"Дните до Париж 2024" е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез любопитни истории отброяваме оставащите дни до Олимпийските игри 2024 в Париж.
Още: Кобрата ще почака: Ето кой е потенциалният следващ опонент на Олександър Усик (ВИДЕО)
Още: "Усик е истинска легенда": Кличко похвали сънародника си за победата над Фюри
България има свой представител още на първите модерни олимпийски игри в Атина през 1896 година. Швейцарецът Шарл Шампо се състезава под родния флаг като участва на 3 дисциплини – успоредка, прескок и кон с гривни. В крайна сметка учителят по гимнастика не успява да спечели нищо.
Страната ни пък трябва да изчака още 56 години преди да вземе първия си медал от летни олимпийски игри. По време на Игрите в Хелзинки през 1952-ра роден в Румъния боксьор завоюва бронз в категория до 75 килограма. Този човек се казва – Борис Георгиев – Моката.
Още: Защо три грации напуснаха ансамбъла? Весела Димитрова разясни причините и представи новия състав
Още: Даниел Дюбоа предизвика Усик на реванш: "Искам отмъщението си!" (ВИДЕО)
Борис Георгиев работи от ранна детска възраст
Борис Георгиев в роден на 6 март 1929 година в Добрич. Тогава градът се намира в Кралство Румъния и носи името Базарджик. Моката израства в многодетно семейство като има още трима братя и една сестра. Семейството обаче живее в бедност, тъй като няма имоти и единствените доходи идват от труда на майка му и баща му.
Най-важните спортни новини за деня - Специална селекция в канала ни във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Фюри побесня след загубата от Усик: "Обраха ме! Кълна се, че спечелих мача с поне три рунда разлика"
Още: Доминация! Усик запази титлите си след показно срещу отчаяния Фюри
Баща му Георги обаче умира рано и той и останалите деца се гледат от майка му. Самият той разказва по-късно, че заради кончината на неговия баща е трябвало да започне работа от най-ранна детска възраст. Той е изкарвал пари като разносвач на вестници, ратай, работник в пясъчна кариера, чирак в сладкарска работилница и зидар.
Откъде идва прякорът Моката
Георгиев получава прякора Моката още като малък. Дават му го в кафене в Добрич. Борис ходи там, тъй като е голям приятел със съдържателя Таньо и жена му Тинка. В заведението се сервира най-доброто кафе по онова време – Мока.
Още: Владимир Зографски с отлично представяне за Световната купа, доближи рекордния си резултат
Още: Реваншът с Усик ще струва на Тайсън Фюри повече от поредна загуба
Главният майстор в кафенето пък почти всеки ден сервира на бъдещата звезда едно и също – една лъжица Мока и три лъжици захар. Именно поради тази причина той получава прякора си, с който е известен в цяла България.
Стартът на кариерата на Борис Георгиев
Като ученик Борис Георгиев е част от спорното дружество „Орлов“ в Добрич. Там е бил част от футболния отбор, а също така е играл тенис на маса и е бил колоездач. Самият той разказва, че не е имал достатъчно средства, за да се занимава със „скъпите“ спортове и поради тази причина е избрал бокса.
След завършване на училище Георгиев пристига в София, за да отбие военната си служба и да завърши образованието си в Националната спортна академия „Васил Левски“, която по онова време се казва ВИФ „Георги Димитров“. В казармата той е в Школата за запасни офицери – тежка артилерия и е със звание младши лейтенант. Служи също и в Гвардейския полк. Моката веднага е взет в спортен клуб ЦСКА, като осем поредни години е републикански шампион по бокс.
Олимпийските игри в Хелзинки
През 1952-ра Борис Георгиев се класира за Олимпийските игри в Хелзинки. Той трябва да се състезава в категория до 71 килограма, но отстъпва мястото си на Петър Станков, който не успява да се задържи в своята категория – до 67 кг. По този начин бъдещият медалист се принуждава да участва при по-тежките – до 75 килограма.
В Хелзинки го чакат много трудни мачове, тъй като повечето му съперници, за разлика от него, идват от по-тежката категория. Той обаче побеждава последователно люксембурецът Алфред Щюрмер и уелсецът Терънс Гудинг. На четвъртфиналите пък се изправя срещу германеца Дитер Вемхьонер. Моката трябва да играе със замразени с хлоретил ръце, тъй като има травми от първите си два мача.
Георгиев печели и битката си с Вемхьонер и се класира на полуфиналите. Там се изправя срещу румънеца Василе Тица. Моката губи срещата с 2:1 съдийски гласа. По-късно той разказва, че американецът, който е бил един от тримата съдии, е дал своя глас за него, но след това го е променил, тъй като се е притеснявал, че българинът ще победи неговия сънародник Флойд Патерсън на финала.
Моката получава гуменки за бронза в Хелзинки
В крайна сметка Моката трябва да се задоволи с бронзовото отличие. Именно това е и първият медал за България на олимпийски игри. По време на награждаването му пък той е в костюм, който взима назаем. Причината е, че спортният му екип е измачкан и негоден за събитието. Наградата, която Георгиев получава от страната ни за грандиозния успех, пък е доста скромна. По думите му той е взел едни гуменки със суров каучук – финландско производство.
Моката си отиде от този свят през 2017-та
В кариерата си Борис Георгиев участва още на три европейски първенства – във Варшава през 1953-та, в Западен Берлин през 1955-та и в Прага през 1957-ма. Той се боксира и на Олимпийските игри в Мелбърн през 1956-та. Моката обаче така и не успява да спечели друго отличие на международната сцена. Все пак триумфира с Купа „Странджа“ през 1955 година. Дългите години бокс и нечестната игра срещу него обаче го бележат за цял живот, след като той губи зрението в едното си око.
След края на състезателната си кариера Георгиев остава на работа в армията. Той отговаря за физическата подготовка и спорта в поделението в Доброславци в продължение на 33 години. Също така работи на обществени начала за бокса и развитието на Олимпийското движение. През 1987 година Моката получава сребърна огърлица „Олимпийски орден“ лично от президента на МОК Хуан Антонио Самаранч за приноса му към олимпийското движение. Борис Георгиев си отиде от този свят на 29 януари 2017-та на 87-годишна възраст.
Постижението на Моката обаче остава завинаги в историята на българския бокс. Отдадеността на Георгиев към спорта е пословична, а неговият пример, както и този на редица други велики родни спортисти, вдъхновяват и до ден днешен младите състезатели. Състезатели, които се надяваме да видим на Олимпийските игри в Париж през следващото лято.
Автор: Бойко Димитров
ОЩЕ: 316 дни до Париж: "Златната" Станка, която спечели всичко, но не и олимпийското злато
Още интересни истории ще откриете в завладяващите спортни рубрики на Actualno.com!
*Очаквайте статии от рубриката "Дните до Париж 2024" всеки петък от 07:00 часа в Actualno Sport
---------------------------------
За да не пропускате нашите спортни рубрики и останалото спортно съдържание, можете да последвате Facebook страницата "Спортни новини - Actualno.com", да поставите отметка на Actualno.com/sport в браузъра си или да го добавите на началния екран на Вашето мобилно устройство чрез бутона "Add to home screen". За други въпроси - пишете ни във Facebook или на имейл адрес editors@webground.bg
