тази година. Но така както и на 100 м, не случих на хубави състезания, за да си развия добре резултата. Освен това 11.10 сек в началото на сезона, не успях да хвана добре време някъде. Бях готова дори за резултат под 11 сек, ако трябва да бъда честна. Но с два метра и дъжд и 12 градуса... Нямаше как с това странно лято накрая пък да хванем прекрасно време за финала. От един месец го дебна и просто знаех, че днес няма да ни се размине.”
