Симон Фасдал оглавява отдела за търговия на книжа с фиксирана доходност към Saxo Bank. Той има 17 години опит на пазара и търговията с ценни книжа, като досега е оглавявал екипите на няколко скандинавски банки, в една от които като директор на търговия с ценни книжа в най-голямата ипотечна банка в Дания.
Фокусът в неговата кариера е върху всеки аспект от финансовите пазари. Това включва пазари на ценни книжа, форекс, валутни пазари, суапове, разработка на търговски операции и услуги по управление на активи, както и търгуване със собствен капитал в голям мащаб с относителна стойност.
Симон Фасдал има магистратура по специалност Финанси и инвестиции в Copenhagen Business School и е завършил допълнителни курсове по Напреднали търговски стратегии, Моделиране и Риск анализ и ценообразуване при лихвени проценти. Пред Actualno.com г-н Фасдал говори за финансовите пазари и даде мнение относно тегленето на дълг от 16 млрд. лева, което правителството иска да направи. В Expert.bg можете да научите и позицията на Симон Фасдал за пазара на петрола в глобален мащаб и на горивата в България.
Прогнозирате, че ще има покачване на европейските облигации през тази година. В светлината на тази прогноза считате ли, че развиваща се икономика като България през тази година ще спечели от пазарите, ако емитира държавни ценни книжа? А догодина или през 2017-та година?
Определно сега е моментът да се емитират държавни облигации. Това е най-добрият момент от много дълго време насам. Заради програмата за изкупуване на държавни ценни книжа на ЕЦБ има голямо търсене на пазара. България има добро развитие, сравнително ниска доходност по ценните си книжа, така че не мога да си представя да има какъвто и да е проблем да се пусне нова емисия – да, при доходност около 3% и по-малко.
Колкото до 2016-та и 2017-та година, мисля че първата половина на следващата година също ще е добра за емитиране на дългови облигации. Но по някое време догодина инфлацията в еврозоната отново ще се превърне в проблем и тогава условията за излизане на пазара няма да са толкова добри. Очаквам бърз преход към икономически растеж, което ще се доведе до промяна – няма да ги има евтиното евро и евтиният петрол.
А какво ще стане в Украйна? Какъв би бил ефектът при ескалация и открита война?
Конкретно за Украйна – смятам, че рискът от ескалация на ситуацията там е много малък. И мисля, че ефектът от целия хаос там за чуждите икономики вече преминава. Видяхме икономическите проблеми в Германия, във Франция – например за производителите на автомобилите. За Русия също имаше проблеми – от 1-2% икономически растеж до минус 4% сега.
Ако нещата излязат от контрол, ясно е, че ефектът ще е геополитически – с други думи огромен. Но според мен видяхме най-лошото и стигнахме до момент, в който всяка страна е наясно, че е по-добре да има успокояване. Мисля, че от гледна точка на ЕС в някой момент санкциите ще трябва да паднат, защото те са „котва” за европейската икономика.
Политически обаче има и друга страна – европейските политици трябва да покажат един вид резултат, да се види, че каквото беше договорено в Минск, ще бъде спазено. Но в много държави в ЕС хората смятат, че това, което се случи със санкциите, беше грешно. Затова политиците трябва да ги убедят, че са били прави, че са взели точно решение. И ЕС ще държи санкциите, докато не се увери, че е постигнал резултатът, който политиците му са обещали на гражданите.
Има и нещо друго – санкциите на ЕС удрят както по Русия, така и по европейската икономика. А санкциите на САЩ вредят само на Русия, не и на американската икономика. Затова и е много лесно за Вашингтон да налага нови и нови санкции – за Европа е далеч по-трудно.
Интервю на Ивайло Ачев
