87 634 души са отбелязали „Не подкрепям никого“ в бюлетината на предсрочните парламентарни избори на 2 октомври. Това е толкова висок резултат (при 100% обработени протоколи), че може да се сравнява с рекорда от 2017 г., макар да не го достига.
Още: АКФ: ГЕРБ и ДПС получават най-голям процент от контролирания вот
Още: "Той не ѝ помагаше, а гласува вместо нея": АКФ с нови разкрития за изборни нарушения (ВИДЕО)
Преди 5 години 87 850 души дадоха протестен вот. Той беше въведен година преди това заедно със задължителното гласуване.
Вотът „Не подкрепям никого“ се приема за действителен, но е нулев. Тези гласове допринасят само за определяне на общата избирателна активност, но не и за това колко формации ще намерят място в парламента.
През април 2021 г. гласовете „Не подкрепям никого“ бяха малко под 48 хиляди, а на парламентарните избори през юли същата година поднаха до 35 201. На изборите през ноември 2021 г. бяха отчетени 35 745 гласа от протестния вот.
Още: "Информационно обслужване" отговори на Петков след обвинение за манипулация на вота
Още: Гласуването с машини уби изборната активност във "Филиповци"
Само на президентските избори през ноември 2016 г., когато Румен Радев победи Цецка Цачева, имаше повече гласове „Не подкрепям никого“. В такъв тип гласуване обаче протестният вот има значение.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Избрани за депутати от ГЕРБ разчистиха пътя на Георг Георгиев към парламента
Още: Кога Радев ще свика парламента? Ето как е по Конституция
Гласовете „Не подкрепям никого“ сега са например повече от вота за „Изправи се България“, ВМРО, „Атака“, Движение на непартийните кандидати и Коалиция Справедлива България – взети заедно. ЦИК отчита, че на дъното е Луна Йорданова с 252 гласа.
ОЩЕ: ЦИК при 99.91% преброени протоколи: ГЕРБ - 25.34%, ПП - 20.20%
