Колко лоши са лошите условия на труд в Научноизследователския институт по криминалистика (НИК), опасна ли е сградата на Института за служителите и защо не са получавали консумативи за работа от 2007 г. насам - за тези и още наболели въпроси Actualno.com разговаря с Албена Предоева, председател на Синдикалното дружество към Синдикалната федерация на служителите на МВР (СФСМВР) към НИК и Стефан Йосифов, заместник-председател на Синдикалното дружество към НИК.
Институтът по криминалистика се помещава в сграда, изградена от панелни блокове, от материала азбест, който е опасен за здравето. Разкажете ни повече, какво означава това?
Стефан Йосифов: Сградата на Института е изградена от азбестови панели и плоскости. На практика много от стените ѝ са с нарушена цялост, което е недопустимо при азбестови сгради. Сградата е амортизирана и условията, които са налице в момента, са доста обезпокоителни за здравето на служителите.
Какво точно ви безпокои?
Албена Предоева: Има официален протокол от столичната РЗИ, че във въздуха в сградата са доказани азбестови влакна...
които вие дишате, докато работите...
Албена Предоева: ...Вдишваме, да - по осем часа на ден. С уговорката, че те са в норми съгласно някаква Наредба за работа с азбест, но ние приемаме, че ние не работим с азбест, а просто обитаваме такъв тип сграда и според нас не би трябвало да има наличие на такива в обкръжаващата ни среда.
Само да уточним още нещо: за миналата 2016 г. по официални данни на МВР 6 души от общо 100, които работят в сградата, са регистрирани с карциноми?!
Албена Предоева: Да, така е! Това е по официална статистика специално за Института. При сравнение отново с официална статистика, издадена от Медицинския институт на МВР, за цялото министерство регистрираните карциноми за миналата година са 4.4 случая на 1000.
Тоест азбестът в сградата, в която работите, играе ролята на предпоставка за развитие на карциноми?
Албена Предоева: Да, и за влошаване на здравето на служителите.
Азбестът обаче е един от проблемите. Друг проблем са условията на труд. Разкажете ни малко повече за тях.
Стефан Йосифов: Състоянието, в което се намира Институтът по криминалистика, е много тежко. Претърпяхме авария в началото на годината, беше спряно централното топлоподаване, при което съответно водопроводната и парната инсталация изгърмяха. Допълнително се разрушаваха стени заради ремонта на водопровода - това запраши допълнително сградата. Остана азбестов прах между стените. Едно от големите ни притеснения в момента е, че предстои изграждането на нова парна инсталация. Това допълнително ще доведе до разбиване на стени и запрашаване на Института, а е записано, че ние ще трябва да стоим в сградата, докато това се случва.
И така вие ще вдишвате още повече азбестов прах...
Албена Предоева: Да, защото в обществената поръчка е записано, че ремонтът ще трае 45 работни дни. Ние не можем да си позволим лукса да спрем работа за повече от два месеца.
Няма ли възможност по време на ремонта поне да се преместите някъде временно?
Стефан Йосифов: Това по принцип трябва да го коментира ръководството. В интерес на истината, когато сменяха водопроводната инсталация, бяхме преместени в друга сграда. Говорим си откровено: дори да сме в Института, когато се прави ремонт на парната инсталация, ние пак няма да можем да вършим съответната работа, която имаме. Това на практика ще застраши допълнително здравето на хората и апаратурата, която също може да бъде повредена, а е скъпоструваща.
От гледна точка на апаратура вие сте обезпечени, но тя е поставена в тези условия, които са неподходящи, за да работи, нали?
Стефан Йосифов: Определено тя е поставена в условия, които не са добри.
Албена Предоева: Ние дори кандидатствахме за нова апаратура по Фонд "Вътрешна сигурност" и тя също ще бъде поставена в такива условия.
Стефан Йосифов: Но и не е само това - битовите условия в Института са под всякаква критика.
Какво имате предвид конкретно?
Стефан Йосифов: Подовете са със скъсани балатуми, мебелировката е от 1981 г., разбити са бюра, дограмите на прозорците са изцяло разрушени и разбити, вода тече в Института, навява дъжд и сняг, електрическата инсталация в Института е абсолютно под всякаква критика. Условията за безопасност на труд в някои от химическите лаборатории следва да бъдат ревизирани, защото на практика, където се работи с опасни химикали и вещества, те трябва да са в лабораторни камини, които са ни счупени и със слаба аспирация. Инспекция по труда направи дълъг списък от констатации. Специалистите установиха, че условията на труд са наистина обезпокоителни за служителите. Част от от предписанията не са изпълнени.
Албена Предоева: Същестува и голяма пожароопасност в Института. Коридорите са облицовани изцяло с дървена ламперия.
И какво следва?
Стефан Йосифов: Тези неща ние не ги казваме за първи път. Те са внесени от името на нашата федерация до господин министъра Радев, като са изнесени всички възможни опасения и обосновка за състоянието на сградата и условията, при които работят специалистите. Към този момент отговор нямаме. Тази сграда трябва да бъде затворена и Институтът по криминалистика да се премести в нова модерна сграда, за да може фактически да се развива една добра криминалистика. Искам само да вметна, че специалистите, които работят в Института, са изключителни.
