Проф. Георги Чернев: Къде са 80-те милиона за молекули?

"Помните ли дебата за молекулите преди 3-4 години? И че ние сме от малкото държави, които на година по 60-70-80 млн. даваме, може би най-много в Европа от всички държави. Дали сме миналата година минимум 80 милиона. И сега изведнъж, ако имат молекула - дай ми още 4 млн! Ами не е честно. Досега от тези молекули какъв ефект има години наред? Но ние даваме пари и развиваме тази дейност - така че ако има, не 4, а 40 млн. евро ще им дадем. Но нека да докажат, че е тази молекула. Само за експерименти ние досега даваме на година 60, 50, 80, и те са само чужди компании, не знам има ли български. Но тогава знам, че подскочиха много чужди компании, защото искахме да спрем тези десетки милиони. Ако е вярно, не 4, 44 ще дадем, и Европа утре ще ги даде, но само да е тази, която трябва". Това заяви премиерът Бойко Борисов на официален брифинг на 23 април, 2020 година – по темата с т.нар. българска молекула за борба с новия коронавирус (директният отговор на разработчика си припомнете ТУК).

Още: Разруха и хуманитарна катастрофа: 2024 г. за Близкия изток през погледа на Мохамед Халаф (ВИДЕО)

Още: Здравка Евтимова: 2024-та беше борба да запазим здрав духовния си гръбнак (ВИДЕО)

Actualno.com потърси за коментар проф. д-р Георги Чернев, който е известен експерт по дерматология и неотдавна стана ясно, че престижното американско научно списание Dermatologic Therapy е публикувало материал за негов иновативен метод за лечение на меланома. Дали България е помогнала – по този и още въпроси поговорихме с проф. Чернев, началник на поликлиниката по дерматология, венерология и дерматологична хирургия "Онкодерма".

Проф. Чернев, наскоро по повод искани 4 млн. лв. за българска молекула срещу COVID-19, премиерът изрази недоволство, че давал по 50 – 80 млн. годишно за експерименти, по думите му - все на чужди компании(не беше сигурен за български), но нямало ефект. Вие се занимавате с изследователска дейност - споделете вашето мнение как да бъде ефективно финансирането на иновативни разработки в медицината?

Още: Мария Лалева на Бъдни вечер: На ръба на бездната трябва да изберем любовта (ВИДЕО)

Още: Заплатите, пенсиите и бюджетът: Христина Христова с анализ на състоянието на хазната (ВИДЕО)

Сумите, които спомена премиерът,са колосални, учудващи. Не знам кои проекти са финансирани и не знам резултатите. Ако има такова сериозно финансиране, трябва да има много сериозна отчетност и за проекти от 10 млн., 6 млн., 20 млн., 5 млн… Като се дават 50 – 70 – 80 милиона, спасили ли са нещо? Неприемливо е да дадем едни 10 милиона на този, 5 милиона на другия, той да направи изследвания, да не излезе нищо и парите, както обикновено, да потъват.

Като изследовател в областта на дерматологията мога да кажа, че ние в последните 4 години се занимаваме с два основни проекта - единият за лекарствено медиираната/индуцираната канцерогенеза и специално кожните тумори, а другият - за едноетапната меланомна хирургия. Тези проекти са възникнали в рамките на клиничното ни ежедневие, проведени са от моя екип, като не сме получавали никакво финансиране, а е било необходимо, желано и належащо. И двата проекта са от изключително значение за здравето на хората и ефектът им е доказан. Нека сравним говоренето за финансиране от 80 милиона с това при нашите: по значимост, резултатност, необходимост от пряко приложение. Имаме нулево финансиране и доказани резултати. Плащахме от джоба си.

По-конкретно, за какво допринасят Вашите проекти?

Едноетапната меланомна хирургия води до изключително подобрение на актуалната методика на хирургично лечение на меланомите - намалява броя на операциите и хоспитализациите. Обикновено се практикуват двойни операции, а по нашия метод втората операция може да отпадне. Това води до икономии на стотици милиони и милиарди в меланомната хирургия и е с общочовешко значение. Около 3000 евро струва престоят с операцията за такъв пациент в Германия, например. При 200 000 до 300 000 пациента с меланом ежегодишно, нека да пресметнем колко би струвала втората интервенция. Въпреки че реализацията е наша, методът е публикуван в американски, италиански, македонски, български и други издания, имаме отзиви от цял свят, от европейски и световни конгреси. При някои колеги съществува и известна доза скептицизъм.

