Тази година предстои премиерата на нов пълнометражен документален филм, посветен на танцово-театралното изкуство с огън в България.
Лентата със заглавие "Родени от огъня" проследява този интересен и все още не много познат артистичен формат, определян като танц с огън, пърформанс, театър, цирково изкуство и жонгльорско майсторство. Според стила и начина на изпълнение се причислява към сценичните или към уличните изкуства. Както добре вирее на големи сцени, така се чувства у дома си и навън, било то в градска среда или в рамките на мултикултурни фестивали.
Тръгвайки по стъпките на артистите и изпълнителите с огън у нас, ще успеем ли да разбулим поне част от загадките около това трудно за дефиниране изкуство? На какво се дължи неговият, както често публиката споделя, почти хипнотичен ефект? Какво изплува изпод светлината на огъня и какво е посланието на филма? Отговорите дава режисьорът Саша Хаджиева, която беше гост в "Студио Actualno".
- Кога и как се роди идеята за подобен филм и ти самата имаш ли общо с огненото изкуство?
Идеята за филма се роди през емблематичната 2020 година, появи се съвсем завършена и не ми остави нищо друго освен да я последвам и реализирам. За мен това е една много лична тема, жанрът – документално кино също не е случаен. През последните 2 години за мен като автор фокусът е бил насочен към киното и видео продукцията. Самата аз дълги години съм се занимавала с това изкуство като пърформър.
Този личен танц за мен започна преди повече от 20 години, през 2000 година, когато за първи път го видях на един мултижанров фестивал в Македония. Видях как група румънци репетираха, имах възможност да ги наблюдавам в далечината, по залез слънце в контражур – хора, които се движеха с едни огнени пръчки, които въртят около телата си. Това беше любов от пръв поглед, любов към тази симбиоза – танц между телата и огъня.
- Колко време продължи да се занимаваш в това?
Години наред го правех. Имах възможност да работя с първата професионална група в България, която се занимаваше с това изкуство и започнахме като група приятели, запалени от идеята, любопитството. Заедно с две момичета от Мексико, които по това време учеха тук флейта и оперно пеене и бяха практикували това изкуство извън България. Беше много интересно, силен период.
- Има ли статистика колко човека в България се занимават с това огнено изкуство и къде се учат на занаят?
Много интересен въпрос, защото не само че такава статистика не съществува, но и дълбоко се съмнявам, че на някой въобще му е хрумнало да направи такава. Подобен въпрос изважда на преден план един доста сериозен проблем за хората, практикуващи не само това изкуство с огън, но и работещи в по-специфична среда, например градска. У нас не е много регулирано къде можеш да практикуваш.
- А къде намира приложение това изкуство, освен в цирка?
Това е много интересен артистичен формат, много динамично-развиващ се, но не много дефинират, защото той може да се изпълнява и като танц, и като театър или цирково изкуство. Комбинира елементи от други формати – акробатика, съвременен танц, класика, видео арт, взаимства и от бойните изкуства.
Т.е. според начин и стила на изпълнение би могъл да влезе в костюма на всяка една от тези арт форми. Съответно може да се случва на сцена, под формата на представление или спектакъл, но също така удобно се чувства и на улицата и в различни градски пространства, изпълнява се както на открито, така и на закрито. Колегите го развиват по различен начин и всеки върви по своя уникален път.
- Какво споделят самите изпълнители, оценява ли се тяхното изкуство и могат ли да се издържат в България само от това?
Доколко въобще е възможно един артист да се издържа в България е един въпрос, на който мисля, че всички знаем отговора, но въпреки това аз съм човек, който вярва във възможното-невъзможно. Със сигурност има хора, които успяват да го правят чисто професионално, но в масовия случай на повечето артисти се налага да комбинират, работейки и в други сфери, за да се издържат. Специфично е и е трудно.
Много е интересно, защото този огнен елемент обединява изключително различни хора с разнообразни профили като образование и професия. Аз лично познавам адвокати, палеонтолози, програмисти, дизайнери. Има и хора с академично, театрално или танцово образование. Т.е. хора от съвсем различни сфери, но обединени и запалени от тази искра.
- Разкажи ни повече за снимачния процес и самия филм. Какво да очаква аудиторията?
Филмът е с дължина 48 минути. В него зрителите ще имат възможност да видят както уникални кадри с огън от различни пърформанси и локации, така и архивни кадри, които самите артисти успяваха да ни предоставят. Ще има и много интервюта, ще се обсъждат интересни подробности от кухнята. Много искахме да покажем и по-личния аспект – лицата на хората, които стоят зад това изкуство, какво ги вдъхновява или тревожи.
Реализацията на филма не би била възможна без финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, а също така и без професионализма и отдадеността на целия екип. В това число и снимачният, в лицето на Румен Василев, който е един прекрасен оператор, неслучайно миналата година спечели награда „Златна роза“ за операторско майсторство.
Също така искам да благодаря и на Борис Луканов, Оги Стоилов и Александър Крумов, както и на всички прекрасни артисти, които подкрепиха проекта, също и екипа по постпродукция – едни прекрасни хора, които бяха с мен на всяка фаза.
- Кога да очакваме премиерата на филма?
В момента сме в процес на комуникация, но се надяваме, че зрителите ще успеят да го видят още през лятото или най-късно септември. Така че очаквайте новини и премиерни дати много скоро.
Интервю на Габриела Андреева
