Дори и комунистите биха се срамували от това, което стана на 24-ти септември по време на срещата в Общинския съвет в Крайова. Така професор Ади-Мария Симою от румънска група за гражданска инициатива започна разказа си за провалената засега инициатива за местен референдум в румънския град относно бъдещи проекти в рамките на българската АЕЦ "Козлодуй". Проф. Симою отговори на въпросите на Actualno.com относно инициативата и беше крайно категорична – заложени са животите на румънски и български граждани, а банда корумпирани и некомпетентни политически роби, наречена „местна администрация“, вярва, че радиацията би подминала тях и техните семейства. Ето какво разказа проф. Симою за скандалната среща на Общинския съвет в Крайова и докъде е стигнала инициативата за провеждане на местен референдум, на който жителите на румънския град и област Олтения да кажат одобряват ли нови проекти в рамките на Козлодуй.
Проф. Симою, нека започнем разговора така – какъв искате да е точният въпрос на евентуалния местен референдум в Крайова относно Козлодуй? Искате хората да кажат дали имат или нямат нищо против изграждането на 7-ми блок в Козлодуй или има и още?
Всъщност въпросът, на който искаме отговор, е следният: "Съгласни ли сте с изграждането на нови обекти в АЕЦ "Козлодуй" – 7-ми блок, хранилището за ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци "Радиана" и удължаването на живота на 5-ти и 6-ти блок на Козлодуй?" Не можем да искаме затваряне на АЕЦ "Козлодуй", но без новите проекти централата в крайна сметка, след време, ще бъде принудена да спре работа.
Какво се случи на 24-ти септември по време на заседанието на Общинския съвет в Крайова?
Накратко – 60% от съветниците се въздържаха по въпроса! 15 от 25 съветници не взеха отношение относно изграждането на нови ядрени мощности в Козлодуй!
Всъщност властите в Румъния ни създадоха доста пречки. Още на 9 януари румънското министерство на екологията е получило уведомление за предстоящото в България обществени обсъждания за изграждане на НХРАО „Радиана“. Те се проведоха в периода 16-ти – 30-ти април тази година в няколко общини (Козлодуй, Мизия, Вълчедръм, Хайредин, Оряхово, Борован, Лом, Криводол, Бойчиновци и Бяла Слатина). Румънското екоминистерство изпрати уведомлението за обществените обсъждания на 9 април, по мейл, но той е попаднал в спам категорията ми. И чак на 22 април, след сигнал на мой колега, разбрах, че обсъжданията текат! А българските власти искаха уведомление за участие в обсъжданията на румънци седем дни предварително – съответно не можах да дойда на обсъждане в България.
След като не можахме да изслушаме и да представим аргументи против строежа на НХРАО „Радиана“, поискахме от кметицата на Крайова Олгута Василеску да се направи кръгла маса за строежа на хранилището, за евентуалния строеж на 7-ми блок и за удължаването на живота на 5-ти и 6-ти блок на Козлодуй с 20 години. На 12-ти юни тази година тя ни прие, но ни заяви в прав текст, че не вижда смисъл от местен референдум, защото нямало да бъде валиден. От 16 декември, миналата година обаче границата за валидност на референдум в Румъния е само 30% от имащите право да гласуват, а не 50%+1, както беше преди. За да има референдум, трябваше 5% от живеещите и имащи право на глас в област Олтения да са съгласни. Това прави 13 000 души – ние събрахме 15 400 подписа. Всъщност, за да се проведе референдум, може кметът да направи предложение или 1/3 от общинските съветници да поискат плебисцит – всяко едно от тези три условия е достатъчно, за да има допитване.
Преди заседанието на 24-ти септември обаче, Общинският съвет премести разглеждането на въпроса за референдума - от 37-ма точка, то стана 2-ра точка. Над 70 души останаха извън залата. Отделно Съветът премахна от проектопредложението за референдум наш текст, съобразен с Конвенцията от Орхус. Тя е ратифицирана от Румъния през 2000 година и според нея гражданите имат право да участват, да бъдат информирани и да им бъде гарантиран достъп до правосъдие по отношение на проекти, в чиято основа стои защитата на околната среда. Проектите в Козлодуй са точно такива – те касаят околната среда. Съветът покани като експерт професор Мирча Дучу, който основа частният Университет по екология в Букурещ (Universitatea Ecologica). Този човек обясни, че Конвенцията от Орхус не важи в случая, затова и евентуален референдум ще е незаконен. А това е човекът, който организира общественото обсъждане за строеж на седми блок в Козлодуй в Букурещ, на 20 ноември миналата година. Сестра му пък беше организатор на същите обсъждания в Крайова и Дабулени, където имаше 6-7 румънци и 34 експерти от България! На всичкото отгоре, ден по-късно, по Romania TV Дучу обяви, че НХРАО „Радиана“ можело да е опасно за Букурещ – истински политически хамелеон!
