Малко след края на учебната 2016/2017 година Ви срещаме с Атанаска Темелкова от Асенoвград. Тя е директор на единственото училище в асеновгардското село Боянци. Там учат общо 200 деца, а педагогическият персонал наброява 20 души. 90% от учениците в основно училище "Професор доктор Асен Златаров" са от ромски произход. Темелкова е открила интересен начин да задържи децата в учебното заведение, като успява дори да пребори агресивното поведение на част от подрастващите. Ето и какво разказа пред Actualno.com младата директорка за истинската ромска интеграция.
От колко време сте директор на това училище?
Тук съм от две години. 90% от възпитаниците ни са роми. С ромския полис се работи много по-трудно, отколкото с останалите деца. Проблемът идва от там, че не ни разбират напълно, тъй като не знаят добре български език. За това голяма вина имат родителите на децата. Явно вкъщи самата среда, в която живеят, е проблемна. Семейството не обяснява, че институцията на училището е важна и трябва учителят да бъде уважаван. Моята идея още когато дойдох в ОУ "Професор доктор Асен Златаров" беше да работя върху сплотяването на връзката родител – учител – ученик и интегрирането на тези деца към училището. И нещата се случват, защото ромите живеят в едно затворено общество. Един, ако поведе, повярвайте ми, след него идват и други, които изявяват желание да участват в определена форма.
Как Ви хрумна тази идея? Какво Ви провокира? Защо решихте, че трябва да занимавате децата с нещо различно в междучасието?
Говорим за агресия в училище. Ходим на обучения за справяне с различни ситуации. Виждаме какво се случва по училищата в последно време. Затова седнах веднъж в кабинета си и се замислих какво мога да направя аз. Защото всички разработваме механизми и програми, създаваме екипи за справяне с преждевременно отпадане на ученици от училище. И какво от това – нищо. Това са неща по протокол. На мен ми трябваше да получа резултат от дейността на целия ми екип. Седнах, помислих, реших какво е нужно да се направи. Събрах екипа си и убедих и тях, че това, което съм измислила, ще е от полза. Част от колегите се притесняваха, че може да се наруши междучасието, да се създаде хаос в училище, който няма да е полезен и за нас, и за учениците. В крайна сметка, решихме да опитаме. Но аз задължително давам личен пример, както на децата, така и на колегите. Не съм страничен наблюдател.
Какво точно правите и от колко време?
От два месеца ги организираме. След априлската ваканция и след случаите на агресия в училище, разпространени в медиите, си казах, че аз съм майка и трябва да помисля какво мога да направя с тези деца. Пробвахме, видяхме, че е добра практика и продължихме.
Какво се случва ли? Голямото междучасие е 20 минути. Първо, тъй като нямаме физкултурен салон, решихме при хубаво време да извадим една мобилна тонколона в двора на училището, за да имаме озвучаване и децата през това време да могат да се включват в забавлението. Така, 20 минути звучи българска фолклорна музика. Междувременно, всеки един от преподавателите е обяснил в клас за тази инициатива, като е разяснил, че в конкретния ден за "Борба с агресията" ние ще разучаваме танци. Първоначално се включиха само 10 деца. Аз също сложих спортен екип и участвах редом до тях, за да давам личен пример. До края на седмицата в танците вече участваха абсолютно всички деца. Първоначално, момчетата се притесняваха повече, но с всеки изминал ден се убеждаха един друг. Подчертавам, че в случая говорим за български фолклорни танци, а не за ориенталски. Ромската музика в нашето училище е забранена чрез вътрешния правилник. Първите няколко пъти беше много интересно и за нас – преподавателите, и за децата.
Как се роди идеята да създадете подобмо мероприятие в голямото междучасие?
Когато дете направи нещо агресивно, се започва една тромава процедура. Докато се достигне до резултат, момчето или момичето, което се е проявило веднъж, може да повтори проявата или да извърши друга. Т.е. липсва възпитателен характер върху самото дете. Това беше една от причините аз да взема конкретно и точно решение за справяне със ситуацията. Действам според закона, не го нарушавам. За мероприятията съм уведомила родителите и институциите. Целта е превантивната мярка, без да чакам процедурата – реших да има действие за подрастващите. Когато едно дете е ангажирано с нещо, което му доставя удоволствие, то не мисли за странични проявления. Целта е ученикът да бъде ангажиран и физически, и психически.
Как се достигна до същинската, до практическата част?
