Потърсихме кмета на Кърджали Хасан Азис за анализ на процесите в местното самоуправление в период от 14 години – откак той е начело на общината (2003 г.). Азис е работил при множество нови правителства и парламенти. Свидетел и участник е в промените, касаещи българските общини преди присъединяването ни към ЕС и след това. Като зам.-председател на НСОРБ се включва пряко в битките, които местните власти водят в своя защита спрямо изпълнителна и законодателната власт.
Г-н Азис, каква беше община Кърджали преди 14 години и каква е тя сега?
Тези 14 години са време за развитие, за изпреварване на много от общините в нашата страна. Ако допреди това Кърджали се определяше като община със затихващи функции, сега е общината, която задава параметри на развитие не само в регионален, но и в национален мащаб. Община, която задава нови отрасли в икономиката като автомобилостроене и машиностроене. Община, която вече произвежда продукция от Европа до Япония. Община, която преди присъединяването и във време на реалното ни членство в ЕС е трета с най-голям брой реализирани проекти, финансирани от ЕС. И не на последно място е община, която за тези 14 години е решила основните си инфраструктурни проблеми, свързани с изграждането на пречиствателни станции, подмяна на подземната инфраструктура, построила е най-големият парк - 200 000 кв. м със средства от ЕС в центъра на града. Погрижила се е за училища и детски градини със саниране. И в момента е готова с новите си проекти за нови предизвикателства.
Може ли да откроите най-важните етапи на промяната през този период?
Ако трябва да говорим за етапи, може би трябва да посочим предприсъединителния период до 2007 г. и етапа от присъединяването на България към ЕС до сега. Ако трябва да откроим няколкото проблема, решени в предприсъединителния период, това е, че Кърджали успя да реализира един от най-мащабните си и важни проекти, свързани с осигуряване на условия за развитие на селското стопанство с построяването на един от най-големите и най-модерни пазари на производителите върху площ от над 30 000 кв. м и да осигури един плавен преход от трудоемкото и непривлекателно тютюнопроизводство към алтернативно земеделие и производство. Подготвихме множество проекти като например големия воден цикъл, финансиран от предприсъединителната програма ИСПА. Тогава Кърджали реализира един от най-мащабните си проекти, включително 4 отсечки към населени места. В настоящия момент Кърджали се открои като най-активно включваща се и реализираща своите проекти община. Вече сме с технически готови проекти за над 600 милиона лева във всички сфери - подземно строителство, пътища, мостове, паркове, саниране на училища и детски градини. Една динамично развиваща се община. И по всяка програма, която се отваря, община Кърджали има предварителна готовност за участие.
Впечатляващ е мащабът на проектите, които сте подготвили. Това на добър административен капацитет ли се дължи?
На една целенасочена, последователна, планирана работа на общинското ръководство. И съм сигурен, че няма община с мащабите на Кърджали, която може да заяви подобен брой и на подобна стойност готови технически проекти. Нашият успех е в предпроектната и техническата готовност за различните програми.
Ако сега сте готови за 600 млн. лв., то в изминалите 14 години проекти на каква обща стойност сте изпълнили?
С точност не мога да ви кажа. Само пазарът на производителите ни е за 10 млн. лв. Пътищата - за около 8 млн. лв. В предприсъединителния период от 2003 г., откак съм кмет на община Кърджали, до реалното ни влизане в ЕС, изпълнените проекти са над 25-30 млн. лв. А за десетте години, откак страната ни е член на Евросъюза, стойността на реализираните проекти е впечатляваща. Но за да не предизвикам завист, ще оставя на интересуващите се сами да намерят сами тази информация. Има я налична. Само ще спомена, че в момента мощностите, които се развиха през последните години в Кърджали, доведоха до това да се внася работна ръка не само от нашата област, а също от Смолян и Хасково, за да работят във високотехнологичните ни производства.
Със сигурност е имало времена на затишие през тези 14 г. Те повече в прехода между програмните периоди ли са били или в прехода между две правителства?
Може да се правят различни аналогии. Но в годините ние имаме едно условно равномерно възходящо развитие и инвестиции, които са реализирани. Разбира се, смяната на правителствата, политическата конюнктура за съжаление все още играе важна роля. Да не кажа определяща за развитието на определена община или регион. Единственият начин, по който една община или регион може да гарантира своето развитие, това е участието й в програмите, финансирани от ЕС. Националното финансиране е под знака на политическата принадлежност на даден кмет.
Значи трудно се работи, ако си кмет от друга политическа сила?
Всякакво друго твърдение няма да бъде откровено. То ще противоречи на реалността и няма да е коректно към хората и обществото. С годините винаги съм казвал, че политиките, които се реализират между централната и местната власт са в посока на все по-голяма зависимост на местната власт от централната. Към настоящия момент ние имаме такава зависимост.
В такъв случай, в качеството Ви на зам.-председател на НСОРБ смятате ли за възможна мисия, финансовата децентрализация?
Децентрализацията и в частност финансовата децентрализация е тема, която съм повдигал при всяко мое участие в работни срещи, форуми, в медиите. Препотвърждавам, че децентрализацията е тема, изоставена от правителството. Тя е натикана в ъгъла, в шкафчетата на съответните министерства, защото децентрализацията означава независимост, провеждане на собствена политика, повече свобода и повече демокрация. Все повече в управлението има процес на централизация, на дистанциране и опит за дистанционно управление на общините от централната власт. Има много примери и количествени показатели за тази зависимост. Това е една от приоритетните теми на НСОРБ пред изпълнителната власт и Народното събрание.
Освен по тази тема къде другаде смятате, че най-често се къса нишката между централна и местна власт?
От гледна точка на осигуряване на финансова независимост, на управление на собственост. Общините трябва да разполагат с повече възможности да реализират своите политики чрез недвижими собствености, чрез земеделските земи, а не от местната власт да се взимат горски масиви. Местната власт трябва да може да се възползва от подземните богатства на нейна територия. Всичко това е "приватизирано" от централната власт.
За да стане факт една законова промяна, поискана от НСОРБ, средно от колко време минава?
Статистиката тук има своето значение. Националното сдружение като най-голямата неправителствена организация, обединяваща всички общини в България, по някои въпроси, за съжаление не намира много добра връзка и подкрепа от управляващите мнозинства. В много отношения поставените от нас въпроси са в посока именно на тази независимост, на прозрачност и въвеждане на правила при разпределението на ресурси, насочени към местното самоуправление.