Колко души работят в него?
Стефан Йосифов: С администрацията може би сме 100 души, експертите сме 60-75 души. Всички са изключително подготвени и добри специалисти. Всяка година минаваме тестовете за професионализъм и въпреки ужасните условия, в които сме поставени, работим и даваме добри резултати - казвам го с гордост. Но мотивацията при служителите пада, тя пада не само по отношение на условията на труд, но и по отношение на промените в Закона за МВР, които се случиха.
Вие всъщност станахте по новия Закон за МВР държавни служители, нали така?
Стефан Йосифов: Криминалистите бяха приравнени с администрацията. Ние работим по тежки експертизи, ходим на огледи и сме далече от това, което някои си представят - че сме чиновници...
Вие извършвате научна дейност, и то много сериозна...
Албена Предоева: Да!
Стефан Йосифов: И тук в големият парадокс - нашият Институт е методически ръководител и обучава колегите в регионалните лаборатории в страната, включва се при огледи на тежки местопроизшествия и в същото време нашите колеги от регионалните лаборатории остават на първа категория труд, а ние бяхме прекатегоризирани. Това трябва да бъде ревизирано в Закона.
Искам отново да ви върна към условията на труд в сградата: Как в такава сграда съхранявате научната информация, до която достигате и която по някакъв начин е част от националната сигурност с оглед на това, че служи за разкриването на престъпления? Това по пътя на логиката не е ли заплаха за националната сигурност?
Стефан Йосифов: Информацията по принцип я съхраняваме на електронни носители, които са разположени на сървъри. Притеснително е, защото тези техника е изключително скъпа, а е поставена в тези условия.
Образно казано - имате скъпоструваща техника, която обаче е завита под найлон!
Албена Предоева: Понякога да!
Госпожо Предоева, преди малко ми казахте, че по отношение на консумативите се е налагало да си купувате дори престилка. От колко време не сте получавали консумативи, които са необходими за ежедневната ви работа?
Албена Предоева: Ако говорим за престилките, последната, която съм получила, е през 2007 г. Престилката от тогава, като лично предпазно средство в Института не е осигурявана. Да не говорим, че освен, че се стремим да пазим нашето здраве и нашите дрехи, ние трябва да се стремим да пазим и вещестените доказателства, с които работим. За маските: или са осигурени най-простите бояджийски маски, които не вършат работа, когато работиш с прахообразно вещество с големи количества, а в повечето случаи работим с неизвестни вещества.
Стефан Йосифов: Ние със собствени средства си купуваме престилки, маски, ръкавици...
Полицаите си купуват униформи, вие си купувате престилки, маски, ръкавици ...
Стефан Йосифов: Да, така се получава.
Албена Предоева: Филтрите и маските са си наша собственост.
Имате ли нужда от нови кадри?
Албена Предоева: То това е въпрос, на който ръководството трябва да даде отговор...
Питам ви просто като хора, които сте всеки ден в тази работа...
Стефан Йосифов: Обявяват се конкурси, има интерес, наистина идват млади хора, които имат желание да работят, започват и да работят при нас. Ние като по-стари служители влагаме всички възможни усилия да ги изградим като специалисти. Тези млади хора идват с желание и в един момент при тях настъпва разочарование, защото условията, в които са поставени, ги демотивират. И така те си намират поприще на друго място.
Вие разочаровани ли сте?
Албена Предоева: До известна степен да. На мен ми харесва работата, с желание я работя. Когато постъпих, имах щастието да получа чисто нов апарат, за който аз си разработвах нещата, но напоследък не виждам светлината в тунела.
Стефан Йосифов: Аз по природа съм оптимист и все вярвам, че нещата ще отидат към по-добро и ще се оправят, но напоследък и за мен започва да настъпва някакво разочарование.
МВР е с ново ръководство. Очаквате ли то да ви обърне внимание?
Стефан Йосифов: Аз се надявам да ни обърнат внимание.
Албена Предоева: Даже ще се възползвам от случая да ги поканя да дойдат на място. Това, за което ние разказахме, може да се види.
Но аз си давам сметка, вероятно и нашите читатели и зрители също разбират, че има нужда да ви се обърне внимание веднага!
Стефан Йосифов: Абсолютно сте прав! Тоест проблемът не може да бъде отлаган. Трябва да се тръгне още от днес, както се казва, да се търси решение. Решението трябва да се намери час по-скоро!
Нека да кажем за финал накратко в какво се състои работата на Института и защо той е толкова важен за всяко едно престъпление, което се случва - за неговото разкриване?
Албена Предоева: Де факто в Института се финализира самото разследване.
Стефан Йосифов: В процеса на разкриване на престъпление работят различни звена. Едно от тях е разследващите полицаи, прокуратурата, но в модерния свят няма съдебно дело без експертизи. Всъщност Институтът се явява като едно изключително важно и необходимо условие - звено, което стои в цялата тази верига на разследването на престъпления.
Ако Инстиутът спре да работи, на практика цялата система по разследване на престъпление ще бъде блокирана.
Интервю на Румен Скрински