Още: Адв. Александър Кашъмов: ВАС отново започна да анонимизира дела, свързани с публични личности (ВИДЕО)

Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)

Бих попитал обаче премиера защо в болницата на властта (МВР болница) този проект беше спрян, а ние бяхме жестоко репресирани? Също, може ли премиерът да изкара 20 проекта, които е финансирал, които да са приети в Европа и Америка, да са публикувани и да покаже каква е равносметката от тях и дадените пари? Не питам премиера защо не ни финансира, питам го защо ни спира? А за репресиите ще говорим друг път.

Вторият ни проект – за лекарствено медиираната канцерогенеза, касае меланомите и другите кожни тумори, които са генерирани от медикаментите "сартани", широкоприлагани в кардиологията. На иврит "сартан" означава рак - едно мрачно послание, една мрачна сянка на тези медикаменти. Проектът беше стартиран в МВР болница, под мое ръководство, като всички данни са официализирани в сериозни европейски и международни списания и предизвикват огромен интерес.

Бих искал да попитам премиера и по повод на този проект, който също не е финансиран, защо сме репресирани от системата на всички нива - като започнем от здравно министерство, след като са подадени сигнали за всички странични ефекти на сартаните като възможни канцерогени и вече 20 месеца няма реакция?

Признание само в чужбина ли имате?

Ние сме приети на европейски и световни конгреси.., ето сега в американско списание (Dermatologic Therapy) официализирахме метода за меланомите, който води до много сериозна оптимизация на средствата и има голям психологически ефект при пациентите. Но този метод е жестоко спиран от нашите властимащи. Нямам директни доказателства, но допускам, че фармацевтичната индустрия се грижи това да е така. Слаб е интересът такива неща да се прилагат, защото те водят до по-малък брой хоспитализирани пациенти и по-малък брой парични потоци. А и е известно, че също с пари се спират научни проучвания, за да са в една определена посока.

За тезата си, че може сартани да предизвикват меланоми, претърпяхме сериозни критики и репресии, но квалитетното списание "Oncogene" изцяло потвърждава тезата, която сме доказали в клинични наблюдения, преди изследванията да бъдат официализирани. Това е като игра на шах - може да спечелиш, но и да загубиш. Когато залогът е голям, си струва да рискуваш. Започната партия шах обаче трябва да се доиграе. Мисля, че имаме добри ходове досега и партията не е свършила. Вече получаваме изключително внимание от страна на различни институции и специализирани издания.

Какъв е отзвукът тук?

Репресия, мълчание и неправомерни действия отстрана на институциите, с които работим. Това е истината. Нямам преки обвинения към фармацевтичната индустрия, тя е тази, която помага на хората, но в рамките на клиничното ежедневие ние наблюдаваме странични ефекти от лекарства, които са озадачаващи най-малкото. Такива негативни странични ефекти, често пъти в последните 15 години, се неглижират в полза на големите печалби на фармацевтичните концерни. Когато ние наблюдаваме, че има страничен ефект, се изправяме срещу една фирма, разполагаща с милиарди. Такива компании в някои държави си купуват министър-председатели и цели кабинети, както се пазарува в супермаркет. Подозираме, че това е възможно и в България, имайки предвид на какво сме изложени в момента. Но се радваме, че има други международни колективи с над 17 клиники по света, които потвърждават нашите наблюдения, а именно, че сартаните са в състояние да потенцират канцерогенеза. Това е откритието ни. Когато ние го споделихме като клинични данни, без да имаме експериментални данни, беше страшно. Сега, когато се потвърждава и от независими колективи, няма разлика в отношението на властимащите. Защо ИАЛ мълчи?

Как реализирахте проектите без финансиране?

Приложихме по-различен подход – секретен. Това е вариантът, когато имаш възможно революционно наблюдение и нямаш финансиране. И има шанс да те лишат от него неусетно.

Нормалното е, при кандидатстване по някаква програма, да заявим теза, хипотеза, наблюдения, да споделим какво ще направим в бъдещи проучвания, какво финансиране ще ни трябва и да чакаме одобрение.

На практика обаче в момента, в който подадем тези идеи, те биха били откраднати на секундата. Първо, на локално ниво се крадат идеите и се продават навън. Продават, защото нямат време да се осмислят и психиката ни на Балканите е свързана с бързото печелене на капитал, откакто свят светува. Народопсихологията ни е такава.

