В Световния ден на фармацевтите, Actualno.com разговаря с проф. Асена Сербезова - председател на Българския фармацевтичен съюз. За КОВИД зоните и дигиталното здравеопазване - ето какво каза тя.
Още: Събитията, променили 2024 година (ВИДЕО)
Още: Разруха и хуманитарна катастрофа: 2024 г. за Близкия изток през погледа на Мохамед Халаф (ВИДЕО)
Проф. Сербезова, вече действат КОВИД зони, в които могат да бъдат предписвани безплатни лекарства за заболели от КОВИД. Какво мислите за тази идея на служебния здравен министър д-р Стойчо Кацаров?
Както каза и самия д-р Кацаров във връзка с реализацията на тази идея, министерството има желание да осигури възможност за по-добро лечение на пациентите с COVID-19, без да се налага те да постъпват в болница. Целта е да се намали натискът към болниците и личните лекари. Разбира се, за да се реализира този резултат, е важно да се осигури адекватно отпускане на лекарствените продукти, свързани с лечението на COVID-19, тъй като диагнозата и предписването на лекарства е едната страна от успешното лечение, но то включва също така и отпускане на лекарствата, които да са налични и да се приемат рационално, съгласно показанията и индивидуалните особености на всеки един. Помните вероятно преди около година безконтролната употреба на "Азитромицин" и как количества, обичайно достатъчни за няколко месеца, се изчерпаха за няколко дни. Едва ли някой е оценил ефекта на едно такова поведение върху създаването на резистентни на действието на този антибиотик щамове. Лекарствата не са обикновени стоки и е необходимо да се приемат по определен начин, само при доказана необходимост и с подходящата консултация от фармацевт, както и с проследяване на употребата. Всеки втори човек с хронично заболяване приема неправилно своите лекарства и това има своите последици. Т.е. загрижеността за достъпа до лекар и лечение, трябва да бъде продължена в загриженост за това как ще бъдат отпуснати тези лекарства, как ще се обезпечи тази дейност и как ще се проследи правилната употреба на лекарствата. Например д-р Кацаров каза, че никой, който не е здравноосигурен, няма да бъде върнат от тези COVD-зони, но от друга страна как така ще получи лекарства, заплащани от НЗОК, при положение, че такива се заплащат само за здравноосигурени? И ако аптеката отпусне такива лекарства, няма ли фармацевтът да бъде санкциониран?
В списъка има девет лекарства – Cefuroxime, Azithromycin, Levofloxacin, Enoxaparin, Nadroparin, Bromhexine, Budesonide - Inhalation powder, Dexamethasone, Clopidogrel. Има ли опасност от недостиг от някое от тях?
Още: Здравка Евтимова: 2024-та беше борба да запазим здрав духовния си гръбнак (ВИДЕО)
Още: Мария Лалева на Бъдни вечер: На ръба на бездната трябва да изберем любовта (ВИДЕО)
Това са всъщност не са 9 лекарства, а 9 международни непатентни наименования. Лекарствените продукти, които съдържат тези съставки, са всъщност много повече. Може да има няколко десетки продукти с едно и също лекарствено вещество (международно непатентно наименование). Първият продукт, който се разрешава за употреба с дадено лекарствено вещество се ползва от патентна защита, за да се гарантира, че неговия изобретател (фармацевтичната компания) ще си възвърне инвестициите, които е направила в разработването му и клиничните изпитвания, а след като изтече патента много производители могат да го произвеждат – това са т.нар. генерични лекарства, които с изпитвания за биоеквивалентност доказват, че продуктите им имат същия състав. Така че, на практика, лекарствените продукти са много повече от 9.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Заплатите, пенсиите и бюджетът: Христина Христова с анализ на състоянието на хазната (ВИДЕО)
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Всички ние бяхме свидетели в началото на пандемията как някои лекарства просто се изчерпваха поради повишена употреба. Това се случи и с голяма част от лекарствата, което цитирате. В близкото минало дори бе направена специална програма, за да се осигури достъп поне на бременните жени до нискомолекулярните хепарини, от които те имат нужда, за да износят и родят здрави деца.
Недостигът на лекарства е нормално явление. В едни моменти липсват едни лекарства, в друг – други. Ето затова трябва да има цялостен управленски поглед върху системата, а решенията да се вземат основани на реални данни от лекарствената употреба, предвид бъдещи, прогнозируеми процеси. Разрешаването на генерична замяна или поне предписването по генерично наименование (което и сега е разрешено, но не се практикува масово), поне ще се касае за тези продукти, също би помогнало много в ситуации на недостиг.
Имате ли впечатления как вървят нещата с работата на въпросните КОВИД зони що се отнася до изписването на лекарства – тези лекарства ги изписват само лекари, работещи във въпросните зони, а не лични лекари. Това проблем ли е пациентът да ги получи?
