В края на тази седмица предстоят четвъртите парламентарни избори само за последните седемнадесет месеца в България. След проведените редовни парламентарни избори на 4 април 2021 година, то на 2 октомври българите ще отидат за пореден път до урните, за да упражнят правото си на глас на фона на ескалираща война на Русия в Украйна и всички нейни ефекти върху енергетиката, икономиката и бизнеса.
Как ще изглежда България след 2 октомври и каква е формулата на властта? Консенсус за управление или спирала от избори? Стабилност или кризи? Това са малка част от важните въпроси пред новите 240 народни представители.
Actualno.com събра в настоящия материал отговорите на най-често срещаните въпроси, свързани с изборите на 2 октомври, за да направите своя информиран избор.
Защо ще гласуваме?
На 2 октомври 2022 г. българите ще гласуват на предсрочни парламентарни избори, с които ще бъдат определени новите депутати в бъдещото 48-мо Народно събрание. В България се гласува в общо 31 многомандатни изборни райони (МИР), всеки от които изпраща в бъдещия парламент определен брой народни представители спрямо населението на областта. Бройката е повече от областите в страната, тъй като София-град и Пловдив имат по повече МИР-ове (съответно 3 и 2).
ОЩЕ: Колко гласа ще трябват за един депутат в различните области и защо?
Предсрочните избори се организират от служебното правителство на Гълъб Донев, което бе назначено от президента Румен Радев в началото на август месец.
Кой има право на глас?
Според Изборния кодекс гласуването в България е задължително. Право на глас имат всички български граждани, навършили 18 години към изборния ден, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание "лишаване от свобода". Въпреки че по закон гласуването е задължително, наказание за негласуване няма, след като през 2017 г. Конституционният съд отмени предвидената санкция срещу тези, които не отидат до урните в два поредни избора от един и същи вид без "основателна причина".
Как ще се гласува на тези избори?
За изборите в страната е предвидено разкриването на 11 845 секции. За чужбина техният брой е 755 в 62 държави. Според Изборния кодекс гласуването е с машини в тези секции в България и чужбина, които са с 300 и повече избиратели. На парламентарните избори на 2 октомври ще бъдат използвани общо 10993 устройства за машинно гласуване.
В избирателните секции, в които на предходните избори са гласували над 349 души, ще има и втора машина за гласуване.
Към 8 септември има около 50 000 заявления за гласуване, което е с близо 5000 по-малко спрямо последните избори от 14 ноември миналата година.
"Над 525 машини ще бъдат изпратени зад граница. В повечето секции ще има по две машини. Допълнително след решението на ЦИК вероятно ще имаме точен брой, но със сигурност ще има поне 100 машини повече в сравнение с последните избори. Все по-трудно става изпращането на устройствата зад граница", призна постоянния секретар.
Според предварителните избирателни списъци от всички 9363 секции с машинно гласуване в страната в 1104 ще има по две машини. Извън България ще се използват 525 устройства като от общо 290 секции с машинно гласуване в 244 ще бъдат поставени по две машини.
Гласува се със смарт карта, която избирателят получава от секционната комисия. Тя се поставя в долния край на машината с чипа напред и нагоре. След това се отваря електронна бюлетина. В нея избирателят посочва номера на партията, коалицията или инициативния комитет, а гласуващите в страната могат да отбележат и преференция в съответната листа. След като гласува, избирателят вади картата от машината и получава разписка. Картата се връща на член на секционната изборна комисия, а разписката се пуска в непрозрачна кутия. Симулатор на машинното гласуване е достъпен ТУК.
С хартиени бюлетини се гласува в избирателните секции с по-малко от 300 избиратели, в секциите в лечебни заведения, домове за възрастни хора и други специализирани институции, в секциите на плавателни съдове под български флаг, както и в арестите и местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода". Изключение от машинния вот се прави и при гласуване с подвижна избирателна кутия. Ако в деня на изборите в дадена секция се наложи да се преустанови машинния вот, гласуването продължава с хартиени бюлетини.
Изборният ден отново ще започва в 7 часа и завършва в 20 часа. Ако след този час пред секциите има чакащи, гласуването може да бъде удължено, но с максимум един час - до 21:00 ч.
Как да разбера къде мога да гласувам?
