"Дните до Париж 2024" е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез любопитни истории отброяваме оставащите дни до Олимпийските игри 2024 в Париж.
„Направи добро, изяж дърво“. Тази махленска приказка е позната на почти всички българи. Е, по някой път вместо „дърво“ се използват и по-нецензурни думи, но да не профанизираме темата. Идеята на тази „народна мъдрост“ е, че доста често в живота се случва да направиш добро на някого, но в крайна сметка това да се отрази зле на самия теб.
Такъв е и случаят с Ричард Джуъл. Охранителят, който спаси хиляди хора при терористичен акт в центъра Атланта по време на Олимпийските игри през 1996-а, но в крайна сметка именно той бе обвинен за ужасяващото престъпление.
Мечтата на Ричард Джуъл
Ричард Джуъл е роден на 17 декември 1962 година. През целия си живот той мечтае да бъде служител на реда. Ричард така и не успява да стане полицай, но през лятото на 1996-та получава работа като охрана на Олимпийските игри в Атланта. Основната задача на 34-годишният тогава мъж е да следи за опазването на реда в „Сентениъл Олимпик Парк“ в центъра на града.
Въпросният парк е избран от организаторите на Игрите като основното място, на което да се събират фенове и гости на най-големия спортен форум на света. Там всяка вечер, докато текат Олимпийските игри, се организират концерти и всякакви други мероприятия, които да забавляват хората.
„Болка“, „страдание“, „смърт“
На 27 юли 1996-а обаче „Сентениъл Олимпик Парк“ се превръща в ужасяващо място, което може да бъде описано само с думите „болка“, „страдание“ и „смърт“. Малко след полунощ на 27 юли в олимпийския парк се провежда концерт на групата „Jack Mack and the Heart Attack“. Ричард Джуъл и колегите му охранители са на работа и следят за спазването на реда.
При една от рутинните си обиколки на периметъра Ричард установява нещо странно. Той намира военна раница под една пейка точно до 12-метровата кула на „NBC”, която отговаря за звука и светлинното шоу на сцената. Охранителят прави свое мини разследване и разбира, че раницата не принадлежи на никого около кулата.
Ричард веднага уведомява колегите си от ФБР в щата Джорджия за съмнителната раница, които от своя страна викат отряд сапьори. По това време Джуъл и останалите охранители са се заели с евакуацията на посетителите. Около 3 минути след старта на евакуацията гръмва бомба.
Няколко самоделни бомби гръмват в центъра на Атланта
Оказва се, че около полунощ мъж е поставил раницата до кулата на „NBC“. В нея е имало три самоделни бомби. Взривните устройства са направени от парчета тръби, пълни със 7,6 сантиметрови пирони и бездимен барут. Около тях пък е имало стоманени плочи, които да насочат взривната вълна към хората.
Вследствие на намесата на Ричард Джуъл и сапьорите обаче раницата е преместена леко, а това намалява драстично мащаба на пораженията, които нанася. По-късно от ФБР разкриват, че около 18 минути преди взрива мъж се е обадил на 911, за да предупреди, че се готви подобно нещо.
В крайна сметка бомбата не е спряна навреме и гръмва. На място загива 44-годишната Алис Хоуторн, която е на концерта с дъщеря си, а още 111 души са ранени от шрапнелите, някои от които тежко. По време на взрива загива и още един човек. Това е телевизионният оператор Мелих Юзунйол, който е пратеник на турската телевизия в Атланта. 40-годишният мъж, отразявал войните в Азербайджан, Босна и Персийския залив, умира от инфаркт, тичайки към мястото на събитието, за да отрази терористичния акт.
От осанна до разпни го
Веднага след атентата Ричард Джуъл е провъзгласен за герой поради факта, че именно той намира раницата с бомбите и е в основата на евакуацията на хората, като по този начин спасява много животи. Това обаче трае само няколко дни, тъй като според ФБР той отговаря на профила на бомбаджия – самотен мъж, неуспял да сбъдне мечтата си да бъде полицай и т.н., и т.н.
Въпросната информация изтича в медиите и животът на Ричард Джуъл се превръща в кошмар. Младият мъж е обвиняван, че именно той е основният заподозрян от ФБР за атентата, въпреки че не е задържан и никога по-късно не е бил задържан във връзка с престъплението.
Джуъл става жертва на сериозен тормоз
Джуъл обаче е подложен на сериозен тормоз от разследващите и медиите. Домът му е претърсван няколко пъти, властите започват да го следят и да се ровят в миналото му, разпитват близките и приятелите му, а вестници и телевизии окупират улицата пред къщата му. Ричард дори се съгласява да мине детектор на лъжата.
Кошмарът за охранителя, спасил хиляди от смърт, продължава няколко месеца. В крайна сметка на 26 октомври 1996 година Ричард получава писмо от прокурора на Атланта Кент Александър, че вече не е обект на разследване и от събраните доказателства е ясно, че той няма нищо общо с атентата.
Малко по-късно властите излизат с няколко официални съобщения, че Ричард Джуъл е невинен. Те дори съжаляват за изтеклата информация, която е довела до атаките срещу него от страна на медии и възмутени граждани.
През 1998-ма основен заподозрян за терористичния акт в Атланта става Ерик Рудолф. Той е свързан с взривяването на клиника за аборти, както и на гей бар, като почеркът му пасва идеално на атентата на Игрите. Рудолф е арестуван след дълго издирване през 2003-та, а през 2005-та признава, че именно той е сложил бомбата в „Сентениъл Олимпик Парк“.
Ричард Джуъл сбъдва мечтата си
След оправдаването си Ричард Джуъл най-накрая сбъдва мечтата си. Той става редови полицай в градчето Пендърграс, Джорджия. След това пък е заместник шериф в Мериуедър Каунти. През 1998 година Ричард се жени за съпругата си Дейна, с която са заедно до смъртта му. Ричард Джуъл си отива от този свят на 29 август 2007-ма, едва на 44-годишна възраст, след дълго боледуване.
Историята на Ричард Джуъл е едновременно героична, но и трагична. Защото един мъж свърши отлично работата си и спаси хиляди, но бе обвинен несправедливо и животът му се превърна в кошмар. През това лято в Париж предстоят 33-ите Олимпийски игри. Милиони хора ще наводнят улиците на френската столица, за да се насладят на зрелището. Именно тогава ще е хубаво да си сетят и за Ричард Джуъл, както и за хилядите други като него, които се грижат за тяхната безопасност. Защото те наистина го заслужават.
Автор: Бойко Димитров
ОЩЕ: 85 дни до Париж 2024: Гриша Ганчев осигури последния ни олимпийски шампион в борбата
Още интересни истории ще откриете в завладяващите спортни рубрики на Actualno.com!
*Очаквайте статии от рубриката "Дните до Париж 2024" всеки петък от 07:00 часа в Actualno Sport
---------------------------------
За да не пропускате нашите спортни рубрики и останалото спортно съдържание, можете да последвате Facebook страницата "Спортни новини - Actualno.com", да поставите отметка на Actualno.com/sport в браузъра си или да го добавите на началния екран на Вашето мобилно устройство чрез бутона "Add to home screen". За други въпроси - пишете ни във Facebook или на имейл адрес editors@webground.bg
