"Дните до Париж 2024" е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез любопитни истории отброяваме оставащите дни до Олимпийските игри 2024 в Париж.
Олимпийската титла е своеобразен Еверест за всеки един спортист. За да покориш този връх, са нужни трудолюбие, талант и постоянство. А какво ти коства да го направиш два пъти? Отговор на този въпрос могат да дадат шестима българи - борците Боян Радев и Петър Киров, състезателят по гребане кану Николай Бухалов, "точните мерници" Таню Киряков и Мария Гроздева, както и Норайр Арам Нурикян - първият олимпийски шампион на страната ни по вдигане на тежести и единствен двукратен в този спорт.
Първият и ненадминат олимпийски шампион на България по вдигане на тежести
Нурикян е роден в Сливен и е с арменски корени. Първата му любов е баскетболът, но е твърде нисък и се насочва към щангите. На градско първенство е забелязан от легендарния треньор Иван Абаджиев, който е открил поредния диамант за шлифоване. Старшията убеждава Нораир да се захване сериозно с вдигане на тежести. Така започва една ненадмината кариера.
Двукратен олимпийски, световен и европейски шампион
Първият му медал от голямо първенство е през 1969 г., когато става трети на европейско. Останалото е история - двукратен световен и двукратен европейски шампион, също и трикратен балкански, а сребърните и бронзовите отличия е обидно да ги споменаваме. Сред богатата колекция от призове обаче се открояват двете олимпийски титли. Никой друг роден щангист не може да се похвали с подобно постижение, а освен всичко Нурайр Норикян е първият ни златен медалист по вдигане на тежести от Олимпийски игри.
Мюнхен 1972: Първата олимпийска титла на България по вдигане на тежести
На Шампионата на планетата в Мюнхен 1972 все още има трибой. В първото движение - преса, Норайр, представителят на СССР Дито Шанидзе и албанецът Имер Пампури завършват с по 127,5 кг. Шанидзе има преднина пред нашия заради 300 грама от личното си тегло. В изхвърлянето българинът изостава с малка разлика. Ред е за изтласкването, но там нашият представител има скрит коз.
Тайната на успеха
"На една тренировка преди Игрите от яд ударих стената и си счупих костица в китката. Един-два месеца Иван Абаджиев ме караше само да клякам. С невероятни тежести. Краката ми бяха станали като дървета. А в изтласкването, знаеш, всичко е в краката", разкрива Норикян в интервю за колегите от "24 часа".
Когато 2,5 кг повече значат олимпийски златен медал
Именно този прийом в тренировъчния процес му позволява да изтласка 157,5 кг, което е световен рекорд в движението, и да триумфира в трибоя с 402,5 кг - 2,5 кг пред втория Шанидзе. 4 години по-късно за Олимпийските игри в Монреал Абаджиев решава да подготви възпитаника си за по-долната категория до 56 кг - ход, който се оказва гениален.
Въпреки че в състезанията преди Монреал 1976 Норайр разочарова няколко пъти, в годината на Игрите е непоколебим - световна, европейска и олимпийска титла. Така той се включва в клуба на двукратните олимпийски шампиони. Великолепната българска шестица ще остане непроменена след Олимпийските игри в Париж през 2024 година, но дали няма да се радваме на нов златен медалист във вдигането на тежести?
Автор: Джем Юмеров
ОЩЕ ОТ ДНИТЕ ДО ПАРИЖ: Как бе създаден най-великият отбор в историята
Още интересни истории ще откриете в завладяващите спортни рубрики на Actualno.com!
*Очаквайте статии от рубриката "Дните до Париж 2024" всеки петък от 07:00 часа в Actualno Sport
---------------------------------
За да не пропускате нашите спортни рубрики и останалото спортно съдържание, можете да последвате Facebook страницата "Спортни новини - Actualno.com", да поставите отметка на Actualno.com/sport в браузъра си или да го добавите на началния екран на Вашето мобилно устройство чрез бутона "Add to home screen". За други въпроси - пишете ни във Facebook или на имейл адрес editors@webground.bg
