Запознайте се с 53-годишния Рангел Мрянов. Той е един от неимоверно малкото мъже-учители в детска градина. Наред с професията си, Мрянов е поет, писател, певец, дърворезбар, че дори и художник. Той се срещна със свои почитатели и приятели от Асеновград, пред които разказа за живота и творчеството си. А за своята работа като детски учител, за проблемите в образованието, за агресията в училище и за предвижданата пенсионна реформа Рангел Мрянов разговаря с Actualno.com.
Как се случи така, че станахте учител в детска градина?
Когато кандидатствах да уча за тази професия знаех, че вече има мъже-детски учители. Исках да стана преподавател по трудово обучение и рисувaне. Много беше трудно тогава, въпреки че имах добра подготовка. Учители се приемаха в Кърджалийски окръг най-вече. Но дори и за там не ме приеха като учител по трудово обучение и рисуване. В същото време кандидатствах и за детски учител, за да бъда по-сигурен, че ще ме приемат някъде. Спомням си, че трябваше да държа и изпит по пеене, по български език и литература и по политически въпроси.
Колко време вече сте в сферата на преподаването?
Имам 30-годишен трудов стаж. През 1985 г. завърших образованието си за детски учител в Стара Загора, със степен полувисше. След това задочно учих в Пловдивския университет със специалност „Предучилищна педагогика“. Сега преподавам в село Устина, община Родопи. В момента децата, на които съм учител, са в последна група. Изпращам ги в училище догодина.
Разкажете ни за семейството и детството си?
Роден съм и съм израснал в град Перущица. Получих работа по разпределение в Момчилград, Кърджалийско. После работих две години в Пловдив и още толкова в Перущица, като директор. От 20 години съм в село Устина. Родителите ми приеха нормално идеята, че ще бъда детски учител. Майка ми беше доволна, че нещо ще уча и че след това ще работя по специалността. Обичам си работата наистина и смятам, че ми се удава.
Какво ви дават децата?
Децата ми дават непринуденост. Аз се старая да бъда весел с тях. Да подхождам с чувство за хумор. Те по някакъв начин попиват тези неща и се държат също толкова свободно с мен.
А Вие на какво се учите от децата?
Може би ми помагат да не забравям детското в себе си и да не порасвам съвсем.
Как бихте коментирали зачестилите случаи на агресия в училищата?
Много зле се чувства човек след такива неща. Към мен също е проявявана агресия в училище. Не беше нещо много сериозно, но не е никак достойно. Напоследък се усеща срещу цялата професия тази агресия. Това ме кара пак да се замисля дали да продължавам да бъда учител. Дали да остана в професията. В началото, когато започвах бях силно убеден, че съм подходящ. Колегите ми успяха да ми помогнат да се впиша в обстановката и да навляза в средата. Когато започнах в Кърджалийско беше след Възродителния процес. Там и тогава беше особено трудно. След няколко месеца работа аз си зададох въпроса дали това е моята професия. Но след като поработих и посвикнах, прецених, че не съм сгрешил в избора си. Казах си, че обичам работата си и я върша с удоволствие. Сега, след като е такова отношението към учителите, децата са се променили много, а родителите станаха претенциозни и непрекъснато обвиняват учителите за всички проблеми, отново се замислям за същото – дали да продължа в същата сфера на работа.
На какво се дължи, според Вас, тази агресия и къде са първите 7 години на днешното поколение?
Сега като че ли вече берем плодовете на чалгаджийското поколение. Тези, които бяха закърмени с чалгата, те не обичат културата. Борят се само за хляба. Сериозните хора заминаха за чужбина, а тук останаха само тези, които нямат избор.
Как би могло да бъде изкоренено това, според Вас, или смятате, че трябва да чакаме да отмине?
Аз самият бях доста отчаян и вече се чувствам безсилен. Не знам как би станало. Някога мислех, че сами докарахме държавата до това положение и ние трябва да останем тук, за да поправим грешките. А сега си казвам защо разсъждавах по друг начин тогава и не заминах.
Какво ви провокира да започнете да пеете и да пишете, редом с учителската професия?
Още на 5-6 години, когато бях в детската градина, си играехме на „концерт“. Аз започнах да пея и разбрах, че ми се удава. След това се разви писателството. През юношеска възраст се опитвах да римувам. Писах басни за мои съученици.
По какъв начин свързвате професията с творчеството си?
Прилагам талантите си при работата с децата. Човек, когато знае как се прави поезия, по-лесно може да научи и малчуганите да римуват и да различават поезията от прозата. Това, че можеш да пееш и рецитираш винаги е в полза на професията.
Родителите на децата в детската градина как ви приемат?
В началото – с недоверие малко. След това, то се сменя с еуфория. Родителите остават изненадани, че се справям и че интересът на децата е голям към мен. И затова мисля, че ме приемат добре.
Какво означава за Вас познанието и как го предавате на децата?
Познанието е животът, който е наоколо и по някакъв начин ние трябва да го предадем на децата. Да ги предпазим от грешки. Да ги научим на основните неща. За съжаление голяма част от материала в училище се учи вече в предучилищната или дори в детската градина. Броят на заниманията, които водим е много обемен. Децата се изнервят и това страшно напряга обстановката. Вниманието им не е толкова устойчиво. Те предпочитат да играят, все още, и когато трябва да учим нещо, на тях им е отегчително. Започват да шумят, да стават и по някакъв начин трябва да бъде задържано това внимание.
Каква е заплатата на една детска учителка в село Устина и за какво стига тя?
Заплатата се определя спрямо стажа, квалификацията и образованието. Средно се получава около 600 лева на месец. За какво стига! Аз живея в Перущица. Винаги съм се чувствал притеснен. Не харча много. Опитвам се да спестявам през годината, за да направя ремонт на къщата си и така до догодина.
Какво Ви е мнението относно скандала с предложената нова пенсионната реформа?
Определено отново съм разочарован от това, което се случва. Аз съм на 53 гodina и не знам колко време ми остава, за да достигна до пенсия. Преди се казваше, че фондовете за пенсии ние сме си ги били „изяли“. Че това, което се натрупва за пенсия, то се харчело за настоящите пенсионери. През демокрацията очаквахме да бъде по друг начин. Оказа се, че е пак същото и няма промяна. Все още на мен не ми е достатъчно ясно какво се случа в държавата, но не съм съгласен да станат общи парите. Не знам какви са мотивите за това предложение. И все си мисля, че ние вървим от зле към по зле и България си отива. Крайно против това решение съм, но никой не ме пита.
Интервю на Атанаска Маркова