Още: Ник Щайн: Шенген е абстрактен и не дава сигурност на границите
Засега е твърде рано за впечатления, нека да видим как ще проработи тази идея. Разчитаме на обратна връзка и от пациентите, защото според мен е нормално във връзка с тези симптоми те да се обърнат към личните лекари, които ги познават добре, понякога дори от детството им. Друг е въпросът, в период на пандемия, когато те са много натоварени, доколко са достъпни.
Има много въпроси, на които ще получим отговор едва след като процесът започне да функционира пълноценно. Но за да бъде добре обезпечен един процес трябва да бъде помислено не само за неговото начало (т.е. достъп до лекар и поставяне на диагноза), но също и за отпускането на лекарства и наблюдението на ефекта от лечението, както и за лечението на пост-COVID-19 състоянията – има много хора, които след прекарана инфекция не могат да се върнат към обичайния си ритъм на живот. Относно лекарствата за COVID-19, ами ако в аптеката няма всички налични лекарства - в такъв случай електронната рецепта не може да бъде изпълнена частично (т.е. в две различни аптеки) и може да се наложи пациента да обикаля, докато намери всички лекарства. Ако в рамките поне на тази употреба на лекарства (въпросните лекарства за лечение на симптоми на COVID-19) бъде разрешена генеричната замяна, това не би било такъв проблем. Като пациент оценявам, че министерството се погрижи за лекарите и инвестира значителен финансов ресурс в тях, но като фармацевт не мога не коментирам, че крайното звено на лекарствоснабдителния процес – фармацевтите в аптеките, които също работят на първа линия, при риск от зараза, са силно дискриминирани от системата – към тях има все повече очаквания при все по-малко възможности, които им се предоставят, за да отговорят на тях адекватно.
Разбрахме, че наскоро Международната фармацевтична федерация е излязла със становище, което касае промени в дигиталното здравеопазване и в България. Разкажете ни повече за това?
Дигиталната "революция" в сектора на здравеопазването бе катализирана от пандемията от CODIV-19. Дигитализацията стана не само част от рутинното провеждане на клинични изпитвания и другите дейности по разработването на лекарствените продукти, но и съществен елемент от фармацевтичните услуги. Дигиталните решения в здравеопазването могат да подобрят достъпа до грижи, както и ефективността на много процеси, включително проверка на лекарствени и други форми на взаимодействия при отпускането на лекарства, специални приложения за напомняне на приема на лекарства в определено време и по подходящия начин, проследяване на употребата в реално време и пр. Новите дигитални технологии в здравеопазването трябва да поставят центъра хората, качеството и доказателствата. Те трябва успешно да подпомагат фармацевтите и останалите медицински специалисти, за да бъдат внедрени успешно в практиката, а не просто да бъдат модна тенденция. Дигиталните решения следва да промотират работата на медицинските специалисти в екип и като цяло да подобряват грижата за пациента. Този нов подход към дигитализацията цели да облекчи медицинските специалисти от рутинните дейности и да им "освободи" повече качествено време с пациентите. В никакъв случай дигитализацията на здравеопазването не е само електронното предписване на лекарства (което в България бе повод за вълнения през изминалото лято), но е също и електронно здравно досие, технологии за осигуряване на рационална лекарствена употреба, телемедицина, холистични терапевтични планове с елементи на изкуствен интелект, мобилни приложения, насочени към здравословен начин на живот и здравна просвета и още много дигитални решения, които се надявам някой ден да видим приложени и в България, независимо, че една значителна част от потенциалните им ползватели тук са радетели за удължаването на живота на хартиената рецепта...
25 септември е обявен от Международната фармацевтична федерация за Световен ден на фармацевтите. Какво искате да кажете този ден на вашите колеги?
Тази година Световния ден на фармацевтите протича под мотото на доверието. Пандемията от COVID-19 за пореден път показа, че фармацевтите са едни от най-достъпните медицински специалисти и системата разчита на тях. Във времето, когато инфодемията подхранва недоверието, а недоволството към обществените лидери се е увеличило, доверието към най-достъпните медицински специалисти, фармацевтите, е от ключово значение за подобряването на здравните резултати на населението.
Искам да кажа на моите колеги да продължават да имат вярата, че е по силите ни да подобрим професионалната ни среда, тук и сега, че постигнахме малки успехи през изминалата година, но вярвам, че ни очакват по-големи и че от нас всички зависи колко близо сме до тях. Искам да им пожелая здраве, удовлетвореност и сили. А също и единство и търпение, но и силен глас, за да постигнем това, което е ежедневие за нашите колеги в много други държави – достойно място в системата на здравеопазване, оценяване на постиженията и усилията и най-вече бъдеще за тези, които са избрали фармацевтичната професия. Честит празник!
Интервю на Ивайло Ачев
