През месец февруари след проверка стана ясно, че една трета от заложения по проект асфалт, който трябва да е 20 сантиметра, липсва в основния асфалт на Северната скоростна тангента на София. Това беше потвърдено и в края на април след обследване на пътя от експерти на Европейския център за транспортни политики. Какви са изводите от втората проверка? В Студио Actualno.com поканихме експерта Диана Русинова от ЕЦТП, за да ни разкаже.
"Направихме 4 теста на Северната скоростна тангента. Първият беше за пътните знаци и маркировки, тества ги харватска акредитиридана лаборатория. Втората стъпка беше оглед с георадар, а третата - проби от платното на всеки 2 километра", разказа тя.
"Това, което виждате, са резултатите от единия участък, който е по-близо до село Мрамор, който е правен от един изпълнител. Вие виждате 22 сантиметра асфалт, при заложени в проекта заложени 20 сантиметра. При другия изпълнител асфалтът е само 13 сантиметра", допълни Русинова, анализирайки снимки, публикувала в социалните мрежи преди няколко дни.
По думите ѝ при едната проба видимо липсва един слой от асфалтовото покритие.
"Според колегите от Хърватия и Австрия става въпрос за занижен контрол от страна на надзора по време на полагането на асфалта. Той е полаган или при неблагоприятни метеорологични условия или при ниска температура. Затова се получават тези шупли, които се виждат на снимките", каза още тя. Още: Северната тангента: Това се случва, когато си поръчате път от AliExpress (ВИДЕО)
"Последният тест, който направихме, е да тестваме каква е товарителността на този път, тоест - може ли да понесе трафик от 12-тонни ТИР-ове, които разрушават тази настилка. На практика Северната тангента се оказва, в частта между Ботевградско шосе и Чепинско шосе, е неподходяща за толкова тежки автомобили", разказа още тя.
Според нея проблемът идва от спестяване на материали при строителството на пътища у нас. "Най-голямата победа, която постигнахме след 4-годишни усилия, е, че доказахме, че в България става въпрос за некачествено строителство. Понеже се появиха приказки, че ставало въпрос за лоша геология, за подземни езера, които започнали да излизат, всъщност - съвсем спокойно можем да кажем, че става въпрос за лошо строителство. Това е заключението на експерти, които са признати и от Европейския съд, тъй като те са участвали в много арбитражни дела", аргументира се тя.
"Очевидно трябва да търсим помощ отвън, защото ние не можем да бъдем обективни и честни. На някои хора им беше по-лесно да изкарат мен и моите колеги некадърни, необразовани и неуки, вместо да си признаят, че са сгрешили и че някой си е затворил очите", добави още Русинова.