Всички български граждани могат да проверят по електронен път номера и адреса на избирателната секция, в която ще гласуват на парламентарните избори на 2 октомври, вместо да търсят в оповестяваните на публични места избирателни списъци. Справки за това кой къде ще гласува вече може да се правят онлайн в сайта на ГРАО ТУК. Необходимо е да се посочи ЕГН, малко име, както и да се въведат цифрите от автоматично генериран код.
Номерът и мястото на избирателната секция може да се проверят и чрез SMS на единен номер 18429. Номерът е един за всички мобилни оператори, като в текстовото съобщение е необходимо да се изпишат само цифрите от единния граждански номер. Системата връща SMS с номера и адреса на избирателната секция за въведения ЕГН. Цената е 0.25 лв. без ДДС. Проверка може да се направи и на единния номер 0800 1 4726, безплатно за цялата страна.
Мога ли да гласувам по настоящ адрес?
Ако сте студент редовно обучение и постоянният ви адрес е в друг град - ще може да гласувате там, където учите, в секция по избор. Необходимо е да представите документ за самоличност, заверена за съответния семестър студентска книжка и декларация, че не сте гласували и няма да гласувате на друго място (тя е по образец и се предоставя в секцията).
Как да гласувам, ако съм под карантина или с увреждане?
Съществуват опции. На изборите през 2021 г. беше предвиден ред за гласуване с подвижни кутии и за хората в изолация или карантина заради COVID-19. За разлика от тогава обаче, в момента в България не действа режим на извънредна епидемична обстановка. Вижте какви са правилата за гласуване в условията на COVID-19 ТУК.
Хората с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят правото си на глас в избирателна секция, можеха да подадат на място или по електронен път в съответната община заявление за гласуване с подвижна избирателна кутия.
Мога ли да гласувам, ако съм на почивка или командировка в чужбина?
Да. В която и да е секция в чужбина, с документ за самоличност и без предварително подадено заявление.
Как гласуват българите в чужбина?
След изтичане на срока за подаване на заявления Централната избирателна комисия обяви 755 секции за гласуване извън България. В 734 от тях на произведени до пет години назад избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 души, както и местата с дипломатически и консулски представителства на България.
За част от местата е необходимо да бъде получено съгласието за разкриване на секции от съответната държава, не по-късно от 16 септември. Отделно, до 6 септември организациите на българските граждани зад граница могат да правят предложения до ръководителите на дипломатическите и консулски представителства за местоположението на избирателните секции извън страната. Според Изборния кодекс секции извън България могат да се разкриват при наличие на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление за гласуване на съответното място.
На парламентарните избори през ноември 2021 г. се гласуваше в 751 секции в чужбина, а на предходните на 11 юли 2021 - в рекордните 782 секции, но тогава отпаднаха ограниченията за места за гласуване извън ЕС. На 4 април 2021 г. секциите в чужбина бяха 465, през 2017 г. - 371. През 2014 г. се гласуваше в 426 секции, през 2013 г. - в 227, а през 2009 г. - в 274 секции.
Избирателен район "Чужбина" няма и затова българите зад граница могат да гласуват за партия или коалиция, но не и за определен кандидат от листата, т.е. с преференция. В големите секции извън България - с 300 заявления или избиратели на предишен вот, отново ще се гласува само с машини.
В изборния ден с документ за самоличност в секциите в чужбина може да гласува всеки български гражданин с право на глас, дори ако не е подал предварително заявление. Ако българин, който живее в чужбина и подаде заявление за гласуване там, се върне в България, той може да гласува по постоянен адрес.
Кои са партиите и коалициите, които участват в парламентарните избори?
Партиите и коалициите, които издигат кандидати за депутати за вота на 2 октомври, са общо 28, а номинираните за народни представители общо 5334. На изборите за народни представители на 14 ноември бяха 27, на 11 юли - 23, а на 4 април бяха 30.
Документи в ЦИК подадоха всички формации от 74-ото Народно събрание - "Продължаваме промяната", ГЕРБ-СДС, ДПС, "БСП за България", "Има такъв народ", "Демократична България" и "Възраждане". Формацията на бившия служебен премиер Стефан Янев "Български възход" подаде документи чрез мандатоносители, тъй като още не е регистрирана от съда. Николай Хаджигенов и Арман Бабикян първоначално се регистрираха за участие в изборите като "Ние идваме!", използвайки мандата на "Единната народна партия" на Мария Капон, но след това се оттеглиха от участие. По тази причина в бюлетината не фигурира номер 21, тъй като ЕНП не регистрира кандидатдепутатски листи.
