Пенсионната реформа се превърна в горещата тема за българското общество в края на миналата година. Тогава беше прокарана промяна в законодателството, според която се дава възможност на започващите за пръв път работа през 2015 година и на родените след 31 декември, 1959 година да избират къде да се осигуряват - изцяло в НОИ или и в задължителен пенсионен фонд. Текстът беше обнародван в Държавен вестник, като притесненията от написаното се засилват, тъй като според закона „редът и начинът за избор на осигуряване се определят с акт на Министерския съвет".
Expert.bg и Actualno.com потърсиха представителите на всички пенсионноосигурителни дружества в България с въпроси по темата. Представяме на Вашето внимание, уважаеми читатели, позицията на заместник-изпълнителния директор на ПОД „Алианц България” г-н Владислав Русев. С г-н Русев разговаряхме както за самата пенсионна реформа, така и за работата на пенсионните фондове – какви такси събират, каква доходност носят, какви промени има пред сектора.
Особено интересен отговор даде г-н Русев относно облагането на вноските за пенсия с 5% такса. По думите му това се прави еднократно за всяка вноска. Според закона пенсионните фондове не могат да облагат с повече от 5% вноската, но също според закона е поставена граница от 5%, а няма задължение таксата да е 5%. В България обаче тази такса навсякъде е в този размер - на границата, каза заместник-изпълнителният директор на ПОК "Алианц България".
И още -г-н Русев обясни защо доходността през първата година върху една вноска на практика е много по-малка, отколкото е официално реализираната доходност на съответния фонд.
На вниманието на читателите представяме отговорите на г-н Русев на най-интересните въпроси. А пълното интервю с него можете да намерите в Expert.bg.
Възможно ли е да пенсионните фондове да не могат да изплащат втора пенсия заради следните три причини – сривове на пазарите поради икономически кризи, лоши инвестиции и дълголетие на клиентите? Каква е Вашата прогноза?
Смятам, че не е възможно да се стигне до този черен сценарий. Първо, ние вече преживяхме една от най-тежките икономически кризи от поне 100 години насам – тази през 2008-2009 година. И въпреки тази криза, доходността в частните пенсионни фондове е положителна – ефектът ѝ е преодолян. Запазени са натрупванията при спестяванията на хората. Средната доходност на българските универсални пенсионни фондове откакто съществуват е около 5,6% годишно. В това число влиза и 2008 година, когато средната доходност беше минус 20-тина процента.
По отношение на ПОД „Алианц България” ситуацията е следната – в доброволния фонд номиналната доходност за миналата година е 6,92%, в професионалния фонд е 6,01%, а в универсалния фонд – 5,55%.
Какви са видовете такси, които вземат пенсионните фондове? Какъв е размерът им във фондовете, които управлява ПОД Алианц България?
Специално в доброволните фондове, които обаче пенсионната реформа не обхваща, съществува т.нар. встъпителна такса. На българския пазар тя варира между 4 и 5 лева.
В универсалните фондове такава такса няма. Там има удържане на такса от всяка вноска, както и т.нар. такса за управление, която е 1% от активите годишно. Първата такса – върху вноската, се взема еднократно, само върху съответната вноска. Оттам насетне тази вноска се облага само с такса за управление. В идеалния случай вноска постъпва всеки месец.
На практика във всички универсални фондове в България таксата върху вноската е 5%, плюс инвестиционната такса т.е. тази за управление, която е 1%. По-същественото е, че тези такси са единственият източник за издръжка на пенсионноосигурителното дружество, което управлява съответния фонд. Давам груб пример – разглеждаме банка, в която си откривате депозит и банката ви дава за него 3 или 4% лихва годишно. С парите от депозита банката отпуска кредити, но на по-висока лихва – да речем 10%. Разликата между лихвата по кредита и лихвата по депозита е печалбата на банката, маржът ѝ. При пенсионните фондове обаче не е така – ако реализираме доходност от 10% при инвестиции, ние я даваме на клиента и нямаме никакъв марж, който да задържаме. Затова за пенсионото дружество остават само таксата за управление и таксата върху вноската. Размерът на тези такси се докладва на клиента – процедурата е изцяло прозрачна. Срещу тези такси пенсионното дружество всяка година праща извлечение до клиента, поддържаме електронни досиета, информационни системи, т.е. тези такси покриват разходите ни, например за международни стандарти за сигурност на информация. Такъв стандарт за ПОД „Алианц България” е ISO27001, по който се сертифицирахме преди две години.
Вярно ли е, че при 5% такса върху всяка вноска, се получава следното положение – внасяме номинално 100 лева, от които само 95 се инвестират, тъй като пет процента т.е. 5 лева отиват за такса. Приемаме, че един дял в пенсионен фонд струва 1 лев. Купуваме си 95 дяла, всеки по 1 лев и в края на годината, при 5,55% доходност да речем, всеки наш дял струва 1,055 лева (1 лев е 100 стотинки). 95 x 1,055 = 100,225 лева номинално? Какво става, ако доходността слезе под ниво, което всъщност носи печалба? И какво става, ако добавим годишната инфлация?
Да, този пример е коректен. Таксата върху вноската обаче се взема само веднъж, а доходността, която тя ще носи, е за 20, 30, 40 години напред – толкова трае осигуряването. С други думи сметката от примера е вярна за първата година, но от следващата година нататък вноската е изчистена от таксата. Ако погледнем доходността в универсалния фонд на ПОД „Алианц България”, от 2002 година до настоящия момент тя е 77,46% т.е. една вноска от 10 лева през 2002 година, върху която са удържани 50 стотинки т.е. 5%, сега вече е приблизително 17,70 лева.
Точно преди Коледа в агенция ПИК се появи информация, че такса обслужване от страна на пенсионните фондове (0,8%) е отменена още през 2006 година, но въпреки това се взема. Каква е Вашата информация по въпроса?
Имаше такава такса „обслужване”, но тя не е била за сметка на клиентите, а за сметка на дружествата. Таксата никога не е удържана от клиентите – нито преди да бъде отменена, нито след това. В момента няма такава удръжка.
Бихте ли оборили твърдението, че задължителното частно пенсионно осигуряване всъщност е лишаване от по-висока пенсия, която иначе би дошла изцяло от държавата?
В задължителните универсални пенсионни фондове постъпва част от опредената вноска за пенсия, която е 5%. Тези пет процента влизат в индивидуална партида на всеки един клиент на съответния фонд и там се трупат средства за съответния клиент. Ако тези пет процента отиват в НОИ, те няма да се събират в индивидуална сметка, а просто държавното осигуряване ще събира повече пари, за да плаща сегашните пенсии.
Освен това трябва да сме наясно, че пенсията не се плаща от държавата. Идеята е пенсията да се плаща от осигурителните вноски. В тези вноски участват работодателят, работникът и по закон държавата участва също – с 12% от осигурителните доходи през годината. 12-те процента са лептата на държавата към всеки един неин гражданин. Държавата не плаща пенсии от себе си, от данъците, а от осигурителните вноски.
