Изначално медиите са един от двата стълба на демокрацията - те трябва да информират и образоват обществото, за да може самата демокрация да работи по-бързо при вземането на точни решения. Какво обаче се случва, ако медиите умишлено дезинформират? За този страшен парадокс, както и докъде стига медийната свобода в България, колко силна е "хибридната война" срещу Европейския съюз, доколко средствата за масова информация се държат отговорно към аудиторията си разговаряме с българския евродепутат и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Светослав Малинов.
Господин Малинов, какво е мнението Ви относно свободата на медиите в България?
Медиите са свободни, но в много голяма степен безотговорни и изпълняват съвсем ясно видими политики. Те имат свои противници, имат свои противници като личности, имат свои мишени като политически партии. Това е изключително грозно и се вижда с просто око. Честно казано, това е по-скоро злоупотреба със свободата, отколкото да има ограничаване или цензура.
Какво трябва да се промени, за да говорим наистина за свобода на словото? Какви мерки бихте предложили Вие?
Аз бих пледирал за повече отговорност, отколкото за повече свобода. Правната рамка в България не предполага сериозни реформи. Това, което бих пледирал, е съдебната система, ако е възможно, да бъде подготвена за много по-бързи процеси и осъждане за клевета. Това е единственият начин, който виждам, за момента като някакъв вид справяне с този специфичен сегмент от медиите, които са наричани политически бухалки. Ако се направи реформа там, това би било добре. Нека критериите за клевета да си останат, но процесите да бъдат сравнително бързи, за да може определен тип журналисти или издания, създадени, за да сипят клевети и да обиждат, много бързо да получават своето наказание и да бъдат елиминирани. А иначе другата тема е пак отговорност, но относно важни неща за сметка на маловажни и сензации.
Мислите ли, че задължително трябва собствениците на медии да бъдат припознати като лица, които трябва да декларират имотното си състояние пред Сметната палата и то да може да бъде видяно публично? Мислите ли, че същото трябва да се отнася и за медиите – независимо дали са обществени или частни?
Съвсем определено да! Това е една от тенденциите, една от малкото тенденции, които могат да бъдат подкрепени на европейско ниво. Всички знаят каква е връзката между една здрава демокрация и медиите. В този смисъл медийните собственици са ключови фигури в демократичния политически процес. И затова прозрачността за тях трябва да е такава, каквато е за депутатите и министрите - максимална прозрачност. Трябва да се види обаче най-вече възможността за концентрация на медии, защото в края на краищата има много медии и един човек може да претендира, че със сайта си е собственик на медия. Тук говорим за концентрация и тя трябва да бъде дефинирана, процентно оформена, регионално дефинирана, тъй като има монополи на регионално равнище, на национално не се виждат, но и да се борим срещу тях.
В България законът за медиите дори не е довършен – на практика няма конкретни норми, касаещи интернет медиите. Ако Вие пишехте закодателната уредба за тази сфера, какво задължително бихте включили?
Ми не бих я писал! Това е, което мога да кажа. Искрено се надявам, че има по-подготвени от мен, даже знам имената им, които трябва да пишат тези неща.
По темата "хибридна война" - Европейският съюз създаде специален проект за борба с медийната дезинформация - "Desinformation Review", който се изпълнява от звено на службата по външни работи на ЕС, но от друга страна изрично се посочва, че седмичните анализи на проекта не се считат за официална позиция на европейските институции. Как оценявате това решение – полезно ли е то, помага ли проектът на обикновените граждани да разберат дали ги лъжат?
Официалната позиция на Европейския парламент е, че срещу Европейския съюз се води такава война и тази резолюция беше приета с мнозинство. 750-те евродепутати представляват 500-те милиона граждани на ЕС. Гражданите със сигурност са чули нашето послание, някои дори са се съгласили с него. Аз мисля, че това са повечето.
Европейският съюз ще направи опит да събира и да изобличава тази информация чрез свои специални издания, но отново решаващата битка ще бъде дадена на територията на националните медии. Защото този орган, Desinformation Review, той е елитарен, той е на английски, малцина могат да го прочетат.
Въпросът е да се демонстрира готовност за противодействие. И част от тайните служби, между другото германските, дадоха доказателства за "хибридната война", дадоха доказателства за държавно подкрепени множество сайтове против Европейския съюз, свързани с руско финансиране. Демонстрираха какво означава това и оттук нататък ние като българи ще си решаваме проблема.
В България има сайтове, които съвсем определено изпълняват тази роля. Трябва да бъдат разкрити, наименовани, а вече нека да продължават да действат. Когато са изобличени, тяхната ефективност ще намалее.
Множество доклади ни показват обобщена ситуация със свободата на словото по света, но кои страни са вашите лични примери за държави, в които за тази свобода наистина се води битка?
Европейските държави в много голямата си част са такива държави. Само че пак повтарям, там има много сериозно търсене на отговорност при демонстрация на систематично нарушаване на добрия тон, клевети и обиди. Повечето европейски държави особено от страните основателки (на ЕС - бел. ред.) са чувствителни на тази тема.
Повтарям, в България по-скоро има злоупотреба, по-скоро има използване на липсата на регламентация за директни персонални политически атаки. Аз не мисля, че свободата е ограничена, по-скоро е увеличена тежката зависимост между определени журналисти и собствениците на техните медии, а не толкова, че те са ограничени. Също така голяма част от журналистите свободно избират да изпълняват тези поръчки, което по-тъжно, но в крайна сметка пак е злоупотреба със свободата.
Интервюто е част от проекта "Европа и аз" на Българското училище за политика "Димитър Паница". Медийни партньори на проекта са Actualno.com и Expert.bg.
Интервю на Румен Скрински