Ако не се откраднат на локално, при европейското одобрение на проекта, той ще бъде на мига откраднат и реализиран, още преди да сме направили каквото и да е, а чакаме финансиране.

Ако не бъде реализиран, то той ще бъде забавен, обезсмислен и стопиран. Или откраднат отново, с крайната цел ние, изследователите, да загубим ентусиазма си.

Ако не ни познават – разсъждават по този начин. Разликата се състоеше във факта, че този тип разсъждения на нас ни бяха известни предварително. А и ние за тях бяхме непознати.

За голяма радост, с нашите наблюдения ще можем да помогнем на много хора, колкото и "неблагоприятно" това да повлияе на източването на НЗОК и преразпределението на капитали от фармацевтичните фирми. Преките ни наблюдения показват, че това може да се случи.

Как по-конкретно смятате, че ще стане?

Оптимизиране на хирургичното лечение на меланома, спасяване на стотици пациенти, които са на системно лечение със сартани. Както и искове към фармацевтичната индустрия по повод медикаментозно индуцираната канцерогенеза. Ние сме първите в България и в света, които са официализирали клинични данни за потенциално канцерогенно действие на сартаните и статиите ни имаха за 4 дена над 30 млн. преглеждания всяка. Вече има такива искове – те не са в България, а в чужбина.

Какви са изгледите за удовлетворяване на такива претенции?

В момента съдилищата в Америка са затрупани от искове. Миналата година фирмата Bayer, след като купи Mоnsanto, която имаше проблеми с един почистващ препарат за под, предизвикващ лимфоми, стана обект на съдебни искове, като от американски съд бяха одобрени по 1 милиард долара на двама засегнати потребители. Над 13 000 са висящите искове по същия повод.

Ако става въпрос за меланоми, особено за потенциално летални тумори, исковете са доста високи. Вече се практикуват обединителни искове, като адвокатските кантори увещават повече пациенти да се съгласят да претендират по-малки суми, примерно не по 200 или 500 милиона на човек, а по 2 милиона.

Очертава ли се такава вълна от искове и в България според Вас?

Тази вълна вероятно ще залее и България, но тук стойността на единичните искове е доста по-малка – за средна до тежка телесна повреда е около 50 – 70 – 80 хиляди лева, което е нищо. Тревожното тук е, че ние сме подали сигнали за самите фирми и Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) вече повече от 18 месеца ги прикрива. Изключително тревожно е. Радвам се, че сега се появиха ин витро данни, които потвърждават нашата теза, т.е. чуждестранните проучвания ни официализират нас като мнение, като резултати, като наблюдение, като адекватност на действието, помагат ни и ни дават сила да вървим напред.

Има ли вече чуждестранна практика по Вашите методи?

Във Франция, Нова Зеландия, Германия , Италия и Австралия започват да го прилагат постепенно. Разчупват се догмите за лечение на меланома и се преминава към индивидуално лечение, т.е. в зависимост от съответната морфология, клинична, дерматоскопска и ехографска находка на туморната дебелина да се решава индивидуално във всеки случай и ако пациентът се съгласи. Някои клиники потенцират нашата иновация. Тя не може да бъде приета веднага. Ние изскочихме на терена изведнъж с нашите изследвания. Те бяха проверени от едно изключително списание - 'Oncogene", което намери обяснение защо това е така. Ние нямахме обяснение - предполагахме, че приемането на определен медикамент след определено време предизвиква рак. Това го наблюдавахме при голям брой пациенти и всеки път сме го обявявали. Дори последните случаи, които са на кожен рак, простатни, бъбречни карциноми, менингиоми, доброкачествени тумори - всички са пращани в онкологията, тъй като ИАЛ не реагира по никакъв начин. С надеждата друг да праща информацията към ИАЛ, за да отчетат сериозността на проблема. Миналата година, първи в световната литература, обявихме два случая на сартан-индуцирани меланоми. Редица колеги казаха – ние не го възприемаме така. Обаче, като излезе статията в "Oncogene", която потвърждава правотата ни, вече в САЩ почнаха съдебни дела за валсартан, търсят се възможности за искове срещу лосартан и ирбесартан.

На този фон как си обяснявате съобщението на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), по-скоро нейния съвет, даден макар и по друг повод – COVID-19, да продължи употребата на лекарствата срещу хипертония, съдържащи сартани?