Първоначално направих един механизъм, който разработих и разпространих като анонимен тест сред децата. Той съдържа 10 въпроса. Чрез него в началото и края на годината разбрах къде се случва агресията в нашето училище. Въпросите бяха от типа "Кои деца те тормозят?", "Къде най-често те тормозят?" и други. Този тест ми даде сигнал върху какво да се съсредоточа и в кой клас. Анкетата беше разделена според възрастовата група на децата. Оказа се, че в първи – начален етап - няма проблем. Тревогите възникват единствено в коридора или в дворната площадка, когато учениците не са наблюдавани от учителите. От 5-ти до 8-ми клас вече проблемите са други. Например, словесни обиди, което ми даде сигнал, че там трябва да се работи по-активно. Започнах да събирам децата и да обсъждаме какви са проблемите между тях. Говорихме и разяснихме каква е разликата между тормоза и агресията. Създадохме две табла "Не на тормоза". Така, през първия срок отговорите на теста бяха едни, а в края на втория – други.
Кога прилагате тези дейности?
Имаме час на класа всеки вторник. Позволявам си веднъж в месеца да обединя 5-ти и 6-ти клас. Това е достатъчно те да виждат, че се осъществява контрол от директора. Отделно за механизма, който съм разработила, имам екипи. И в случай, че дете извърши агресивно деяние през деня, ние го записваме. Например – сбиване. Веднага го записвам в така наречената от нас "Книга за агресията". Отбелязвам и датата, на която се е случило, както и кои са участниците в инцидента. В тази тетрадка децата саморъчно описват всичко и се подписват. После се събира комисията и заедно решаваме – даваме оценка дали това дете трябва да бъде наказано, според вътрешните правила, или ще бъде наблюдавано. После извикваме ученика и му съобщаваме решението си. Т.е. втората стъпка, след отчитане на проявата, е разговор. По този начин детето вижда, че ние се интересуваме от неговото поведение и сме го забелязали. Трета стъпка – проследяване – как се държи в часовете през следващата седмица. Това също е мярка, която тушира агресията.
Друг пример, ако дете е извършило деяние на агресия, целият клас бива наказан и през следващото междучасие подрастващите не участват в инициативата по танци или аеробика. По този децата започват да се самоконтролират.
Казахте, че за да се достигне точно до това решение, сте преминали през различни други идеи?
Системата казва, че трябва да се провежда обучение на педагогическия персонал. Добре. Трябва да се създаде антистресова среда в училището. Да, но тя зависи не само от учителите, а и от учениците. Когато е обучен един екип, той ще знае какви мерки да предприема спрямо децата вътре в класа. Когато е наясно преподавателят, виждайки един ученик и познавайки го може да прецени кога той е склонен към агресия. Тази мярка е хубава, но не е действаща.
Другата такава е уведомяване на родителя и включването му в социалния живот на учениците. Обаче в нашия случай говорим за ромско училище, в което спецификата е различна. Защото самият манталитет, мисленето на ромите и настройката им към света е такава. Ние сме тези, разумните, които по някакъв начин трябва да преобърнем това виждане за света. Но така да го направим, че да не нарушаваме закона и в същото време да убедим ромите, че сме на правилния път. За ромския етнос делата са важни, за да ме приемат ромчетата от позицията не на директор, а на човек.
Споменахте, че давате личен пример - по какъв начин?
В училище винаги отивам облечена в официално облекло, както изисква етикетът. В чантата си, обаче, нося един екип. Например, влизам в третия час, който е преди голямото междучасие, и питам колегите дали имат оплаквания от поведението на учениците днес. Дали има счупени предмети от материалната база на училището, като например чинове и т.н. Когато разбера, че всичко е наред, казвам на децата, че днес ще ги поощря. Съобщавам им, че аз и момичетата ще играем аеробика, а момчетата - волейбол. За целта поставям условие, като ги моля да запазят същото поведение до края на занятията. При ромите винаги трябва да вътрешни правила - няма ли такива, учениците губят интерес.
Защо правите всичко това?
