Валентин Желязков е началник на дежурна смяна в Първа районна служба Пожарна безопасност и защита на населението град София. В пожарната е от 1989. Вярва в професията си и в труда на своите колеги. Не казва „моята работа", а винаги „нашата работа", със съзнанието за екипната отговорност и труд. И гордо демонстрира новите пожарни коли и тяхното специализирано оборудване. А празникът на пожарникаря за него е ден за размисъл и преоценка.
Наред с измислените, има и истински герои, за които - срам, не срам - не се сещаме достатъчно често. На 14 септември отбелязваме Професионален празник на пожарникаря. С огромно уважение и ясно съзнание за отговорната работа на хората от пожарната служба, потърсихме един пожарникар, който да ни разкрие истинските неща за професията. Срещнахме се с Валентин Желязков, който е в системата повече от 25 години. Постъпил е на служба благодарение на вуйчо си, който е психолог. Забелязал, че малкият Валентин е палаво, но отговорно в игрите дете, което често е водачът на дружините в махалата и класа и решил да озапти и насочи енергията на племенника си. Така Валентин намира своето признание. Когато говори за работата си, се вълнува истински. Отвори ни очите за много неща, за които рядко се замисляме. И да, ако се чудиш, пожарникарите наистина се спускат от втория етаж към пожарните коли по стълб със самолетна гума в края.
Като хлапе исках да стана космонавт. Затова и често, когато ме питат кой техникум съм завършил, отговарям на майтап Техникума по космонавтика. Разбира се, такъв изобщо не съществува.
Следващата ми мечта беше авиацията. Явно обаче не е било писано и мястото ми в живота се оказа пожарната. И тя е чудесна за хора, които са решили да се занимават със сериозна и отговорна дейност професионално.
Когато си поел ангажимент пред ръководителите си и пред себе си, се стремиш да го изпълниш достойно и като се прибереш у дома, да си на чисто със съзнанието си.
Гордея се с работата си и начина, по който изпълнявам задачите си.
Вкъщи ме приемат като отговорен човек, поел кръста да бъде ръководител и водач в семейството. В началото жена ми въобще не осъзнаваше с какво се занимавам. Но впоследствие, виждайки показваното по медиите, тя разбра, че работата ми е изключително сериозна.
Сред приятелите съм такъв, какъвто те ме виждат. (смее се) Общо взето са се научили да ми гласуват доверие. Не знам дали заради професията ми или заради личните ми качества, но често, когато приятели или роднини имат проблем, се обръщат към мен.
Нашата работа не е за един човек. Тя е екипна работа. Екипността е от изключително значение. Ръководителят трябва да познава своите подчинени. Трябва да знае всеки един от тях доколко може да....интервюто дочетете в sofialive.bg!
Автор: Ивайло Александров