Основната вина за канцерогените в тези лекарства доскоро беше прехвърляна на примесите, които се дължат на производството в Китай и Индия. Добре, ние сме съгласни, че те съдържат канцерогени. Но сега се установява и че активната съставка лосартан е в състояние да потенцира рак. Имаме две такива изследвания и двете казват, че по своя механизъм сартаните са в състояние при определени индивиди, в зависимост от експресията на рецепторите на клетките да блокират туморната клетка или да я поощрят да метастазира и да се развива, т.е. те доказват, че активната съставка е канцерогенна, а не само примесите.

Валсартанът, който открихме или двата медикамента, които свързахме с възникването на меланомите, бе на една известна фирма. Продуцирани са в Германия, Нюрнберг. Би следвало да е малко вероятно субстанцията за медикаментите да идва от Индия и Китай, което на практика обаче не е изключено. Попитахме, като не получихме отговор, въпреки използваните наши международни контакти. Тогава изказахме през 2018 година тезата, че не бива да се изключва и възможността самата активна съставка да има проканцерогенен ефект, за което искаха да ни линчуват, уволняват, малтретират и убиват поединично публично или на скришно. Но по-късно излезе статия в "Oncogene", че на практика не е невъзможно активната съставка да има канцерогенен ефект. Има и още една специализирана публикация в тази насока – ТУК.

Ето и две наши публикации в реномирани международни източници за възможостта още един от сартаните – ирбесартан, да предизвиква меланома – ТУК и ТУК!

Според мен, ЕМА, както и Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) не могат да кажат в един ден спираме абсолютно всичко, защото имат огромен конфликт – тези субстанции са допуснати от самите тези агенции – от ЕМА и FDA. Това е самоубийство и за тях. Предполагам, че това ще стане постепенно, бавно.

Какво следва за кардиолозите и пациентите им?

На практика това означава, че преди да се назначи сартан, би трябвало да се направи тест на рецепторите на съответния човек, за да се провери каква е тяхната локализация, каква е неговата предразположеност и пр. Трябва да се подходи индивидуално, което обаче е много скъпо. Едва ли ще се подходи толкова скъпо. По-добрият вариант за ЕМА и FDA, които са допуснали тези медикаменти, е поетапно, постепенно, лека-полека да ги изтеглят от пазара и това вече започва да се случва. Но ние сме информирали за 10 различни медикамента, които трябва да бъдат проверени и самите ние си даваме отговор защо не ги проверяват.

И защо, според Вас се бавят проверките?

Защото, като ги проверят, ще установят по всяка вероятност, че субстанциите, взимани от Китай и Индия, имат канцерогени и става неприятно. Не го правят. Дори да установят, че липсват канцерогени, вече е установено, че самата субстанция има потенциално кaнцерогенно действие, специално за меланома, т.е. нямат полезен ход. Ние това сме го установили благодарение на нашите наблюдения – приемът на определен медикамент с години – води до развитието на тумор. Същият пациент стартира лечение с аналог от същата група, като след приблизително еднакъв срок развива друг тумор… Имаме случаи по два, по три, по четири тумора. За първи път публикувахме данни, че в рамките на тази терапия възникват множествени тумори. Това вече започва да се регистрира не само от нас, да се тематизира и да предизвиква интерес, защото е важно.

Какво се очертава за заболеваемостта?

COVID-19 бледнее пред това. От коронавируса са починали 88 човека в България. Имайки предвид техния общ здравен статус, възможно е при повече от половината причината за смъртта да са съпътстващите заболявания. Това е тема, която се анализира в момента, но тя бледнее в сравнение с това, което тематизираме ние по отношение на сартаните и рака. Ние визираме 67 държави, в които се продават медикаменти с потенциално канцерогенно действие. Вече е доказано - две независими ин витро изследвания, с колеги от 17 държави е едното, потвърждават нашата хипотеза, че сартанът, в зависимост от рецепторния потенциал, или провокира размножаване на туморната клетка, или я убива. Ние не казваме, че всички медикаменти със сартани предизвикват рак - зависи от индивида, от рецепторната експресия. Чудеса от храброст се случиха, за да бъдем спрени, но безуспешно. Тези проучвания няма да спрат и още данни ще бъдат официализирани. Но трябва някой да носи отговорност - защо се спират иновациите, които имат много важно значение за здравето на хората?

Подозирате ли корпоративни интереси, други подозрения имате ли?

