Моника Илчева е политолог от институт "Рего". Завършва бакалавърска степен специалност „Политически науки и Международни отношения“ (2018) във Великобритания. Магистър „Политика на Европейския съюз“ от Лондонското училище по икономика и политически науки (LSE). Проявява интерест към работата на европейските институции, външната политика на ЕС, върховенството на закона в рамките на ЕС, взаимоотношенията на ЕС със Западните Балкани. Интересува се още от история, журналистика, социология и дигитален маркетинг. Говори английски и френски език.
Г-це Илчева, в края на седмицата ще се проведе последният Европейски съвет за годината, с който ще се отбележи и краят на германското председателство. Какви са темите?
Европейският съвет ще търси по-нататъчна координация и ще разгледа въпроси свързани с Covid-19, измененията в климата, сигурността и външната политика. Акцент ще бъде поставен върху темите за дългогодишния бюджет на ЕС, обвързан с предоставяне на финансова помощ за възстановяване от пандемията, отношенията с Турция, сделката за намаляване на вредните емисии до 2030, както и предстоящата търговска сделка, регламентираща отношенията на ЕС с Великобритания след Брекзит.
Бихте ли ни разяснили ветото на Унгария и Полша върху Фонда за възстановяване след Корона кризата? Защо се стигна до там?
Полша и Унгария блокираха 7-годишния бюджет на Европейския съюз, тъй като не одобряват новите условия в него, които за първи път обвързват достъпа до европейски средства с върховенството на закона. На практика механизмът ще позволи на квалифицирано мнозинство от държавите-членки да налагат санкции, когато има съмнения относно независимостта на съдебната система и спазването на ценностите на ЕС.
Според лидерите на двете държави, механизмът се основава на произволни и политически мотивирани критерии и противоречи на европейските договори, налагайки двойни стандарти за държавите-членки.
Как се развива казусът към момента и какво се очаква на срещата на върха? Въпрос, който пряко засяга и нашата страна.
Полша и Унгария са обект на разследване от ЕС за неспазване на демократичните стандарти и съответно имат опасения, че механизъм, позволяващ на ЕС да блокира финансиране, ако бъдат нарушени основните му принципи, ще бъде инструмент за атака срещу определени държави. От своя страна германският канцлер Ангела Меркел, чиято държава председателства Съвета на Европейския съюз до края на годината, е категорична, че върховенството на закона е "основата на европейския проект" и всяка държава-членка би трябвало да подкрепя подобна стъпка.
По всяка вероятност Меркел ще се противопостави на исканията на Унгария и Полша за премахване на механизма, тъй като обратното би се отразило сериозно върху репутацията й. Европейската комисия от своя страна полага усилия за разрешаване на спора и призова правните въпроси да бъдат решавани от Съда на ЕС, за да бъде избегнато спиране на изплащането на средства в борба с последствията от втората вълна на пандемията.
Възможно ли е да се стигне до „заобикаляне“ на полско-унарското вето?
Да, Комисията обмисля и начини Фондът за възстановяване от Covid-19 да бъде приет без участието на Унгария и Полша. Тази крайна мярка към момента има за цел да наложи натиск върху двете страни да отменят ветото си върху бюджета на Съюза, но в случай, че не се стигне до решение, е възможно останалите 25 страни-членки да обмислят алтернативни методи за разрешаване на кризата.
В последен опит да бъде приета финансовата рамка има и вероятност лидерите да се опитат да убедят двете страни, че целта на механизма не е да поставят под прицел единствено техните вътрешни политики. Във всеки случай се очаква постигането на консенсус да бъде тежка задача за европейките лидери, въпреки че в мнозинството си те приемат новите условия.
Казахте, че една от темите е сделката за намаляване на вредните емисии в ЕС до 2030. Ще има ли компромис?
Към настоящия момент, това зависи изцяло от постигане на консенсус по многогодишната финансова рамка или бюджета на ЕС, тъй като без наличието на средства, които да подпомогнат прехода към възобновяеми енергийни източници и намаляването на емисии на парникови газове с 40%, това не би било възможно и обсъждането на темата би отпаднало от дневния ред.
България е една от страните членки с най-много мигранти на Острова. Докъде стигнаха преговорите между Брюксел и Лондон по Брекзит?
В събота британският премиер Борис Джонсън и председателят на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен се споразумяха да положат допълнителни усилия за постигане на сделка, въпреки липса на решения по ключови въпроси от месеци насам. Основен проблем за сключване на търговското споразумение остават темите за риболовните права във водите на Обединеното кралство и правилата за лоялна конкуренция за бизнеса.
В понеделник главният преговарящ на ЕС по въпросите за Брекзит - Мишел Барние, заяви, че не може да гарантира, че ще бъде постигната сделка до крайния срок за преговори в сряда. До увеличаване на напрежението в преговорите тази седмица доведе решението на г-н Джонсън да продължи с два спорни законодателни акта, които нарушават условията на Споразумението за оттегляне от ЕС от 2019 година.
Правителството на Обединеното кралство твърди, че новите закони са необходими за защита на търговията във Великобритания, в случай че преговорите за бъдещи отношения с ЕС се провалят. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предупреди обаче, че ратифицирането на всяко споразумение за бъдещи отношения ще бъде невъзможно, освен ако Великобритания не отмени спорните клаузи.
Според европейските димпломати, постигането на сделка към момента остава сложна, но не и невъзможна задача. Въпреки това, излизане на Великобритания от ЕС без споразумение за бъдещите им отношения остава възможен сценарий, а потенциалният хаос, свързан с такова развитие, може да засегне и следващата среща на върха на ЕС, планирана за март 2021.
Когато погледнем дневния ред на срещата на Европейския съвет, сякаш темата за разширяването остава на заден план, въпреки че въпросът за присъединяването на Македония и Албания е сред водещите в публичното пространство у нас. Така ли е?
Настоящите проблеми, свързани с бюджета на ЕС, справянето с пандемията и приключването на преговорите с Великобритания, неизменно водят до отлагане на темата за присъединяването, тъй като в момента тези въпроси трябва да бъдат решени приоритетно. Провалът на ЕС да намери компромис по тези теми би забавило много работата му през следващата година и би поставило под въпрос постигането на поставените цели в редица области и политики. Друг важен момент е ролята, която изигра България, отказвайки да одобри рамката за преговори за членство Северна Македония. Така страната ни ефективно блокира официалното начало на преговорите за присъединяване, които бяха предвидени да се проведат този месец, а времето за постигане на прогрес по ключовите теми, засягащи двете страни, е недостатъчно, за да се очакват резултати преди срещата на лидерите на ЕС.
