Веско Пантелеев-Ешкенази е роден е на 3 март 1970 г. в София в семейството на музиканти. Баща му е първи кларнетист в Софийската филхармония, а майка му е виолистка в оркестъра на Софийската опера и балет. Принос за избора му на музикалното поприще имала неговата баба Виолета, която е от еврейски произход. На 11-годишна възраст Ешкенази става концертмайстор на Детско-юношеската филхармония на проф. Влади Симеонов. Завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“. Дни след 24 май и в Деня на детето 1 юни виртуозът Веско Пантелеев Ешкенази разказва за неговия път към голямата сцена.
Баща Ви е кларнетист, а майка Ви – виолистка, как избрахте цигулката? Има ли нещо по-специално в този инструмент?
Цигулката е инструментът, на който всички са започвали да свирят в семейството благодарение на баба ми Виолета. Това беше нейно желание и мечта. Казваше ни, че цигулката има най-красивия глас от всички инструменти. За мен това е така и до ден днешен.
Съмнявали ли сте се някога, че ще станете музикант?
Не. При мен това беше предрешено донякъде от избора на моите родители да уча цигулка, но и от моя инат на всяка цена да направя нещата на над 100%
Като дете съпротивявахте ли се срещу това, че е трябвало да се упражнявате с часове? Как ви насърчаваха?
Не са използвали никакво насилие върху мен. Напротив. Единственото, което ме караше да свиря беше това, че ако не бях достатъчно добър трябваше да се разделя с цигулката, а това бе немислимо за мен.
Какво бихте казали на малките музиканти, които тепърва прохождат в света на музиката?
Ако наистина обичате инструмента, на който свирите и музиката – продължавайте! Това не е професия, а призвание. Кауза. Това е начин на живот!
Кой е най-големият ви учител през периода Ви на развитие като музикант?
Докато съм жив ще съм благодарен на учителите си - Ангелина Атанасова, проф. Петър Христосков и проф. Ифра Нийман.
Как бихте оценили българската музикална школа? Какво ви даде тя?
Всичко. Аз започнах и научих основите на това, което след това надграждах в София. В Музикалното училище и Консерваторията. Без тези първи и най-важни години нямаше да съм това, което съм сега. Все още в България има чудесни педагози и много талантливи деца. Друг е въпросът защо повечето от тях напускат страната ни в последствие.
Кои свои учители няма да забравите?
Както учителите ми по цигулка, които споменах, така и много учители по образователни предмети в гимназията ще помня винаги. Григоров по история, Янакиева по биология, Тачева по литература...
Много от музикантите ни са зад граница, наскоро имаше протести на артистите от БНР. Недооценени ли са музикантите в България и трябва ли да се подобрят условията за тях?
Напълно подкрепям колегите си. Изразих подкрепата си с видео в социалните мрежи. Има обаче друг голям проблем. Това, че обществото вече, като че ли няма нужда от субсидирана култура. Това е тенденция в цял свят и ние не можем да й обръщаме гръб и да се правим, че не я виждаме. Навсякъде се предлагат формули, в които държавното субсидиране върви рамо до рамо с частично собствено финансиране на колективите.
Кое е най-ценното Ви постижение в кариерата Ви до момента и какво още искате да постигнете?
Обиколил съм многократно всички големи и по-малки зали по света. Искам да съм здрав, за да правя това, което обичам - музиката и да съм с хората, които обичам.
На 30 юни българската публика ще може да се наслади на концерта на Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам. С какво е уникален той?
Идваме за първи път в историята в пълен състав с главен диригент в София! Аз свиря като солист концерта от Менделсон. На сцената, в увертюрата от Моцарт към Операта Дон Жуан, в началото на концерта ще ни партнират младите музиканти от оркестъра в който съм почнал като 11 годишно хлапе под ръководството на проф. Влади Симеонов - “Пионер”! Великата 7-ма симфония от Бетовен ще звучи след паузата на събитието. Всичко това в един концерт!
Интервю на Евгения Гигова