За мен най-лесно е да отида на работа и да се затворя в кабинета си, за да ми мине работният ден и утре отново да се случи същото. Личният пример на директора е много важен и показателен за тези деца. Аз мисля, че ако поиграя малко с тях, няма да ми се срине авторитетът на директор, а напротив. Всеки ден участвам в мерориятията с тях в училище. Дали ще играя народни танци или аеробика, дали ще скачаме на ластик или ще спортуваме друго, дали ще засаждаме дръвчечта, няма значение, защото тези деца искат водач. Мен ме възприемат като авторитет. Като премина от другата страна на границата, те ме приемат като човек, на когото могат да се доверят. Споделят. Например когато се упражнява домашно насилие върху детето, аз разбирам. И много се радвам, че имам подкрепата на екипа си, защото сама нямаше да се справя. Все пак, една птичка пролет не прави.
Всеки ден ли провеждахте мероприятие в рамките на учебната година и имахте ли друга цел, освен борбата с агресията?
Да, всеки ден през голямото междучасие. Според метеорологичните условия, ако времето не позволява, пускахме музика и танцувахме в коридора. Най-малките играеха на първия етаж, а прогимназията – горе. Това е музикотерапията. Тук заложихме много цели: да ги възпитаме да харесват българската народна музика; да се преборим с агресията; да покажем, че има и друг начин на общуване, че съществува доверие и любов към тях от страна на учителя. А точно това тревожи тези деца.
В нашето училище в село Боянци имаме така наречените кръжоци, в които децата се учат да шият, да плетат, да бродират гоблени. В тази дейност учителят предразполага малките ромчета да говорят за тревогите си. От там ние черпим информация и съответно можем да им помогнем. Имаше един случай, когато момиче, вървейки по пътя, я спира момче от ромската махалата в селото и започва да ѝ говори обидни думи и да я дърпа. Това тя е споделила с учителя си. Веднага след като получихме сигнала, извикахме родителите и на двамата и казахме че ще вземем мерки. Обясних им, че ще изискам прокурорска заповед, с която младежът да не приближава училище на по-малко от 100 метра. Затова тези активности в училище са полезни, независимо дали са физически, или са свързани с приложното изкуство, защото провокират децата да споделят за проблемите си.
Вече завърши учебната година, какъв е средният успех и има ли разлика от първия срок и сега?
От националното външно оценяване успехът на завършващите начален етап на образование – 4-ти клас, е добър 4,50. А прогимназията ни, в сравнение с училищата в Пловдивска област, които са общо 154 на брой, е на едно от средните по успех места. Идеята на всички тези дейности е именно ние да привлечем онези ученици, които трайно не посещават училище, защото им е скучно. И това даде резултат. Целта беше да преборим агресията чрез танца. Смятам, че сме го постигнали. Защото да убедиш ромите да ходят на училище е много трудно в днешно време. Сред основните причини е, че нямат финансовата възможност. Децата са на целодневно обучение, затова училището трябва да се превърне в техен дом.
Какво се случва с учениците, които завършват 8-ми клас и напускат ОУ "Професор доктор Асен Златаров"?
Според новия Закон от тази година, директорът е длъжен да насочи всеки един от седмокласниците, които ще кандидатстват, и осмокласниците към гимназиалното образование. Специално за това училище насочваме децата според резултатите – към ПГ "Свети Патриарх Евтимий", ПГ "Цар Иван Асен II" и ПГ "Свети Димитрий Солунски" в Асеновград. Но какво се случва след това, дали наистина продължават образованието си, не знам.
Как ще коментирате протестите в Асенoвград?
Първо ще отговоря като майка. Безкрайно съм обидена на държавата. Ромите нямат задължения. Държавата им даде права и аз, като майка, не мога да остана безразлична. Моята дъщеря, ако бъде притеснявана, да не говорим бита, определено ще реагирам. Затова не трябва да се допуска случването на подобни събития.
Като длъжностно лице ще кажа, че трябва да се създадат ясни и точни правила, за спазването на които е нужно някой да следи стриктно. Аз работя с роми и при нас има обособени правила, които, ако се нарушат, се прилагат наказания. И децата са наясно с това. В същото време, чрез добрата практика, която организираме в училище, им показваме, че са значими. Аз не ги отхвърлям. Напротив – социализирам ги. Държавата достатъчно ги стимулира и ги мотивира. В този случай възниква въпросът ромите спазват ли правилата, вътрешния ред, доброто държание на улицата, говорят ли само на български език. Такъв вид проява в провинциален град като Асенoвград дава сигнал, че нещо не е наред и държавата, или най-малко Общината, трябва да вземе отношение и да предприеме мерки. Не може институциите да останат безразлични.
Интервю на Атанаска Маркова
