В навечерието на предсрочните парламентарни избори тонът на кампанията е изострен, а президентът и служебният кабинет играят активна роля с критични решения относно решенията на предишното управление.
Това са само част от изводите на международните наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за предстоящите избори на 2 октомври. Мисията на Бюрото на ОССЕ за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), състояща се от експерти от цял свят, е работила в България от края на август до 15 септември (бел.ред. за изборния ден ще бъде изпратена специална мисия). Те са срещнали с президента Румен Радев, с представители на вътрешното министерство, политическите партии, организации, активисти и журналисти.
Според доклада изборите през октомври 2022 г. ще се проведат при правила, които не са подобрени спрямо тези през май 2021 г., а в законодателството продължава да има несъответствия и двусмислени разпоредби. За почти година и половина пък депутатите така и не въведоха в Изборния кодекс препоръки на международни наблюдатели и Венецианската комисия за оповестяването и одитирането на финансирането на кампанията.
Освен това по-малко от три седмици преди вота за парламент по-малко от половината от участниците са спазили законовото изискване да публикуват в публичен регистър информация за своите дарения, реклами и агенции за връзки с обществеността, с които работят, а все още не е включено в закона задължение да отчитат разходите си по кампанията преди изборите, а не след тях.
Към 15 септември програмата за обучение на лицата, натоварени с провеждането на изборите, все още не е започнала.
Наблюденията на представителите на БДИПЧ включват още:
- предизборна обстановка със засилващи се социално-икономически безпокойства;
- поляризиран дискурс относно енергийните политики и войната;
- динамичен медиен пейзаж с изострени стари проблеми;
- политици, които ползват социалните мрежи, но българското законодателство не ги определя като медии и тази агитация е на практика извън надзор.
В междинния доклад, обхващащ периода от 30 август до 15 септември, пише, че кампанията е съсредоточена предимно върху разделението между участниците в изборите относно енергийните политики, инфлацията и растящите социално-икономически безпокойства, и корупцията.
Както вече отбелязахме, акцент в оценката на експертите е участието на президента Румен Радев и назначеното от него служебно правителство:
"Президентът и служебният кабинет са разпознаваеми в предизборната кампания с критични решения относно решенията на предишното управление, а тонът на кампанията, която е съсредоточена основно върху разделението между участниците по основните теми, е "конфликтен, допълнително политизиращ проблемите, свързани с цените на газа, петрола и случаи на обвинения в корупция."
Като пример за противопоставянето между служебното правителство и предишния кабинет са посочени две съобщения на Министерството на икономиката за предполагаеми нарушения на двама бивши високопоставени държавни служители, свързани с БСП. Мисията на наблюдателите отчита и факта, че откакто бе назначен, служебният кабинет е подменил няколко висши длъжностни лица в ключови държавни ведомства (дадени са примери с областните управители, рокадите в МВР, "Булгаргаз" и "няколко членове на управителния съвет и директори на големи държавни компании, свързани с търговията и доставките на оръжия").
В доклада за пример е даден и създаденият от служебния премиер Гълъб Донев ден след назначаването му т.нар. щаб за енергетиката, както и заявката на правителството да предприеме стъпки за възобновяване на преговорите с "Газпром".
Наблюдателите обобщават управлението на предишното коалиционно управление "с периоди на напрежения", като в доклада са отличени назначенията на висши длъжностни лица на държавни позиции и изпращането на оръжия в Украйна.
"В контекста на промяната от правителството на енергийните политики към по-слаба зависимост от Руската федерация "Има такъв народ" се оттегли от правителството, посочвайки несъгласие относно преразгледания държавен бюджет и опита на "Продължаваме промяната" да премахне възраженията на България спрямо началото на преговорите за присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз (ЕС)", е записано в доклада.
Социални мрежи и купуване на гласове
Експертите констатират, че участниците в предизборната кампания разчитат основно на социалните мрежи за популяризиране на своите послания, както и на традиционно агитационни материали. Тук също са посочени недостатъци на Изборния кодекс:
"От основните претенденти пет партии и четирима лидери на партии водят активна рекламна кампания във Facebook, която е ключова платформа, чиито реклами достигат до 60 процента от пълнолетното население на България; две партии имат добре установена мрежа от регионални групи във Facebook, които споделят централно подготвени послания за популяризиране на кампанията. В Изборния кодекс социалните мрежи (Facebook, Twitter и други) и личните блогове не са определени като медийни услуги."
Експертите се позовават на събеседници, които са споделили отдавна констатирани проблеми като "концентрация на собственост на медиите, симбиоза между някои медии и политически партии, които продължават да водят до намаляване на плурализма и отслабване на общественото доверие в работата на журналистите".
Към тази констатация в бележка под линия за примери са дадени Би Ти Ви и "Нова телевизия", които освен телевизионни канали притежават по няколко много популярни радиостанции и новинарски уебсайтове.
В същата бележка са посочени и многократните протести срещу Емил Кошлуков, който все още е генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ), въпреки че мандатът му изтече.
"Според някои събеседници това положение създава несигурност и обезсърчава аналитичното отразяване, както и журналистическия контрол над участниците в изборите."
В доклада е записано: "Печатните медии до голяма степен са се превърнали в онлайн медии, докато разследващата журналистика, базираща се на данни, макар и да достига до по-малка аудитория, поддържа плуралистичен, основаващ се на факти дебат и призовава към политическа отчетност."
Пред експертите на ОССЕ събеседниците им са отбелязали, че все още продължава да съществува проблемът с купуването на гласове, въпреки че машините за гласуване елиминират определени рискове.
Жените и малцинствата остават непредставени
Мисията констатира, че като цяло жените не са представени в достатъчна степен както на изборни, така и на назначени длъжности. "Представянето на жените в парламента, чийто мандат изтича, след изборите през ноември 2021 г. беше 23.8 процента. Три от 21 министри в служебния кабинет са жени. За кандидатските листи няма изисквания, свързани с половете. На тези избори ще се явят 1576 жени, а 208 от тях ще водят кандидатските листи".
За пореден път БДИПЧ отбелязва, че "няма правни разпоредби, които да насърчават участието на малцинствата в изборите", а те са около 15 процента от населението на страната, като етническите турци (8.8%) и роми (4.9) са най-многобройните групи. От 2009 г. насам в парламентарни избори не са избирани роми, напомнят от мисията.