"Българско лято" на укриващия се в Дубай бизнесмен с 19 обвинения Васил Божков отново не е допусната до участие в изборите, заради санкциите по закона "Магнитски". Останалите участващи са: партия "Българско национално обединение - БНО" на Георги Георгиев, партия "Пряка Демокрация" на Петър Клисаров, партия "Правото" на Мария Колева, партия "Мир", партия "Български национален съюз "Нова Демокрация" на Боян Станков-Расате, партия "Българска социалдемокрация - Евролевица" на Александър Томов, партия "Народна партия истината и само истината" на Венцислав Ангелов, партия "Консервативно обединение на десницата" на Петър Москов, партия "Движение на непартийните кандидати" на Минчо Куминев, партия "Глас народен" на Светльо Витков, партия "Български съюз директна демокрация" на Георги Неделчев, партия "Национален фронт за спасение на България", ВМРО, партия "България на труда и разума", партия "Национално движение единство" и коалиция "Справедлива България".
Вижте коя партия с кой номер е ТУК.
Как да проверя кои са кандидатите за депутати в моя избирателен район?
На сайта на съответната районна избирателна комисия всеки избирател може да провери регистрираните листи и имената на кандидатите за депутати.
Как мога да гласувам с преференция за депутат?
Имате тази възможност само ако гласувате в България. По желание избирателят отново може да отбележи и преференция, т.е. да даде своя глас за определен кандидат за народен представител от листата на предпочитаната политическа сила. Необходимо е избирателят да знае точно кой номер в листата е фаворитът му и да отбележи на съответното място (чрез докосване на екрана на машината или с "Х" или "V" в съответното кръгче от дясната страна на бюлетината).
Номерата на партиите и коалициите са от едно до 100, а номерата на кандидатите, за които може да се гласува с преференция, започват от 101.
Как се определя броят на спечелените от всяка партия/коалиция мандати в парламента?
Мандатите в парламента са 240 и се разделят между партиите и коалициите, спечелили поне 4% от действителните гласове на изборите на 2 октомври.
При пропорционалните избори мандатите се разпределят по т.нар. метод на най-големия остатък - партиите получават предварителни мандати при делене на получените гласове на т.нар. квота на Хеър. Останалите се разпределят, като приоритет имат формациите с най-голям остатък. Една партия може да получи най-малко 10 мандата.
Има дисбаланс между броя на гласовете, с които са избрани кандидатите от различните райони.
Какво означава, ако гласувам с "Не подкрепям никого"?
Тези гласове се броят само за определяне на избирателната активност. "Не подкрепям никого" не влияе при отчитане на резултатите от вота. Това е така, за да не се вдига 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание, което би било в ущърб на малките формации.
Къде ще се гласува хартиени с бюлетини?
С хартиена бюлетина ще се гласува в малките селски секции с под 300 избиратели, както и в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на корабите под български флаг и при гласуване с подвижна избирателна кутия. В чужбина с хартиена бюлетина се гласува в секциите, за които са подадени под 300 заявления или на предишни избори са гласували по-малко от 300 избиратели.
Хартиени бюлетини ще бъдат доставяни и в големите секции, където ще се гласува само с машини. Целта е, ако възникне технически проблем с машините или форсмажорно обстоятелство, гласуването да може да продължи.
Избирателят отбелязва вота за партия, коалиция или независим кандидат за депутат като поставя знак "Х" или "V" в квадратчето с номера на предпочитаната формация, на независим кандидат или в това на опцията "Не подкрепям никого". От дясно, в кръгче със съответния номер, може да се отбележи и преференция за кандидат за народен представител.
Отбелязването с тези знаци е действително, само ако е с химикал, пишещ със син цвят.
Кога бюлетината е невалидна?
Бюлетината е невалидна, когато вотът е отбелязан със знак, различен от "Х" или "V", има отбелязване в повече от едно квадратче или има отбелязване и извън квадратчето.
Невалидни са и бюлетини с надписи (някои избиратели оставят послание към системата или шега) или със знаци, както и попълнените с различен от син химикал. Празната бюлетина също се счита за невалидна.
Кога ще бъдат ясни резултатите от изборите?
ЦИК следва да обяви получените гласове и разпределението на депутатските мандати за партиите и коалициите не по-късно от 4 дни след изборния ден, т.е. до 6 октомври.
Имената на избраните народните представители следва да бъдат обявени до 9 октомври.
А колко струват Избори 2022 - вижте ТУК.
Кадри: Ивайло Илиев/Actualno.com
