Вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова разгледа картините на Владимир Димитров-Майстора в Художествената галерия в Кюстендил, която носи неговото име.
Още: Кметът на Кюстендил изненада семейството на първото бебе за 2025 г.
Още: Над 400 деца се включиха в кампанията на Кюстендил за безопасен интернет
Галерията е първата за страната, специално построена за целта сграда. Интериорът е подчинен изцяло на идеята за създаване на подходяща среда за картините на Майстора.
Името на Владимир Димитров–Майстора галерията носи от 1961 г.
Неговото изкуство е тясно свързано с хората от Кюстендилския край – дълго време той живее и твори в кюстендилското село Шишковци.
Още: Кюстендил почете 152 г. от гибелта на Васил Левски
Още: Кметът на Кюстендил с добра новина за малкия и среден бизнес
Кюстендилската художествена галерия притежава най-голямата и основната колекция от творби на бележития художник – маслена живопис, акварели, тушове и рисунки. Картините на Майстора не могат да се сбъркат, защото са сътворени с неповторимостта на живописния и пластичен език на своя автор. Творчеството му заема основно място в общия фонд на галерията.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Владимир Димитров–Майстора е сред най-ярките фигури на българското изобразително изкуство. Роден е на 1.02.1882 г. в планинското селце Фролош, Дупнишка околия, в семейството на потомствени свещеници. През 1889 г. бъдещият художник заедно с баща си, който е инвалид вследствие на раняване като пазач на полски имоти, майка си, която е поела издръжката на семейството, и по-малката си сестра Йорданка се преселва в Кюстендил.
Майстора участва във всички общи художествени изложби, организирани от Съюза на българските художници. От 1929 до 1950 година урежда общо 18 самостоятелни изложби у нас и в чужбина.
Още: "Джамала" 2025: Кюстендил напомня всичко преди началото на фестивала
Още: Предприети мащабни ремонти и асфалтиране на улици: Кметът на Кюстендил с отчет за 2024 г.
Носител е и на най-високите отличия на страната за принос към националното ни изобразително изкуство – „Заслужил художник” – 1950 г.; „Народен художник” – 1952 г., юбилеен знак на Съвета за мир – 1959 г.