Накрая кметицата Василеску обяви, че е задължена от подписката ни да насрочи референдум, но тя е против и ще е загуба на време и пари, защото хората щели да са против нови проекти в рамките на АЕЦ „Козлодуй“, а това нямало да промени нищо. Тази жена не е и чувала за демокрация, а иска Крайова да е европейска столица на културата през 2021 година! Срещата на Общинския съвет в Крайова трябва да се изучава във всички учебници – тя е пример как властите в държава-членка на ЕС не трябва да се държат!
Какво следва оттук насетне?
След като вече е ясно, че на 15-ти ноември няма да има референдум, имаме две възможности все пак някога да се проведе допитване. Ще опитаме отново да поставим въпроса за провеждане на референдум с подкрепата на 1/3 от общинските съветници. На 8 октомври има извънредно заседание в Крайова – тогава ще направим опит въпросът да бъде включен отново в дневния ред на Общинския съвет, но се съмнявам, че ще се намерят 9 достатъчно смели мъже и жени в този съвет. Така че ни остава третата възможност – подписката ни. Ако не успеем на 8 октомври, следващата седмица ще прибегнем до последния си шанс. Вярвам, че референдумът може да промени много!
На срещата на 24-ти септември ми беше казано, че не трябва да се занимаваме с АЕЦ "Козлодуй", защото тогава България може да има претенции към АЕЦ "Черна вода". Първо, ние искаме да се разгледа въпроса за бъдещи проекти в Козлодуй, не за вече реализирани и второ – ако има проблеми с Черна вода, тогава ние трябва да я затворим! Убедена съм, че румънците не желаят да заложат живота си за „националната гордост“ АЕЦ "Черна вода", както и българите не биха искали да рискуват своя живот за АЕЦ "Козлодуй"!
Защо имате възражения срещу изграждането на НХРАО "Радиана"?
Според строителни специалисти, с които нашата група за гражданска инициатива се консултира, от инженерна гледна точка проектът не може да се осъществи безопасно. Съгласно проекта, тежка конструкция от 350 000 тона ще бъде разположена на алувиална почва, близо до голяма река, каквато е Дунав (бел. ред. - пред журналисти от ДП РАО обясниха, че почвата е глинена т.е. че е добър изолатор)! Отделно бетонът, който ще се използва за строежа, не е надежден материал при съхранение на радиоактивни отпадъци. Даваме за пример за такова хранилище испанското Кабрил – то е разположено в планинска местност, върху солидна скална основа (бел. ред – НХРАО „Радиана“ вече има нов лиценз).
Да приемем, че все пак има референдум и хората в Крайова се обявят против "Радиана", против евентуален строеж на 7-ми блок в Козлодуй и против удължаването на живота на 5-ти и 6-ти блок. Какво ще се случи тогава – все пак говорим за проекти на българска територия, там Община Крайова няма юрисдикция?
Ако в Крайова кажем „не“, тогава може румънското правителство да предяви искане към българското за неограничено по размер обезщетение, ако се случи инцидент в Козлодуй, който да засегне и румънска територия. Знам, че България иска гаранция за граждански обезщетения при инцидент от около 50 млн. евро от компаниите, които са строили или ще строят нови мощности в Козлодуй (бел. ред. – за последно премиерът Бойко Борисов обяви, че не можем да поеме ангажимент за изграждане на седми блок в Козлодуй в партньорство с Westinghouse), докато в Германия например при такива проекти искането е за неограничена компенсация! И е честно България също да поиска неограничена компенсация заради нашата атомна централа в Черна вода. Сигурна съм, че нито българското, нито румънското правителство ще са готови да поемат ангажимента на такива компенсации.
Интервю на Ивайло Ачев