За корпоративни интереси за стотици милиарди става дума. Не говоря за десетки, говоря за стотици. Къде е обяснението защо министър Ананиев прикрива данните от ИАЛ, защо в ИАЛ не официализират за 10 препарата, че имат потенциално канцерогенно действие? Толкова ли са могъщи, толкова ли е важен корпоративния интерес пред здравето на хората?! Мисля, че трябва да се прояви някаква хуманност и на моменти тези корпоративни интереси да бъдат пренебрегнати и превъзмогнати. Две неща не могат да се купят в този живот с пари – едното е здраве, другото е време, но това трябва да се обясни на политиците.

Има ли проблем в България с вашето откритие за едноетапните операции?

Проблем има – спряха всички операции на кожната клиника веднага, имаше разследване от вътрешна сигурност на МВР. Това беше веднага след като официализирахме първите две публикации. След нашите открития беше сменен и шефът на болницата… Проверяваха всичките данни, но там не е имало и няма никакъв проблем, защото пациентите са живи и здрави. Ако бяха починали, щяха да кажат, че използваме метод, който не е адекватен. Тогава нямаше коронавирус, а имаше пълна устна забрана за операции и заплахи към колегите за участие в презентации, конференции и пр., което не искам да го коментирам сега. Сега говоря за това, което е спряно от правителството – тези два проекта, които нарушават корпоративните интереси. Нека премиерът и здравният министър обяснят защо тези иновации бяха спрени. Те не са финансирани от тях. Ако бяха представени на властимащите, те нямаше да бъдат финансирани, а щяха да бъдат погребани веднага. Ние използвахме един лек трик, с който успяхме да спасим проектите – реализирахме и официализирахме тихомълком и управниците останаха леко изненадани. Питаха се многократно как са ги изпуснали, кой е позволил, кой е разрешил … Но това са си наши вътрешни проекти между мен и моите асистенти. Нещата са така в науката.

Какво става в МВР болница, където работите?

Напуснах МВР болница на 04.05.2020, като смея да твърдя, че отстраняването от звеното ми е неправомерно и на базата на фалшиви документи. Директорът вече е обект на разследване по повода.

Защо в собствената ни болница стопираха по устно нареждане операциите и забраниха каквото и да е официализиране от моите асистенти?

Вашият коментар за връзката между държавата и учените?

Моите впечатления са, че държавата не подпомага учените и потиска иновативното мислене. Иновациите не винаги отговарят на корпоративните интереси, а корпоративните интереси определят танца на политиците и репресиите, които те правят. Държавата смачка пред очите ми десетки млади учени, защото нарушават корпоративни интереси и мисля, че ще сме свидетели на чудовищни данни за ролята на държавата в подтискането на науката, в полза на корпоративни интереси. Парите за наука потъват незнайно къде.

Какво смятате, че се подценява при управлението на здравния сектор и развитието на медицината?

Че често пъти негативните резултати водят до развитие на медицината. Негативните наблюдения са тези, върху които трябва да се фокусираме. Когато си поставиш за цел една идеална молекула с определено действие, ще я постигнеш, но въпросът е в цената. Точно заради алчността на фармацевтичната индустрия са пренебрегвани странични ефекти. И поради желанието проектът да е задължително усвоен. При задълбаване се вижда, че в рамките на предклинични изследвания, дори да са били откривани странични ефекти, те са били потискани - с цел, и са били заличавани. А те са много важни, защото лекуваш хипертония, а умираш от рак… Затова трябва да се борим за истината, макар тя да не е лицеприятна за някои, дори за самите нас. Защото истинската медицина се прави с реалните данни, с техния анализ. Това са важни неща, на които трябва да се обръща сериозно внимание.

Какво да се направи, че реалните данни да получават нужното внимание?

Причината да не им се обръща достатъчно внимание е ясна – защото схемите са установени, текат милиарди и се разпределят по стандартния ред. Тази схема трябва да се разруши и ние сме тези, които първи вдигаме знамената, обявяваме се, след нас идват други…

Не мога да коментирам за COVID-19, тъй като не съм епидемиолог, но като цяло доброто за България е, че независимо каква е причината – дали се дължи на нашите гени, дали на добрите мерки на щаба, дали на ниската вирулентност, ние сме устойчиви – това е доброто. Оттук нататък не трябва да имаме критики към никого. Аз имам критики към по-сериозните неща – че те се неглижират, че те се пращат в ъгъла, че тези, които са обявили истината и откритията биват …. По-нататък ще говорим и на тази тема.

До по-нататък, тогава.

Интервю на екип на Actualno.com