Изборната активност е по-ниска от 10% за последните три вота в кв. "Филиповци" на София - включително на предсрочните парламентарни избори от 2 октомври. Това означава поне петкратно намаление на хората, отишли да дадат своя глас.
Трите секции в 103 ОУ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" попадат в 25-ти Многомандатен избирателен район, където се води битката между лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов, на БСП Корнелия Нинова, на "Възраждане" Костадин Костадинов. Там водач е съпредседателят на Зелено движение, което е част от "Демократична България" – Владислав Панев. Кандидатът на "Продължаваме промяната" пък беше Христо Петров – Ицо Хазарта. Именно Хазарта спечели в битката на преференциите - с 9 гласа повече от Бойко Борисов.
Внимателен преглед на протоколите от пет поредни избора назад обаче чертае интересна тенденция – към рязък спад на гласоподавателите от времето, когато се гласуваше с хартиени бюлетини и смесено до изборите само с машини. Има и необясними неточности в два вота.
Така например в протокола на 132-ра секция от парламентарните избори през март 2017-та, когато ГЕРБ спечели изборите с убедителна преднина, е вписано, че избирателите с право на глас са само 41. Толкова са и гласувалите, което значи 100% избирателна активност. Това обаче е абсурдно в секция, където обичайно гласоподавателите са близо 700 на брой.
(100% избирателна активност в 132-ра секция от парламентарния вот през 2017 г.)
100%-ва избирателна активност сочат резултатите и от гласуването през април миналата година в другата – 72-ра секция на кв. "Филиповци". За тогава в протокола е посочено, че избирателите с право на глас са 358. Толкова са и отишли до урните според публикуваните в сайта на ЦИК книжа. Във въпросната секция имащите право на глас също са близо 700. През 2017-та даже са наброявали близо 1000.
(Сходна е ситуацията в 71-ва секция през април 2021-ва)
Припомняме, че през април м. г. за последен път гласуването беше смесено – по желание с бюлетини или на машина. Оттогава насам в секции с над 300 избиратели се гласува задължително само на машина. Доставят и хартиени бюлетини до всички секции в случай, че се повреди машината.
Активността при редовните избори през 2017-та и април 2021-ва заслужава внимание, защото се увеличава рязко. В 71-ва секция през 2017 г. (само с хартиени бюлетини) гласуват 25,25%, в 72-ра – 26,6%, а в 132-ра (ако приемем грешката за неволна) – 100%.
Четири години по-късно в 71-ва гласуват 100% от избирателите (пак с тази условност), в 72-ра – 65,8%. В 132-ра избирателната активност е близо 55%. Гласували са 370 от правоимащи 675. Странното тук е, че измежду партиите са „разхвърлени“ едва 38 от всичките получени гласове.
В изборите през юли и ноември 2021-ва, а и сегашните – през октомври, обаче спадът стига историческо дъно.
В 71-ва секция от правоимащи 694 души през юли, 2021 година, са гласували едва 80 души (11,5%), в 72-ра – 60 са отишли до урните от 684 правоимащи (8,77%), в 132-ра – 50 от 668 (7,1%).
През ноември месец, 2022 година, в 71-ва секция гласоподавателите по списък са общо 698, но само 55 са отишли в секция №71 да дадат своя вот, което значи близо 7,8%. Сходна е ситуацията в съседната 72-ра секция – 53-ма от правоимащи 684 (7,7%). И в 132-ра също – 50 от 668 с право на глас (7,5%).
При вота от октомври тази година изборната активност в кв. "Филиповци" е също под санитарния минимум. В 71-ва секция са гласували 80 от 676 по списък, което представлява 11,8% от пълнолетните. Под 7,8% е активността в 72-ра секция – 54 от 694 души с право на глас. Малко над 11,8% са отишли до машините в 132-ра секция – 79 от 666 човека по списък.
Усреднено за трите последни вота избирателната активност в разглежданите три секции на кв. Филиповци е едва 9,1%.
Екипът на Actualno.com смята, че именно защото 25-ти МИР е арената на лидерските битки, този резултат би следвало да привлече вниманието на партийните лидери, на техните формации - също. Да бъде той анализиран достатъчно дълбоко, да бъде прочетен много внимателно, за да се формулират адекватни изводи. И да стане някога ясно това, което всички подозират - имаше ли купуване на гласове години наред и изчезна ли сега заради машинния вот и заради отвращението, което вкупом изпитват всички гласоподаватели към политиците и заради което не искат да гласуват?
В противен случай ще продължим да гледаме на повърхността – че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е събрал на последния вот 8201 преференции, а Ицо Хазарта има 9 гласа повече от него. Че лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов се нарежда на трето място по личен вот - с 3730 преференции, а на следващо е четвъртата от ДБ Елисавета Белобрадова - с 2200, които нямало да ѝ стигнат, за да измести Владислав Панев, но пък са достатъчни, за да стане втора.
Защото са важни глобалните резултати за дадената политическа формация. От това зависи бъдещето на държавата, не колко преференции са събрали водачите. Неписаното правило гласи, че който не е посочил преференция, все едно одобрява подреждането на листата и гласовете се прехвърлят на водача. Те имат значение едва когато са достатъчно много, за да пренаредят имената в листата.
