Темата с недостига на лекарства бе насочена и към бившия министър на здравеопазването проф. Асена Сербезова с упрек от настоящия министър, че е намалила следените лекарства от 400 до 60. Тя гостува в Студио Actualno и отговори на наши въпроси. Пред камерата ни тя обяви, че ще съди Асен Меджидиев за неговите обвинения.
Как приемате тези обвинения, този упрек?
Не ги приемам сериозно. Първо искам да кажа, че това е една манипулация и внасяне на невярна информация, че са наблюдавани преди 400, а сега 60 лекарства. Винаги са били наблюдавани около 4 000. Това са лекарствените продукти в Позитивния лекарствен списък, т. е. промяната на формулата не променя броя на наблюдаваните лекарствени продукти. Много е лесно да се хвърли вината върху предшественика.
Ще заведете ли дело срещу министър Меджидиев?
Проучвам в момента тази възможност и ще ви кажа защо. Хората, които заемат този пост, трябва да знаят, че всяка една дума, която излиза от устата им, трябва да бъдат в състояние да я докажат и от устата им трябва да излиза само истината. Що се отнася до здраве, точно за това смятам да проуча възможностите за гражданско дело.
Какво е искал да каже министърът?
Дали е объркал терминологията или му е неясна, това не мога да ви кажа, но всъщност става въпрос за наблюдавани и съответно забранени. Винаги са били наблюдавани 4 000, а всъщност в забранителния списък се намаляват продуктите поради това, че вече се прилага законосъобразна формула. Формулата по закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, т. е. няма формула на Сербезов, няма формула на Меджидиев. Когато аз разпоредих одит на системата, СЕСПА (Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти), възложих този одит на колеги от Министерство на здравеопазването и разбира се, на колеги от Информационно обслужване, тъй като считам, че именно професионалистите трябва да се занимават с това да проверят дали системата работи така, както е заложена. Преди това имахме няколко сигнала, официални и неформални, за това, че системата не работи както би следвало и нейните функционалности са нарушени. За да имаме една пълна картинка на това какво се случва с лекарствата в България, всички, които са задължени, трябва да подават информация и тази информация трябва да е коректна. Затова има и специални разпоредби в закона, доколкото ми е известно, до този момент няма субекти, които са глобени за това, че са подали невярна непълна информация или не са подали такава.
Нормална практика във всички държави, е когато има някаква система, някаква база данни, която е започнала да работи, да се провери как функционира, т.е. дали целта, която е създадена в практиката, се реализира. Това направих аз. Получих и един доклад 82 страници от Информационно обслужване, който е изключително сериозен. Така той съдържа много изводи по отношение на функционирането на системата. Едно от нещата е това, че формулата, която беше установена, не е в съответствие със Закона за лекарствените продукти и хуманната медицина. И разбира се, когато се установи такова нещо - аз като министър на здравеопазването съм длъжна да я приведа обратно в закона. Дали това е довело до намаляване на продуктите в забранителния списък? Разбира се, че е довело до намаляване на продуктите в забранителния списък, но това не е довело до намаляване на наблюдаваните продукти, т. е. държавата продължава да наблюдава същите 4 000 продукта, които са в Позитивния лекарствен списък, но вече прилага формулата по закон и се оказва, че в предишния списък е имало много продукти, за които не е имало недостиг.
Т.е. Тврърденията на д-р Меджидиев би следвало да се докажат чрез един внимателен анализ, за да се види дали недостигът е заради износ. Между другото, мога да ви прочета от един анализ, който е правен върху 1856 сигнала за недостиг на лекарствени продукти, каква е била причината за недостига им. В голяма част от сигналите причината за недостига не е паралелния износ. В 21% от сигналите се оказва, че се касае за лекарства, които не са регистрирани у нас т.е. те не са разрешени за употреба или лекарствата са били с заличено разрешение за употреба. По някакъв начин лекарите трябва да получават информация, да не преписват лекарствени продукти, които ги няма. В 24% от случаите тези сигнали са поради трайно преустановен внос, за който има уведомление.
В основата на проблема стои това, че ние не стимулираме медицинските специалисти да предписват генерично, тъй като от едно лекарствено вещество може да има 10-ина 15 търговски наименования. За това трябва една кампания към медицинските специлисти и към хората, за да бъдат те спокойни, да им бъде обяснено какво означава генерична замяна.
Защо Асена Сербезова съди прокуратурата - вижте във видеото:
